Пристрастеността на Америка към ядрените оръжия не допринася за стабилност, основана на възпиране. Тя води единствено до война. „Това е чудесно, започва със земетресение…“ Няма нищо по-хубаво от класическата рок песен от 80-те години на миналия век на REM, която да ти вдигне кръвното („It’s the End of the World as We Know It (And I Feel Fine)“ (Това е краят на света, какъвто го познаваме (И аз се чувствам добре). Тя се вписва точно, единственият проблем е, че песента може и да е пророчество, защото от мястото, на което седя, следя новините за бързо ескалиращата надпревара в ядреното въоръжаване между САЩ и Русия, това много прилича на края на света, какъвто го познаваме. А аз не се чувствам добре!
Новините не са добри. Миналия месец, на 6 май, руското министерство на отбраната обяви, че по заповед на руския президент Владимир Путин ще проведе учения, включващи използването на нестратегически ядрени оръжия. Според руски официални лица ученията са в отговор на „провокативни изявления и заплахи от страна на някои западни официални лица, насочени към Руската федерация“.
Руснаците реагираха на изявленията на френския президент Еманюел Макрон пред The Economist от 2 май, когато той заяви: „не изключвам нищо [когато става въпрос за разполагане на френски войски в Украйна], защото сме изправени пред човек [Путин], който не изключва нищо“. Макрон добави, че „ако Русия реши да продължи [да напредва в Украйна], при всички случаи всички ние ще трябва да си зададем този въпрос (дали да изпратим войски)“.
Еманюел Макрон, президент на Франция
Макар Макрон да определи забележките си като „стратегически сигнал за повишаване на вниманието на моите колеги“, беше ясно, че не всички вярват на това, което той предлага. „Ако член на НАТО ангажира сухопътни войски [в Украйна]“, заяви унгарският външен министър Петер Сиярто, след като думите на Макрон станаха публично достояние, „това ще бъде директна конфронтация между НАТО и Русия, а след това ще се стигне до Трета световна война“.
Руснаците проведоха ученията си на два етапа, като първият се състоя в края на май. На тях тактическите ракетни войски на Южния военен окръг отработиха „задачата да получат специални учебни боеприпаси за тактическата ракетна система „Искандер“, да ги оборудват с ракети-носители и да се придвижат до определения позиционен район, за да се подготвят за изстрелването на ракетите„.
Искандер-М е версията с ядрен заряд от семейството ракети Искандер и може да носи единична ядрена бойна глава с променлива мощност между 5 и 50 килотона. (За сравнение, американската атомна бомба, хвърлена върху Хирошима, е била с мощност 15 килотона).
Едностепенната твърдогоривна ракета лети с висока хиперзвукова скорост и притежава маневрираща бойна глава, което я прави практически невъзможна за сваляне. С обсег от 500 км ракетата „Искандер-М“, изстреляна от места в Крим, ще може да достигне до френски бази, разположени в Румъния, които се предполага, че ще бъдат използвани за прехвърляне на сили в Украйна.
Фото: Министерство на отбраната на Република БеларусИскандер-М
Втората фаза на ученията се проведе на 10 юни, когато руските и беларуските сили отработиха прехвърлянето на руски ядрени оръжия под контрола на Беларус като част от новата руска доктрина за споделяне на ядрени оръжия, въведена от Владимир Путин и беларуския му колега Александър Лукашенко по-рано тази година.
Оръжията включват ракета „Искандер-М“ и гравитационни бомби, които ще бъдат доставени от модифицирани беларуски самолети SU-25. Оръжията могат да поставят цяла Полша и балтийските държави под заплаха от ядрена атака.
Горе-долу по същото време, когато Русия провеждаше своите тактически ядрени учения, няколко държави от НАТО, включително Германия, обявиха, че са дали зелена светлина на Украйна да използва оръжията им за нанасяне на удари по цели в Русия. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, говорейки в кулоарите на срещата на външните министри на НАТО в Прага на 29 май, каза, че Украйна има право да нанася удари по законни военни цели в Русия. „Украйна има право на самоотбрана“, заяви Столтенберг и добави, че „имаме право да помогнем на Украйна да отстоява правото си на самоотбрана и това не прави съюзниците от НАТО страна в конфликта“.
Путин отдели време от посещението си в Узбекистан, за да отговори, като предупреди, че членовете на НАТО в Европа си играят с огъня, като предлагат да се позволи на Украйна да използва западни оръжия, за да удари дълбоко в Русия. Путин каза, че украинските удари срещу Русия с далекобойни оръжия ще се нуждаят от западен сателит, разузнаване и военна помощ, като по този начин всяка западна помощ в това отношение превръща страните в пряк участник в конфликта.
„Ако тези сериозни последици настъпят в Европа, как ще постъпят Съединените щати, като се има предвид равнопоставеността ни в областта на стратегическите оръжия? Трудно е да се каже“, каза Путин, отговаряйки на собствения си въпрос. „Искат ли глобален конфликт?“
На 5 юни, говорейки пред главни редактори на международни информационни агенции, докато присъства на Международния икономически форум в Санкт Петербург, Путин отбеляза, че „По някаква причина Западът вярва, че Русия никога няма да използва ядрените оръжия. Имаме ядрена доктрина“, отбеляза Путин. „Вижте какво пише в нея. Ако нечии действия застрашават нашия суверенитет и териториална цялост, считаме за възможно да използваме всички средства, с които разполагаме. Това не трябва да се приема леко и повърхностно.“
Но САЩ и НАТО правят точно това. В интервю за британския вестник Telegraph, дадено в сградата на централата на НАТО в Брюксел, Белгия, Столтенберг каза, че членовете на НАТО се консултират относно разполагането на повече ядрени оръжия, изваждането им от складовете и поставянето им в режим на готовност пред лицето на нарастващата заплаха от Русия и Китай. „Няма да навлизам в оперативни подробности за това колко ядрени бойни глави трябва да бъдат в експлоатация и кои трябва да се съхраняват, ще се консултираме по тези въпроси.“, каза Столтенберг.
Единствените ядрени оръжия в системата на НАТО понастоящем са около 150 контролирани от САЩ гравитационни бомби B61, които се съхраняват в шест бази на НАТО: Клайн Брогел в Белгия, военновъздушната база Бюхел в Германия, военновъздушните бази Авиано и Геди в Италия, военновъздушната база Волкел в Нидерландия и Инджирлик в Турция.
По-късно официални представители на НАТО поясниха забележките на Столтенберг, като заявиха, че няма значителни промени в ядрената позиция на НАТО, отбелязвайки, че коментарите на Столтенберг се отнасят до модернизацията на ядреното възпиране на НАТО, включително замяната на изтребителите F-16 със стелт изтребители F-35 и модернизацията на някои от бомбите B61, които понастоящем са разположени в Европа.
Коментарите на Столтенберг пред Telegraph дойдоха 10 дни след като Пранай Вади, старши директор за контрол на въоръженията в Съвета за национална сигурност, обяви „нова ера“ за ядрените оръжия, в която САЩ ще разположат ядрени оръжия „без числени ограничения“.
Изявленията на Столтенберг, когато се разглеждат в контекста на декларацията на Вади, сочат към опасно изместване на фокуса както в НАТО, така и в САЩ от концепцията за ядрените оръжия, представляващи възпираща сила, и вместо това все повече се възприемат на Запад като използваемо оръжие за война.
Концепцията за възпиране като единственото оправдание за съществуването на ядрени оръжия датира от 1978 г., когато Общото събрание на ООН проведе първата си специална сесия за разоръжаването. Една от основните идеи, произтичащи от това събитие, беше идеята за така наречените отрицателни гаранции за сигурност или NSA, в които декларираните държави с ядрено въоръжение се ангажираха да не използват ядрени оръжия срещу държави без ядрено оръжие, които са в положителна позиция в Договора за неразпространение на ядрено оръжие и и не са в друг съюз с ядрена държава. /…/
Проактивният характер на американската ядрена позиция стана ясен от думите на висш служител от администрацията на Тръмп, участващ в разработването на ядрената политика. Той заяви, че целта на администрацията на президента Доналд Тръмп е китайците и руснаците да се събуждат всяка сутрин, без да знаят дали „този ден САЩ ще ги бомбардират“. Не можеше да се отпише това изявление като свободна хипербола, а по-скоро като необмислената ядрена политика.
Руският президент Владимир Путин обаче не е от тези, които се събуждат сутрин със страх от потенциална ядрена атака от страна на САЩ. В неотдавнашна реч от Ханой Путин заяви: „Те [САЩ и НАТО] изглежда смятат, че в някакъв момент ще се уплашим. Но в същото време казват, че искат да постигнат стратегическо поражение на Русия на бойното поле„. След това Путин зловещо отбеляза, че
„Това означава край на хилядолетната история на руската държава. Мисля, че това е ясно на всички. Не е ли по-добре да изминем целия път, до самия край?“
Обвинявайки Запада, че „намалява прага“ за възможно използване на ядрени оръжия срещу Русия, Путин заяви, че сега Русия трябва да преразгледа собствената си ядрена позиция предвид очевидната готовност на НАТО да въведе в действие тактически ядрени оръжия – ясна препратка към коментарите на Йенс Столтенберг от 16 юни. За последен път Русия публикува своята доктрина за ядрените оръжия, официално известна като „Основни принципи на държавната политика за ядрено възпиране“, през 2020 г. В тази доктрина се заявява, че
Русия може да използва ядрени оръжия, ако врагът „застраши съществуването на руската държава“ в отговор на използването на оръжия за масово унищожение от страна на противника срещу Русия или нейните съюзници, или ако Русия получи достоверна информация, че се планира или предстои да бъде нанесен ядрен удар.
В изказването си в Ханой Путин омаловажи идеята, че Русия възприема политика на ядрено превъзходство.
„Нямаме нужда от превантивен удар“, каза Путин, „защото при ответния удар врагът гарантирано ще бъде унищожен“.
На въпрос на репортери дали използването от страна на Украйна на западни оръжия с далечен обсег на действие срещу руска територия може да се счита за акт на агресия и пряка заплаха за руската държава, Путин отговори: „Това изисква допълнителни справки, но е близо.“
Твърде дяволски близо.
Съединените щати и Русия се приближават все по-повече до тотална ядрена война. Крайно време е хората, които биха платили крайната цена за такава глупост, да решат, да заимстват текст от поезията на Дилън Томас, ако искат да си отидат „нежно в нощта“ на ядрения Армагедон, или вместо това „а да се разярят срещу светлинна смърт“, като изискват по-добра политика от съответните си правителства.
Що се отнася до мен, аз избирам яростта (разяряването).
На 28 септември в Кингстън, щата Ню Йорк, ще се проведе събитие, посветено на спирането на този безумен порив. Джералд Селенте подготвя това събитие заедно с коалиция от съмишленици – граждани-патриоти.
Надяваме се да организираме сродни събития в градове в цялата страна.
Искаме на този ден повече от един милион американци да излязат по улиците, съсредоточени върху едно-единствено нещо –
да спрат безумието на ядрената война.
Ще се присъедините ли към нас?
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски