В доклад на ЦРУ „Потенциални последици от тенденциите в световното население, производството на храни и климата“ отпреди половин век многократно се споменава идеята за глобално охлаждане, предложена от климатолозите през онези години, без да се разглежда възможността за глобално затопляне.
I. Въведение
Повсеместната липса на реколта през 1972 г., както и енергийната криза и недостигът на торове през 73 и 74 г., отново повдигнаха основния въпрос дали производството на храни може да отговори на търсенето през следващите няколко десетилетия. Опасенията за способността на много бедни страни да осигурят прехраната на нарастващото си население са широко разпространени и се увеличават. Основните международни конференции, насрочени за втората половина на тази година – Световната конференция за населението през август и Световната конференция за прехраната през ноември – ще се съсредоточат върху различни аспекти на този въпрос.
Освен това водещите учени в областта на климата все повече се съгласяват, че в света се наблюдава тенденция към застудяване. Опасенията са, че ако тя продължи, това може да ограничи производството в СССР, Китай и други страни и да окаже огромно влияние не само върху баланса между храната и населението, но и върху световното съотношение на силите.
„Темповете на нарастване на населението в света, особено в най-слабо развитите страни, са такива, че дори предприетите сега драстични мерки за намаляване на раждаемостта няма да могат да спрат бързото нарастване в продължение на десетилетия. Така повечето най-слабо развити страни трябва да се справят с нуждите на много по-голямо население или да се изправят пред политическите и други последици от ръст на смъртността.
Търсенето на храна нараства неумолимо с нарастването на населението и богатството.
Увеличаването на предлагането не е толкова очевидно. Вечната загриженост за адекватността на хранителните доставки се поднови с особена острота след неуспеха на реколтата през 1972 г.
Последиците за световната продоволствена ситуация и за интересите на САЩ ще бъдат много по-сериозни, ако учените, които смятат, че тенденцията е към захлаждане, са прави.
Ако тенденцията се запази няколко десетилетия, почти сигурно ще има абсолютен недостиг на храна.
Районите с голяма географска ширина, включително СССР и Северен Китай, ще имат по-кратък вегетационен период и по-ниско производство. Земите в Азия и Африка, захранвани с мусони, също ще пострадат.“
Дотук с цитати от разсекретения доклад на ЦРУ. Ясно е, че през последните десетилетия медиите и част от академичната общност често публично отричаха предишния консенсус по отношение на концепцията за охлаждане в науката за климата.
Например в статията „Митът за научния консенсус относно глобалното охлаждане през 70-те години на ХХ век“ за Бюлетина на Американското метеорологично дружество, такива изводи се правят въз основа на тезата, че „науката за климата, каквато я познаваме днес, не била съществувала през 60-те и 70-те години на ХХ век“, както и, че
„устойчив популярен мит предполага, че през 70-те години на миналия век научната общност за климата е предсказвала „глобално охлаждане“.
Associated Press пък неотдавна заяви откровено, че „учените никога не са били въодушевени от идеята за глобалното застудяване“. Изглежда, че от историческа гледна точка популярната някога концепция за глобалното застудяване поставя под съмнение настоящите прогнози на климатолозите за затопляне и по този начин става напълно „невдъхновяваща“ и „митична“.
Заслужава да се отбележи, че тогава, преди половин век, в аспекта на темата за глобалното охлаждане, този въпрос на климатологията се е свързвал с броя на световното население и намаляващата раждаемост. Днес дневният ред на науката за климата е свързан по същия начин с въпроса за депопулацията, но вече в аспекта на глобалното затопляне, а не на охлаждането.
Миналата година, например, Scientific American заяви, че „намаляването на населението ще промени света към по-добро – бъдещето с по-малко хора предлага нови възможности и по-здравословна околна среда“. В книгата „Първата глобална революция“ на Александър Кинг (един от създателите на концепцията за устойчиво развитие) този подход е концептуализиран по следния начин:
„Общият враг на човечеството е човекът. В търсене на нов враг, срещу когото да се обединим, ние сме убедени, че замърсяването, заплахата от глобално затопляне, недостигът на вода, гладът и други подобни са подходящи…
Всички тези опасности са причинени от човешката намеса и могат да бъдат преодолени само чрез промяна на нагласите и поведението. Следователно истинският враг е самото човечество.“
Източник: Аftershock.news
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски