Американският антрополог Дейвид Грейбър придоби широка популярност с тезата, че модерният трудов пазар е препълнен с „безсмислени работни места“ – позиции без реален принос към обществото, поддържани единствено от съвременния капитализъм. Но според изследването на икономиста Алексис Семан, публикувано в онлайн платформата на Института „Лудвиг фон Мизес“, водещ център на австрийската икономическа мисъл – причината не е свободният пазар, а държавната намеса, регулациите и монетарните изкривявания.
В своя есеистичен анализ Семан критикува Грейбър, като твърди, че той правилно описва симптомите – усещането за излишност, отчуждение и бюрократична абсурдност – но неправилно идентифицира източника им. „Модерният Запад не е свободен пазар, а гъста мрежа от интервенции, субсидии и регулации“, подчертава авторът.
Как свръхрегулациите създават „кухи“ длъжности
Според Семан най-голямата концентрация на т.нар. „bullshit jobs“ се наблюдава там, където пазарната проверка е премахната – благодарение на гарантирано финансиране, правила и административни изисквания. Болници с повече администратори от медицински сестри, университети с армии от мениджъри и контролиращи звена – това не се дължи на свободния пазар, а на регулаторния натиск.
Той припомня думите на Лудвиг фон Мизес от 1944 г.: когато бюрокрацията измества предприемаческата инициатива, успехът се измерва не чрез удовлетворени потребители, а чрез правилно попълнени формуляри. „Така се раждат легиони от хора, които ‘произвеждат’ съответствие, а не стойност“, отбелязва Семан.
Вижте и това – Европа се задушава от собствените си зелени закони
Субсидии, евтин кредит и гарантирани бюджети: рецепта за неефективност
Авторът подчертава, че в истински конкурентна среда неефективните роли изчезват. Но там, където държавата гарантира приходи – чрез субсидии, политически поръчки или регулаторни монополи – липсва стимул за оптимизация. Това, според Семан, е класическият проблем на икономическата калкулация: ценовите сигнали се изкривяват и обществото не може да различи кое производство създава стойност и кое я поглъща.
Семан посочва, че политически мандати, квоти и ESG доклади създават символична заетост и култура на преструвка, докато продължителните периоди на евтини кредити насочват талант, погълнат от бюрократични изисквания, регулации и финансови структури вместо към предприемачество и иновация.
Свобода вместо бюрокрация: пътят към смислен труд
Ако теорията му е вярна, най-много „кухи“ длъжности трябва да се намират в силно регулирани държави с голям публичен сектор – например Франция, където държавните разходи надхвърлят 57% от БВП. За сравнение, по-либерални икономики като Швейцария и Сингапур показват по-висока продуктивност и по-висока удовлетвореност от труда.
Вижте още – Германия потъва: фалити, безработица и срив на индустрията
Решението, според Семан, не е още държава, а по-малко – стабилни правила, ограничаване на субсидиите, премахване на изкуствената заетост и възстановяване на пазарната динамика, която естествено изчиства неефективността.
„Грейбър разпозна истинската болка – липсата на смисъл“, заключава той. „Но обърка диагнозата. Безсмислените позиции са продукт не на капитализма, а на интервенционизма. Ако искаме трудът да възвърне достойнството си, трябва да върнем на хората свободата да създават, търгуват, рискуват – и да се провалят.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
