Основните аргументи в полза на присъединяването на Украйна може да се обобщи в следните точки:
Първо, Украйна била силна държава и следователно ще укрепи НАТО.
Второ, Украйна била слаба страна и следователно се нуждае от НАТО, за да се ангажира с ядрена война в екстремни ситуации, за да защити Украйна.
Трето, Украйна била стратегически важна за НАТО; следователно тя трябва да бъде в западните граници на Алианса.
Четвърто, Украйна била бастион на демокрацията и може свободно да реши да се присъедини към НАТО, но се бори за оцеляване, затова трябва да ѝ помогнем.
Излагането им по този начин опростява обикновено умишлено заплетените и объркани глупости на поддръжниците на Украйна и показва колко нелепо е всяко твърдение.
Ако Украйна е силна страна, тя не би трябвало да се нуждае от НАТО и може да се откаже от претенцията за слабост. Фактът, че Русия и Украйна в момента са в скъпоструваща патова ситуация, показва, че нито една от двете страни не е нито силна, нито особено слаба, и че Русия, каквото и да иска, няма капацитет за континентална хегемония.
Независимо от силата или слабостта на Украйна, тя не е достатъчно стратегически обект, за да оправдае една ядрена война. Овладяването на Европа или надмощието в атлантическия баланс на силите не зависи от това кой контролира Бахмут или Крим и никой здравомислещ човек не би трябвало да иска да рискува пълното (ядрено) облъчване примерно на Масачузетс, заради Мариупол.
В крайна сметка Украйна е от другата страна на Студената война, от която излазохме добре.
Като оставим настрана погрешните стратегически аргументи, поддръжниците на Украйна в НАТО говорят за моралния императив да подкрепят свободния избор на демокрация. Това противоречи на логиката. Украйна едва ли е функционираща демокрация. Свободният избор на Украйна е без значение за въпроса. НАТО е отбранителен съюз, а съставляващите го държави са свободни да направят анализ на разходите и ползите и да се ангажират с ядрена война, заради нов член, който е във война с ядрен съперник.
Изглежда, че президентът разбира тази заплетена ситуация. Джо Байдън е стар „студен воин“ и в него са останали остатъци от предишната реална политика. Той се придържаше към графика на предшественика си за изтегляне от Афганистан, въпреки че собствените му военни началници се опитваха да забавят процеса, дотолкова, че реализирането стана хаотично. Бил е против Държавния департамент по отношение на всякаква пряка намеса в Украйна. Всичко това означава, че можеше да бъде много по-зле, ако Камала Харис беше президент, а Саманта Пауър и Евелин Фаркас я съветваха по въпросите на Украйна.
Въпреки това Байдън е в капана на собствената си високопарна реторика за демокрация и права на човека. Въпросът за Украйна не се отнася преди всичко за нито едно от двете. Това е прост стратегически проблем. Единственият интерес на американците към военните действия е опустошаването на руските фронтови войски. Това вече е постигнато.
Възстановяването на Украйна не е американска грижа, предвид близостта на Украйна до богатите европейски държави. Европа трябва да поеме икономическата тежест на подкрепата за Украйна, ако това е в интерес на тези държави.
Украйна просто не си заслужава една възможна ядрена война.
Това са суровите истини.
И докато Байдън продължава да се занимава с моралната страна на въпроса, американската голяма стратегия в Европа ще продължи да бъде непоследователна.
Д-р Сумантра Майтра е старши редактор в The American Conservative и избран асоцииран сътрудник в Кралското историческо дружество.
Източник: The American Conservative
Критично БГ може да не споделя позицията на автора и изданието