С началото на Конференцията на ООН по изменението на климата (или COP28) в Дубай през 2023 г. централно място заема призивът богатите страни да предоставят повече средства на бедните за борба с изменението на климата. Но ако резултатите от финансирането на борбата с изменението на климата са показателни, бедните страни трябва да внимават какво си пожелават, пише в обширен коментар влиятелното американско издание Foreign Policy.
Традиционната критика на финансирането на борбата с изменението на климата е, че то е твърде малко. През юли Съединените щати и други членове на Г-20 отказаха да одобрят предложение Световната банка да утрои кредитирането си с нов капитал от най-големите си акционери. Според непотвърдени оценки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие богатите държави едва през миналата година – и то едва – са изпълнили обещанието си от 2009 г. да предоставят 100 млрд. долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата, към които току-що добавиха 300 млн. долара като начален капитал за фонд за климатични загуби и щети за най-бедните държави в света.
Дотук познати неща и със сигурност ще чуете призива за повече средства по време и след COP28. Но въпреки че критиката към обещаните суми е правилна, тя е само върхът на айсберга, който представлява бъркотията във финансирането на борбата с изменението на климата. И шумът за пари не успява да реши основния проблем с финансирането, по който функционира днес: твърде често то се конкурира с действителните нужди на развиващите се страни, които тези трансфери трябва да обслужват.
Мръсната тайна на финансирането за климата е, че голяма част от него измества традиционната помощ за развитие. Призивите за по-голямо финансиране на борбата с изменението на климата са важни, но ако сегашната практика е показателна, голяма част от средствата ще бъдат отнети от бюджети, които финансират важни приоритети за развитие, като здравеопазване, образование, права на жените, изграждане на инфраструктура и хуманитарна помощ.
Пример за това е едно скорошно проучване на CARE International, глобална неправителствена организация, която се занимава с проблемите на бедността и социалната справедливост. По нейни изчисления 52% от финансирането на борбата с изменението на климата, предоставено от 23 богати държави в периода 2011-2020 г., са средства, които преди това са отивали в бюджетите за развитие, включително в програми, насочени към здравеопазването, образованието и правата на жените. С други думи, заради политиките в областта на климата бедните страни са били свидетели на дълбоки съкращения в критични програми за помощ с доказани краткосрочни и дългосрочни ползи. Цифрите изглеждат още по-зле, ако се вземе предвид дългогодишното обещание за разходи за развитие от 0,7% от брутния национален доход. Ако приемете този брой за минимален за разходите за развитие и приемете, че финансирането на борбата с изменението на климата трябва да бъде добавено към него, само 7% от финансирането на богатите държави за борба с изменението на климата може да се квалифицира като допълнително финансиране, според CARE.
Какво представлява финансирането на борбата с изменението на климата не е определено и в Световната банка, която е най-големият доставчик на финансиране за бедните страни. Заемите за подобряване на качеството на учителите, достъпа до здравеопазване и прозрачността на общините са обозначени като съпътстващи ползи за климата, но тези претендирани ползи не са уточнени. Макар че понякога е възможно да се предположат ползите, в повечето документи по проектите липсват оценки за намаляване на емисиите на парникови газове, а Световната банка все още няма стандартизирано отчитане на оценките на емисиите. Твърдението на самата банка, че е финансирала проекти, които водят до намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 194 млн. тона годишно, не е проверено от независими източници – и предвид липсата на документация за емисиите за много проекти, може би наистина не може да бъде проверено. През юни Световната банка заяви, че ще преструктурира своите доклади за климата.
Това не е краят на проблема. Бедните страни често получават само остатъците от средствата за борба с изменението на климата, които са изцяло осчетоводени като помощ, но са насочени чрез фирми от частния сектор в богатите страни. Анализ на Carbon Brief, използващ данни от Британската система за проследяване на развитието, установи, че 54 консултантски фирми за управление, предимно със седалище във Великобритания и други богати страни, са получили милиарди лири държавно финансиране, за да предоставят съвети на бедните страни за това как да се борят с изменението на климата. В Нигерия и Гана 88% от британската помощ за борба с климатичните промени от 2010 г. до 2023 г. е била изплатена чрез международни консултантски фирми. Въпреки опасенията относно таксите, начислявани от тези фирми, действителната стойност на тяхната работа и недостатъчното изграждане на местен капацитет, британското правителство продължава да разчита на консултантски фирми от богати държави за предоставяне на помощ за климата.
В по-голямата си част богатите страни все още не признават от какво наистина се нуждаят бедните страни, за да се справят с изменението на климата: устойчиви сгради и инфраструктура, евтино и надеждно електричество, системи за ранно предупреждение, климатизация, хладилни складове за храна и лекарства, диги, язовири, асфалтирани пътища и всички неща, които поддържат безопасен и сигурен живот. Това ниво на развитие се приема за даденост в богатите страни, но то може да бъде постигнато само с икономически растеж. Този растеж, от своя страна, не може да бъде отделен от много по-високите нива на използване на енергия и достъп до енергия в бедните страни в сравнение с това, което те имат днес.
Тези страни отчаяно се нуждаят от изобилна, евтина и леснодостъпна енергия, която да захранва автомобили, камиони и автобуси, да захранва промишлеността и да осигурява по-малко токсични начини за готвене на закрито от традиционните дърва, въглища и тор. Вместо това, добре замислените политики на богатите страни заплашват да се окажат катастрофални на практика. Забраната за финансиране на проекти за природен газ не само лишава бедните страни от така необходимия енергиен източник. Тя също така ще затрудни използването на вятърна и слънчева енергия от бедните страни, тъй като тези източници са непостоянни и трябва да бъдат подкрепени от други начини за производство на енергия.
Богатите страни трябва да извървят дълъг път, за да помогнат на бедните страни да се борят с изменението на климата по някакъв смислен начин. Освен че отказват да финансират така необходимите енергийни проекти, те изтеглят пари от бюджетите за помощи, предоставят ги на частни фирми в собствените си страни и смятат почти всичко, което искат, за проекти в областта на климата.
На COP28 участниците се споразумяха за създаването на фонд за покриване на загуби и щети, който да помага на бедните страни да се справят със свързаните с климата събития, въпреки че конкретните проекти и механизмите за разпределение все още не са ясни. С този фонд богатите държави биха могли да отделят средства за ясно определени проекти в областта на климата, при които парите действително да попаднат в бедните страни, да потвърдят подкрепата си за устойчива инфраструктура и да признаят все още неизбежната роля на изкопаемите горива в траекториите на развитие на бедните страни, като по този начин ще допринесат за възстановяване на доверието.