Америка престана да бъде суверенна държава преди 110 години. Можем дори да посочим точната дата: 23 декември 1913 г., когато американският Конгрес приема закона за Федералната резервна система на САЩ, а президентът Удроу Уилсън подписва закона същия ден. Фед е американската централна банка и дори бащите основатели на Америка са предупреждавали да не се създава такава институция в Новия свят.
Томас Джеферсън, авторът на Декларацията за независимост (1776 г.), третият американски президент (1801-1809 г.) казва:
„Ако американският народ някога позволи на банките да контролират емисията на неговата валута, първо чрез инфлация, а след това чрез дефлация, банките и корпорациите, които ще възникнат около тях, ще лишат хората от всякаква собственост, а децата им ще останат без дом на континента, който бащите им са завладели.
Правото на емитиране на пари трябва да бъде отнето от банките и върнато на Конгреса и народа, на който то принадлежи. Искрено вярвам, че банковите институции са по-опасни за свободата от редовните армии.“
А 28-ият президент на Съединените щати Удроу Уилсън, същият, който подписва Закона за Федералния резерв, се оплаква, след като напуска Белия дом:
„Аз съм най-нещастният човек. Без да осъзнавам какво правя, аз разруших страната си. Най-мощната индустриална сила е подвластна на дълговете си. Всички дългове се натрупват в един общ дълг. Националният растеж и всичко, което правим, е в ръцете на няколко човека. Оказахме се с най-безхаберното, най-подчиненото и контролирано правителство в цивилизования свят.
Ние вече не сме правителство на народната воля, не сме правителство, избрано от мнозинството, а правителство, управлявано от малка група хора.“
Прозрението обаче дойде твърде късно. Днес централните банки се превръщат в първа власт, като изместват на заден план властта на президентите, парламентите и правителствата. И Америка е нагледен пример за това.
Днес домакин на Белия дом е Джо Байдън, американски президент номер 46. Последните 18 американски президенти са заемали най-високия държавен пост през времето на съществуването на Федералния резерв. И както смятат някои сериозни експерти и политици, тези осемнадесет президенти са били номинални управници,
защото реалната власт в страната вече е била у „господарите на парите“ – тези, които са притежавали и притежават Федералния резерв, който има статут на независима частна корпорация.
„Независим“ не от „господарите на парите“, а от Конгреса на САЩ, правителството на САЩ и Върховния съд на Америка. А също и от президента на Съединените щати.
Моето предположение е, че споменатите осемнадесет президенти са разбрали какво представлява Федералният резерв и каква е неговата реална власт в страната. Може би с изключение на Удроу Уилсън (1913-1921 г.), който го разбира, след като напуска Белия дом, и на последния – Джо Байдън (от 2021 г.) – поради прогресиращата му умствена слабост.
Но останалите шестнайсет президенти със сигурност са разбирали това. Нека ви припомня имената им: Уорън Гардинг (1921-1923); Калвин Кулидж (1923-1929); Хърбърт Хувър (1929-1932); Франклин Рузвелт (1932-1945); Хари Труман (1945-1953); Дуайт Айзенхауер (1953-1961); Джон Кенеди (1961-1963); Линдън Джонсън (1963-1969); Ричард Никсън (1969-1974); Джералд Форд (1974-1977 г.); Джими Картър (1977-1981 г.); Роналд Рейгън (1981-1989 г.); Джордж Буш-старши (1989-1993 г.); Бил Клинтън (1993-2001 г.); Джордж Буш-младши (2001-2009 г.); Барак Обама (2009-2017 г.); Доналд Тръмп (2017-2021 г.).
Някои от изброените президенти откровено са работили за „господарите на парите“. Хари Труман и Бил Клинтън, например. Повечето президенти предпочитаха да маневрират, да заобикалят въпросите, свързани с Федералния резерв, по всякакъв възможен начин. И да не се опитват по никакъв начин да отслабят влиянието на ФЕД върху американския икономически и политически живот. Например Хърбърт Хувър, Джералд Форд, Барак Обама.
Трети се опитаха по някакъв начин да отслабят всемогъществото на Федералния резерв, но предпазливо. Примери за такива президенти са Франклин Рузвелт и Джон Ф. Кенеди. Те не се опитаха да премахнат Фед или да го подчинят пряко на правителството или Конгреса (впрочем според Конституцията на САЩ именно Конгресът има право да емитира пари). Те действаха по-предпазливо.
Така например през 1933 г. Ф. Рузвелт постига приемането на извънреден закон за банките, по-късно – на закон за разделяне на инвестиционните и търговските банки (Законът Глас-Стийгъл от 1935 г.) и др. Между другото, всички постижения на Франклин Рузвелт за ограничаване на властта на банкерите са анулирани от следващия президент Хари Труман. А Джон Ф. Кенеди през 1963 г. постигна емитирането на долари под формата на съкровищни бонове (държавни пари, които не създават дълг), което подкопа монопола на „господарите на парите“ върху емитирането на пари.
Някои историци смятат, че това е основната причина за убийството на 35-ия президент на Съединените щати.
Между другото Линдън Джонсън, който след убийството на Джон Кенеди се премества от вицепрезидентското кресло в президентското кресло на САЩ, веднага отменя указа на своя предшественик за емитирането на съкровищни бонове.
Както ми се струва, от всички гореспоменати американски президенти 45-ият президент Доналд Тръмп е най-активен в ограничаването на правомощията и всемогъществото на Федералния резерв.
Това отчасти се дължи на личните качества на Тръмп. Отчасти и защото в навечерието на неговото президентство Америка вече бързо вървеше към катастрофа, а една от основните причини за предстоящата катастрофа беше политиката на Федералния резерв.
Изявлението на кандидата за президент на 23 февруари 2016 г. беше отзвучно.
Тръмп призова за пълен одит на Федералния резерв на САЩ. Той откровено заяви, че ако е в Белия дом, една от първите му инициативи ще бъде да извърши такъв одит.
Джанет Йелън, министър на финансите на САЩ
Още през 2015-2016 г., по време на предизборната борба за президентския пост, Доналд Тръмп започна да критикува тогавашния ръководител на Федералния резерв Джанет Йелън.
Припомняме, че в разгара на финансовата криза през 2008 г. Федералният резерв понижи основния си лихвен процент почти до нула (0 -0,25%). Продължителната пауза в обещания процес на повишаване на основната лихва на Фед разтревожи мнозина в Америка. Тръмп също беше обезпокоен, както е заявявал неведнъж. Той изразява мнението си много ясно.
Сегашният основен лихвен процент на Фед в САЩ означава евтини, почти безплатни пари. Той, Тръмп, като бизнесмен също харесва евтините пари. Като бъдещ президент обаче той е длъжен да мисли за съдбата на цяла Америка. А евтините пари залагат бомба със закъснител под страната.
Става дума за надуване на балони на финансовия пазар, което неминуемо ще предизвика нова финансова криза. Ето защо той, бъдещият президент на Америка, изисква от Джанет Йелън, като ръководител на Федералния резерв, незабавно да повиши основния лихвен процент. Едва през декември 2015 г. Федералният резерв на САЩ реши да повиши основния лихвен процент с четвърт процентен пункт. Сега цената на федералните фондове беше в диапазона от 0,25 до 0,50 %.
Но това, според кандидата за президент, явно не е достатъчно. През май 2016 г. Тръмп заяви, че когато стане президент, незабавно ще освободи Йелън от поста председател на Съвета на управителите на Федералната резервна система.
След идването си в Белия дом обаче Доналд Тръмп не уволни веднага Джанет Йелън. Тя седя на стола си като председател на Управлението на Федералния резерв на САЩ до началото на 2018 г. През февруари нейното място бе заето от Джером Пауъл, бивш член на Съвета на управителите на Фед. Тогава той беше наречен „протежето на президента Тръмп“.
Сградата на Федералния резерв на САЩ
Доналд Тръмп нямаше нужда да повишава основния лихвен процент сега, това само затрудняваше съживяването на икономиката, особено на реалния сектор (през втората половина на 2018 г. ставката беше на равнище 2,25-2,50%). Освен това високият основен лихвен процент прекомерно увеличи тежестта на обслужването на държавния дълг от бюджета, тъй като повиши лихвените проценти по държавните ценни книжа на САЩ. Тръмп ясно съобщи на новия председател на Фед желанието си за по-нисък основен лихвен процент. Изненадващо, „протежето на президента“ започна да пренебрегва желанията на Доналд Тръмп. В социалните мрежи Доналд Тръмп обясни на „безпомощния“ Пауъл: „Фед трябва да намали лихвените проценти до нула или по-ниско и тогава ще започнем да рефинансираме дълга. Лихвените разходи (разходите за обслужване на дълга) трябва да бъдат намалени, като същевременно се увеличи матуритетът на американските държавни ценни книжа“.
Джером Пауъл, ръководител на ФЕД
Стигна се дотам, че Белият дом обеща да уволни Джером Пауъл. Но се оказа обратното: през 2021 г. Тръмп напусна Белия дом, а Джером Пауъл остана начело на Съвета на управителите на Федералния резерв и продължава да го заема и до днес. Пауъл е преназначен за председател на Централната банка на САЩ през май 2022 г., като мандатът му на този пост изтича през 2026 г. Той обаче може да бъде преназначен отново през 2026 г., но само до 2028 г. Защото през тази година изтича мандатът му в Съвета на гуверньорите (ограничението е 14 години), след което повторното му назначаване като ръководител на Фед вече не е възможно.
Между другото, обещанието на Тръмп да проведе пълен одит на Федералния резерв беше забравено от него, той не си спомни за него нито веднъж през четирите си години в Белия дом.
А сега Тръмп отново се готви да заеме Белия дом за четири години. В кампанията си той от време на време засяга темата за Федералния резерв.
Понякога медиите подхвърлят сензационната новина, че, да речем, Тръмп ще премахне напълно Федералния резерв. През май т.г. се появи статията „Какво може да означава Тръмп 2.0 за Федералния резерв“ (What Trump 2.0 Could Mean for the Federal Reserve).
В статията, позоваваща се на близкото обкръжение на Доналд Тръмп, което е нетърпеливо да си върне Белия дом, се отбелязва, че кандидатът за президент планира (в случай на победа) рязко да ограничи правомощията на Федералния резерв.
За разлика от предишната предизборна кампания Тръмп се изказва по-предпазливо за Фед. Той по-специално заяви, че няма да иска оставката на Джером Пауъл като ръководител на Федералния резерв (ФЕД), ако спечели изборите през ноември. „Бих го оставил да довърши мандата си, особено ако смятам, че постъпва правилно“, каза Тръмп онзи ден в интервю за Bloomberg.
Коментаторите смятат, че подобно изказване е знак, че Тръмп е постигнал споразумение с банкерите, които диктуват на Джером Пауъл какъв да бъде основният лихвен процент. А Тръмп обещава, че няма да оказва натиск върху Пауъл.
Все пак Тръмп изрази „желанието“ си основният лихвен процент да не бъде понижаван до президентските избори. Коментаторите смятат, че това желание не се дължи на желанието за намаляване на инфлацията, а на страха на Тръмп, че това ще играе в ръцете на неговия съперник от Демократическата партия, т.е. на Джо Байдън.
Тоест Тръмп се опасява от конюнктурно съживяване на американската икономика.
Последната новина за Тръмп и Фед е публикуването на документ, наречен „Проект 2025“. Документът от 800 страници е разработен от консервативната организация The Heritage Foundation. В американските медии той е представен като подробна програма за действията на президента Доналд Тръмп, след като спечели изборите и заеме Белия дом. През изминалата седмица в руските медии се появиха много коментари за „Проект 2025“.
Някои дори свързват опита за убийство на Тръмп с появата на този документ, който предвижда доста радикално преструктуриране на всички аспекти на американския живот. Вярно е, че самият Доналд Тръмп вече заяви, че не знае нищо за този документ. Но не бива да му се вярва: той не само знае, но и се ръководи от него в предизборната си кампания.
Сега бих искал да обърна внимание на глава 24 от „Проект 2025“, която е посветена на Федералния резерв. Тя съдържа редица варианти за реформиране на Фед.
Най-радикалният е да се премахне Фед, за да се „изземе паричното кормило от ръцете му и да се върне в ръцете на хората“. Например чрез преминаване към система на свободни банки, където лихвените проценти не се контролират от правителството, или чрез връщане към долар, обезпечен със злато или други стоки.
Ако Федералният резерв все пак бъде запазен, неговият мандат трябва да бъде променен. Федералният резерв следва да се съсредоточи единствено върху инфлационното таргетиране, а целта за пълна заетост следва да бъде премахната от мандата.
В други части на документа основният акцент е поставен върху „революцията на персонала“ в Америка. Коментаторите не изключват, че тя може да засегне и Федералния резерв. Това означава, че обещанието на Тръмп да не уволнява Джером Пауъл в случай на негова победа е поставено под въпрос.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски