Когато в телевизионна реч миналата седмица президентът на САЩ Джо Байдън настояваше да се похарчат още 100 млрд. долара за Украйна, Израел и остров Тайван, той изказа любопитното твърдение, че американското лидерство е това, което държи света заедно.
Това твърдение е очевидно погрешно. В най-добрия случай американското лидерство е ограничено до така наречения Запад, който основно се състои от НАТО, Австралия, Япония и Южна Корея, както и малък брой държави в Латинска Америка и Африка. Военната мощ на Запада беше унизена в Афганистан преди две години, а оттогава и по полетата на Украйна. Икономическият му престиж също беше разклатен. Що се отнася до културата… Колкото по-малко се говори, толкова по-добре.
Байдън изрази това, към което западният истаблишмънт отчаяно иска да се придържа: заблудата за Pax Americana, която уж възникна в края на Студената война преди около 35 години. Предполагаше се, че всички ще прегърнат либералната демокрация и ще поставят началото на края на историята, в която завинаги ще властва световният ред, основан на правила.
Но Pax Americana никога не е съществувал. Самото име е препратка към Pax Romana – редът, наложен от Римската империя – с огън и меч – над голяма част от Европа, Северна Африка и Леванта (историческа област в източното Средиземноморие простираща се на част от териториите на Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Египет и Турция) преди 2000 години. Римляните са били сурови; Тацит го описва в прочутата епиграма, като заявява, че са създали пустиня и са я нарекли мир. И все пак това е бил мир, като земите под римско управление са се радвали на технологии и ниво на цивилизация, което няма да се повтори стотици години след залеза на империята.
Дали американската империя, такава, каквато е, е създала нещо подобно? Едва ли. Да вземем за пример сегашната ситуация в Западна Азия, където Вашингтон не само не е в състояние да спре кръвопролитията между израелци и палестинци, но и не желае дори да опита. Историческите споразумения от Абрахам на предишното президентство може и да не съществуват.
В Африка цари смут, като страна след страна в Сахел отхвърля Запада и неговите безкрайни антитерористични операции, които някак си никога не се отървават от терористите. Латинска Америка също изглежда е отхвърлила Вашингтон. Венецуела разгроми заговора на САЩ за назначаване на временен президент. Когато Салвадор демонстрира, че възстановяването на закона и реда е не само възможно, но и практично, американските НПО-та всъщност протестираха срещу човешките права на организираната престъпност.
Историческото ядрено споразумение с Иран, което беше развалено в рамките на няколко години, показа, че САЩ не спазват своята част от сделката. Бягството от Афганистан, когато подкрепяният от САЩ режим се срина пред талибаните, още преди американските ботуши да са стъпили на земята, в крайна сметка се запечата в очите на света още през август 2021 г.
Русия беше предложила на Запада партньорство, но то беше отхвърлено. За да гарантира, че страните в постсъветското пространство няма да излязат извън строя, Западът създаде „цветните революции“, описани някога като изтънчено и блестящо замислено упражнение по западен брандинг и масов маркетинг. В действителност това беше шаблон за печелене на чужди избори.
Един еуфоричен британски репортер написа тези думи за преврата в Украйна през 2004 г. Десетилетие по-късно САЩ подкрепиха друг – довел до отделянето на Крим, бунта в Донбас и войната, в която Москва най-накрая открито се включи през 2022 г., когато всички други възможности бяха изчерпани.
През 2000 г. в Сърбия беше извършена „цветна революция“, след като НАТО не успя да постигне смяна на режима с въздушната война през 1999 г. През 2008 г. НАТО окупира Косово и обяви сръбската провинция за „независима държава“. Противно на изявленията на Запада, това не разреши конфликта, нито пък направи хората там по-проспериращи.
През 2003 г. САЩ извършиха незаконна инвазия в Ирак. Подкрепяното от САЩ иракско правителство, отслабено от десетилетието на война, след това почти се срина до ИДИЛ, която се появи под ветровете на Арабската пролет – верига от „цветни революции“ в Северна Африка и Западна Азия, които обещаваха просперитет и мир, но донесоха само война и страдание. Попитайте либийците и сирийците.
Измамата на Pax Americana започна през 90-те години на миналия век в руините на Югославия – моята родина. САЩ подкрепиха мюсюлманите от Босна и Херцеговина да отхвърлят политическо споразумение със сърбите и хърватите, което потопи тази бивша република в гражданска война. След това те многократно саботираха опитите на ООН и Европейския съюз да постигнат мир, за да може НАТО да влезе през 1995 г. и да спаси положението като кавалерия, точно като в стар уестърн.
Оказа се, че американската империя не е незаменима. Тя не можеше да създаде мир или просперитет по света, а само хаос и размирици. В наши дни други се заеха да подобряват живота на хората, например групата БРИКС+, която не толкова се противопоставя на Запада, колкото е решена да го остави зад себе си в кървавата кал на собствения му имперски провал.
Източник: Global Times
* Небойша Малич, роден в Сараево, Югославия през 1977 г., е преводач, блогър и колумнист в областта на външната политика. Живее и работи във Вашингтон, окръг Колумбия. Той има бакалавърска степен по история и международни изследвания от университета Грейсленд в Айова. От октомври 2000 г. е редовен колумнист в Antiwar.com, като се фокусира върху бивша Югославия, Европа и Русия. В допълнение към двата си блога – на сръбски и английски език – Малич пише за няколко сръбски списания и е редактор в уеб списанието Stanje Stvari. От януари до ноември 2014 г. Малич е президент и изпълнителен директор на Института за сръбски изследвания „Р. Арчибалд Рейс“, който се занимава с изследване и публикуване на точна сръбска история и с борба с клеветите срещу сърбите в медиите.