Западът знае, че е загубил войната в Украйна, но мир все още не е постигнат. Това обяснява френският историк Еманюел Тод. Сега от Германия зависи да се отдели от САЩ и да постигне мир, съобщава RT.de.
Френският историк и антрополог Еманюел Тод е убеден, че от Германия зависи да прекрати войната в Украйна. В интервю за Berliner Zeitung Тод обясни:
„Така че има значение дали Германия се откъсва от американците и работи за мир в Украйна. Германия ще реши дали една безкрайна война ще продължи или ще се върне мирът. В този смисъл Германия трябва да изпълни своята отговорност като водеща сила в Европа. Ние в Европа чакаме Берлин да сложи край на войната.
Във военно отношение ученият смята, че войната е приключила. Оценката му преди месеци, че Украйна е загубила войната, спечели на Тод обвинението в „близък на Путин“ от Berliner Zeitung – което той отказва да приеме:
„Когато казвам, че Украйна вече е загубила войната, казвам само какво мислят Пентагона или френският генерален щаб.
Според Тод руснаците ще превземат още повече територия:
„Така че проблемът е, че сме в ситуация, в която Западът знае, че е загубил войната, но мирът не е постигнат.“
Тод обяснява, че е в интерес на Европа да постигне споразумение с Русия, което не представлява заплаха за европейците:
„Всички на Запад знаят, че Русия няма нито желание, нито средства да нахлуе в Европа. Последното нещо, което руснаците искат, е да им се наложи отново да администрират Полша. Така че европейците биха могли да приемат мир в Украйна, това би било в техен интерес. Но това би било катастрофално за американците.
Ако руснаците постигнат целите си в Украйна, Америка ще бъде победена от една равностойна сила в очите на света. А това най-вероятно би довело до краха на цялата американска световна система“.
В действителност, казва Тод, не става въпрос за европейците, а за Германия, която заедно с Япония е един от стълбовете на американската система на управление.
Историкът описва историята на войната по следния начин:
„В началото на 2000-те години имаше сближаване между Европа и Германия, от една страна, и Русия, от друга. Фактът, че Шрьодер, Путин и Ширак образуваха единен фронт срещу войната в Ирак разтревожи американците.
Те се страхуваха, че една от най-големите индустриални сили в света, Германия, ще обедини сили с една от най-големите енергийни сили в света, Русия, и до известна степен ще изтласка Америка от Европа. Следователно от гледна точка на Вашингтон Германия трябваше да бъде отделена от Русия.
Чрез оказване на натиск върху руснаците да се намесят в Украйна, това в крайна сметка беше постигнато. Взривяването на газопроводите „Северен поток“ е черешката на тортата.“
Тод пренебрегва възмутеното възражение на Berliner Zeitung за твърдението, че Русия е била притисната да се намеси, че това звучи като „пропаганда на Путин“. Като историк той изложи фактите и направи своите заключения:
„Преди февруари 2022 г. имаше разширяване на НАТО на изток. Във връзка с Майдана впоследствие американците се намесиха директно в Украйна. Украинските националисти и част от американската политическа класа взаимно се насърчаваха в своята русофобия и по този начин отчасти се създаде ирационална динамика. В крайна сметка възникна ситуация, при която НАТО де факто започна да въоръжава украинската армия чак до руската граница. Руснаците бяха обявили, че не могат да търпят влизането на Украйна в НАТО. Бяха предупредили, че ще се намесят в такъв случай.”
На въпрос дали Украйна в момента преживява „падането на Запада“ (алюзия от заглавието на последната книга на Тод – Упадъкът на Запада), известният учен даде да се разбере, че упадъкът на Запада е „вътрешен разпад с Америка в центъра“. Тод, който предсказа разпадането на Съветския съюз през 1976 г., защото забеляза, наред с други неща, нарастващата детска смъртност там, също подкрепя настоящата си диагноза с данни.
Детската смъртност в Русия днес е по-ниска, отколкото в САЩ. Данните за брутния вътрешен продукт, раздути от сектора на услугите, опровергаха „голямата слабост“ на реалното индустриално и селскостопанско производство на Запад. В образователния сектор изглежда още по-зле:
„Нивото на образование намалява от 1965 г. насам, броят на учениците е в застой, а тестовете показват, че коефициентът на интелигентност намалява. В наши дни американците често вече не обучават инженери, а адвокати и борсови брокери. За книгата си погледнах числата и открих, че
Русия, с по-малко от половината население, обучава повече инженери от САЩ.
Тод вижда „нихилистичните импулси“ в прехода от капитализъм към неолиберален финансов капитализъм като причина за упадъка на Запада:
„В един момент е напълно ирационално хората да искат да натрупат огромни суми пари само заради парите. Но преди всичко неолиберализмът на практика унищожи икономиката и обществото.
Самата Тачър каза, че няма такова нещо като общество. Това е нихилистично признание. По отношение на външната политика това отношение се отразява в предпочитанието към войната пред мира.
За разлика от други наблюдатели, французинът не допуска, че САЩ ще започнат нова война с Китай след предвидимото поражение в Украйна:
„Те просто нямат ресурсите да направят това. Войната между Китай и САЩ в Южнокитайско море щеше да приключи след няколко часа; китайците биха могли лесно да потопят американските самолетоносачи с хиперзвукови ракети.
Китай обаче няма да замени САЩ като световна сила, защото китайците са изправени пред значителни демографски проблеми. Бъдещият свят ще бъде многополюсен свят, който вече не може да си позволи войни.
В началото на разговора французинът коментира и ситуацията в родината си. На въпрос дали споделя опасенията на много германци относно възхода на Националния съюз на Марин льо Пен, Тод ги отхвърля:
„Не, защото дълго време смятах изборите във Франция за комедия. Страната вече не е наистина суверенна, защото не може да взема решения относно паричната си политика или търговската си политика.
Поради договорите на ЕС решаващи въпроси като парична или търговска политика се решават в Брюксел, а не в Париж. Затова изборите, повтаря той, са „комедия“. Тод не крие презрението си към настоящия президент и неговите предшественици:
„Имахме комедията на Саркози: истеричен мъж, който постоянно говореше за жена си и искаше да „изчисти“ предградията. Тогава на французите си казаха – стига и се появи Оланд, който каза, че финансовият свят е негов враг и че той е просто нормален човек. Сега имаме Макрон, който казва: „Аз съм млад, обичам банките, а вие всички сте глупави“. На практика обаче нищо не се е променило, френската политика все още се определя от финансовите ограничения на Брюксел.
Роден през 1951 г., Тод е един от най-известните френски историци и антрополози. Работил е в Националния институт за изследване на населението (INED) и се е фокусирал, наред с други неща, върху различните семейни структури в света и тяхното влияние върху вярванията, идеологиите, политическите системи и историческите събития. Тод е автор на множество книги.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски