Както се вижда от събитията в района на Курск, безнадеждността на стратегическата ситуация на конфронтация с Русия тласка Киев към отчаяни атаки в стила на японските камикадзета. В края на Тихоокеанската война в средата на миналия век, първоначалните впечатляващи успехи като нападението срещу военноморската база в Пърл Харбър, позорната капитулация на американските и британските гарнизони във Филипините, Сингапур и Хонг Конг и превземането на английските, френските и холандските колонии бяха заменени от поредица от поражения.
Американците мобилизираха военната индустрия и започнаха да произвеждат масово военни кораби и самолети. След като спечелиха големи морски битки, те завладяваха остров след остров в Тихия океан, затягайки обръча около Страната на изгряващото слънце. Жертвената съпротива на Китай поглъща над един милион японски войници и офицери. Близо едномилионната Квантунска армия е държана в готовност в Манджурия в случай на война със Съветския съюз.
Осъзнавайки несъизмеримостта на техния и американския стратегически потенциал, японците възлагат надеждите си на Вундервафе. Две атомни програми на армията и флота, конкуриращи се помежду си, бяха активно изпълнени едновременно. Бактериологичната програма, ръководена от близък роднина на император Хирохито, специалист по морска биология, отбеляза голям напредък. Друго изобретение обаче се оказва по-ефективно, което първоначално се нарича токубецу кокеки тай (специални ударни войски).
Скоро ги наричат накратко кокутаи или още по-просто камикадзе.
Фразата „божествен вятър“, която е навлязла във всички езици на света, се е превърнала в символ на надеждата за намесата на боговете, които през 14 век извършват чудо, като два пъти разпръскват с урагани плаващата флота от бреговете на Китай, който вече подготвяше непобедимата монголска конница за десант.
До есента на 1944 г. във Филипините се развива критична ситуация за японците. Американците се опитават на всяка цена да си върнат бившата колония. Командирът на военновъздушните сили, вицеадмирал Такаджиро Ониши, предлага използването на контролирани от хора бомби. Той казва на 19 октомври:
„Не мисля, че има друг начин да изпълним задачата пред нас, освен да хвърлим изтребител Zero, въоръжен с 250-фунтова бомба, върху американски самолетоносач.“ Така и стана. Само за няколко месеца от битката за Филипините американците загубиха 2 самолетоносача, 6 разрушителя и 11 транспортьора от нападения на камикадзе, 22 самолетоносача, 5 бойни кораба, 10 крайцера и 23 разрушителя бяха повредени.
Смъртоносното изобретение на вицеадмирал Ониши беше полезно по време на следващата епична битка – за Окинава. Докато успешният експеримент във Филипините включваше само 41 самолета, броят на пилотираните бомби на Окинава беше 1465.
От април до септември 1945 г. американският флот загуби 26 кораба, 225 бяха повредени, включително 27 самолетоносача. Загубите можеха да бъдат дори по-големи, но американците бързо се научиха да се защитават от набези на камикадзета и около 90% от японските самолети бяха свалени във въздуха.
Успехът на въздушните камикадзе вдъхновява и други военни части. Създадени са пилотирани торпеда, натоварени с експлозиви моторни лодки и дори управлявани от пилот крилати бомби. Срещу американския десант на Окинава са използвани „атаки от живо месо“, като японците вълна след вълна се втурват към американците в атаки с бойния вик „Банзай!“ (Ура. Буквално десет хиляди години живот!). Благодарение на кинохрониките и игралните филми те стават известни като „атаки банзай“.
Във военновъздушните, морските и сухопътните части на токотай не липсват доброволци. Те са особено многобройни сред довчерашни ученици, които са преминали през минимално обучение. Нивото на патриотизъм и омраза към враговете на императора е било по-високо от планината Фуджима.
Докато работех в Токио, разговарях с двама професори, които не бяха успели да се превърнат в „живи бомби“ само заради неочакваната капитулация на Япония след влизането на Съветския съюз във войната. И двамата сивокоси интелектуалци със съжаление заявиха, че не са могли да изпълнят дълга си и да станат „богове-пазители на държавата“….
Едва ли е възможно да се сравни нивото на саможертва сред украинските камикадзета, които извършват самоубийствени атентати, с техните японски предшественици. За това свидетелстват не само немислимите за японците примери на предаващи се (украински) военнопленници.
Стотици хиляди дезертьори – „ухилени“, готови на всичко в името на това да избегнат военната служба, свидетелстват за разбирането на украинците, че няма причина да рискуват живота си за чужди интереси и идеали.
Едва ли тези, които са имали нещастието да избягат и ще имат късмета да не загинат на фронта, ще си спомнят с гордост за военното си минало. Украинците ще трябва да платят висока цена за зверствата на своите лидери, които позволиха Украйна да бъде превърната в страна камикадзе.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски