На 15 септември работниците напуснаха работа в три завода, които произвеждат някои от най-популярните модели автомобили на американските автомобилостроители – General Motors, Ford и Chrysler (която сега е собственост на Stellantis). Това е първата стъпка в стачка, която може да се превърне в непрекъсната и сериозно да навреди на икономиката на САЩ и дори да повлияе на президентските избори през 2024 г., пише в броя си от 16 септември вестник „Ню Йорк Таймс“.
Около 12 700 членове на профсъюза Обединените автомобилни работници (UAW) в заводите за сглобяване, управлявани от Ford – в Уейн, Мичиган, GM – в Уенцвил, Мисури, и на марката Jeep (на Stellantis) в Толедо, Охайо се включиха в петък в целенасочена стачка, която може да се разшири до още заводи, ако исканията на профсъюза за повишаване на заплатите с до 40% и други придобивки не бъдат изпълнени.
Четиригодишните договори на профсъюза с трите автомобилни производителя – General Motors, Ford Motor и Stellantis (която притежава Chrysler, Jeep и Ram) изтекоха в четвъртък, а компаниите и профсъюзът са далеч от сключването на нови колективни споразумения. На 14 септември президентът на UAW Шон Фейн използва многозначителен език, за да опише защо членовете му стачкуват едновременно срещу трите автомобилни производителя – нещо, което профсъюзът никога не е правил в своята почти 90-годишна история.
„Това е решаващият момент за нашето поколение. Парите са налице, каузата е справедлива, светът гледа, а ние, автомобилните работници сме готови да се изправим“, каза Фейн, първият лидер на профсъюза, избран пряко от членовете.
Профсъюзът и компаниите не преговаряха в петък, но от UAW заявиха, че планират да възобновят преговорите в събота. Президентът Джо Байдън изпрати двама висши служители на администрацията си в Детройт в петък, за да насърчат компаниите и профсъюза да постигнат споразумение.
В завода на Ford в Уейн, Мичиган, западно от Детройт, стачкуващите издигнаха плакати, като на един от тях пишеше: „Рекордни печалби; рекордни договори„. На друг плакат се четеше: „Абсолютно НЕ се допускат чуждестранни автомобили“. Протестиращите бяха назначени на намалена, 6-часова смяна на поточната линия. Ако стачката продължи, те ще бъдат викани за по една смяна седмично.
Макар и преди всичко да е битка между работниците и производителите на автомобили, конфликтът може да има дългосрочни последици. Една продължителна стачка би намалила броя на предлаганите за продажба нови американски автомобили, което би могло да подхрани инфлацията и да принуди Федералния резерв да поддържа високи лихвени проценти. Стачката представлява и затруднение за Байдън, който призова за повишаване на доходите, но трябва да балансира върху тънък лед. От една страна да се съобразява с икономическото въздействие на стачката, а от друга да насърчава покупката на електрически превозни средства.
В петък, в речта си в Белия дом, президентът категорично подкрепи профсъюза. „През последното десетилетие автомобилните компании отбелязаха рекордни печалби, включително през последните няколко години, благодарение на изключителните умения и жертви на работниците от UAW. Но тези рекордни печалби не бяха справедливо разпределени“, каза той.
Профсъюза заявява, че исканията му за заплащане съответстват приблизително на увеличенията на възнагражденията на висшите ръководители на Ford, GM и Stellantis. Повишенията също така имат за цел да компенсират работниците за инфлацията и големите отстъпки, които профсъюзът направи на автомобилните производители след финансовата криза от 2007-2008 г., когато GM и Chrysler бяха изправени пред банкрут.
Ръководителите на автомобилните компании обаче твърдят, че вече плащат на производствените работници значително повече от конкурентите си като Tesla и Toyota, чиито работници в САЩ не членуват в синдикати, защото не им е позволено да бъдат част от UAW. Компаниите също така твърдят, че подобни големи повишения ще подкопаят усилията им да разработват електрически превозни средства и да останат актуални, тъй като индустрията прави труден и скъп преход от бензинови и дизелови автомобили към електрически превозни средства.
Ако профсъюзите получат всичко, за което настояват, „ще трябва да отменим инвестициите си в електромобили“, заяви изпълнителният директор на Ford Джим Фарли в петък. Вместо това Ford ще трябва да се концентрира върху големите спортни автомобили и пикапи, които генерират най-голяма печалба, каза той.
Ford, в който работят най-много членове на профсъюзите, отчете печалба от 1,9 млрд. долара през второто тримесечие, което се равнява на 4% от продажбите му. Tesla е спечелила 2,7 млрд. долара за същия период, което е около 11% от продажбите ѝ.
Решението на профсъюза да спрат работа само три фабрики е промяна в политиката на профсъюза, който при предишни стачки членуващите в него работници напускаха работните си места във всички заводи на определен автомобилен производител. Като прекъсва производството на някои от най-печелившите модели, но същевременно позволява на повечето заводи да продължат да работят, профсъюзът се надява да удари производителите на автомобили, но в същото време да позволи на повечето от членовете си да продължат да получават заплати.
Но за профсъюза може да се окаже трудно да ограничи щетите върху доходите на своите членове, защото компаниите моментално отвърнаха на удара. Ford каза на работниците в завод в Мичиган, които не стачкуваха, да си останат вкъщи в петък заради недостига на части, причинен от стачката. GM заяви, че вероятно ще съкрати 2000 работници в завод в Канзас през следващата седмица поради липса на части, произвеждани в стачкуващия завод край Сейнт Луис.
По-малко от 10% от близо 150 000 членове на UAW в трите компании стачкуват. Частичните стачки могат да позволят на профсъюза да поддържа натиска за по-дълго време, като запази стачния си фонд от 825 млн. долара. Профсъюзът ще плаща на стачкуващите работници по 500 долара на седмица и ще покрива вноските им за здравно осигуряване. Ако не бъде постигнато споразумение, се очаква през следващите седмици профсъюзът да се насочи към допълнителни заводи.
Профсъюзът иска също така корекции на разходите за живот, които да защитят работниците, ако инфлацията отново се повиши. Освен това UAW иска да възстанови пенсионните осигуровки, които профсъюзът се съгласи да премахне за новите работници след финансовата криза, за да подобри обезщетенията за пенсионери и да намали работното време. Профсъюзът също така иска да премахне системата за заплащане, според която новоназначените работници стартират с много по-ниски заплати от най-високата заплата за членуващите в профсъюза, която е 32 долара на час. Преди седмица компаниите бяха предложили да повишат заплатите с между 14,5% до 20% за следващите 4 години. Предложенията им включват еднократни плащания, които да компенсират последиците от инфлацията, както и промени в политиката, които ще повишат заплащането на новоназначените и временните работници, които обикновено получават с около една трета по-малко от дългогодишните работници членове на профсъюза.
Ръководителите на автомобилните производители критикуват тактиката на UAW, като акцентират върху нейния президент Фейн, който застана начело през март и обяви, че слага край на твърде приятелските според него отношения между лидерите на профсъюза и ръководителите на автомобилните компании. Той встъпи в длъжност, след като федерално разследване за корупция приключи със затворнически присъди за двама бивши президенти на UAW.
Ако стачката на автомобилните работници се окаже успешна, те биха могли да вдъхновят работниците и в други индустрии. Профсъюзният активизъм е във възход: холивудските сценаристи и актьори стачкуват от месеци, а през август служителите на пощенските и спедиторски компании спечелиха най-големите си повишения досега.
„Работниците бяха притискани твърде дълго и сега осъзнават, че могат да направят нещо по въпроса. Хората виждат, че има път към по-голяма икономическа сигурност и работниците осъзнават, че са сила, когато са заедно„, казва Миджин Ча, асистент в Калифорнийския университет в Санта Круз, който изучава връзката между интересите на трудещите си и борбата срещу изменението на климата.
„Борбата, която водите тук, не е само за достойни заплати и условия на труд и пенсии в автомобилната индустрия. Това е борба срещу корпоративната алчност“, заяви независимият сенатор от щата Върмонт Бърни Сандърс пред няколкостотин профсъюзни членове в Детройт.
Стачките идват в момент, в който автомобилното производство все още се възстановява от последиците от пандемията, която причини недостиг на полупроводници и други компоненти за окомплектовани на превозните средства. Цените на автомобилите и времето за изчакване паднаха, но запасите на дилърите остават ниски и продължителната стачка може в крайна сметка да затрудни намирането на популярните сред американците модели – най-вече любимите им „алчни за бензин“ пикапи.
Недостигът обаче далеч не е нежелан проблем за производителите на автомобили. Той им позволи да печелят по-високи маржове на печалба по време на пандемията. И все пак, ако цените на популярните модели се повишат, това ще бъде още един удар срещу намеренията на правителството на Байдън да се бори с инфлацията и определено ще е голям политически пасив за настоящия президент на САЩ.
Джак Юинг пише за бизнес, като се фокусира върху автомобилната индустрия и прехода към електрически автомобили. Той е прекарал голяма част от кариерата си в Европа и е автор на книгата „По-бързо, по-високо, по-далеч“, за градниозния скандал с въглеродните емисии на Volkswagen.
Превод за КритичноБГ, Десислав Григоров
Източник: New York Times