Британският драматург и носител на Нобелова награда Харолд Пинтър е първият критик на решението на администрацията на Буш, подкрепено от британския министър-председател Тони Блеър, да обяви световна война на ислямския тероризъм след 11 септември. През есента на 2002 г. Пинтър е поканен да изложи аргументите си срещу войната пред Камарата на общините. Той започва разговора си с малко украсена британска история за по-ранната вълна на терор в Ирландия:
„Има една стара история за Оливър Кромуел. След като превзел град Дрогеда, гражданите били изведени на централния площад. Кромуел казал на лейтенантите си: „Добре! Избийте всички жени и изнасилвайте всички мъже“. Един от помощниците му казал: „Извинете ме, генерале. Не е ли обратното? Глас от тълпата извика: „Господин Кромуел знае какво прави!“
Гласът от тълпата в разказа на Пинтър е на Тони Блеър, но днес това може да е германският канцлер Олаф Шолц, който мълчи кога и какво е знаел за решението на президента Байдън да осакати германската икономика, като унищожи газопровода „Северен поток“ през септември миналата година.
Имаше два газопровода, и двата частично финансирани от руски олигарси, които бяха подчинени на президента Владимир Путин.
Северен поток 1 беше пуснат в експлоатация през 2011 г. и в рамките на десет години Русия осигуряваше на Германия повече от половината от общите ѝ енергийни нужди, като по-голямата част от евтиния газ беше предназначена за промишлена употреба.
Северен поток 2 беше завършен до лятото на 2021 г., но така и не беше пуснат в експлоатация. Към февруари 2022 г., в началото на войната, Шолц спира процеса на сертифициране на газопровода. Северен поток 2 беше натоварен с газ, предназначен за доставка в Германия, но огромният му товар беше блокиран при пристигането му от Шолц, очевидно по искане на администрацията на Байдън.
На 26 септември миналата година двата тръбопровода бяха унищожени от подводни бомби. Тогава не беше известно кой е отговорен за саботажа, на фона на обичайните западни обвинения срещу Русия и руските опровержения. През февруари публикувах подробен отчет за ролята на Белия дом в нападението, включително твърдението, че основна цел на Байдън е била да попречи на Шолц да отмени решението си да спре потока на руски газ към Германия. Моят анализ беше опроверган от Белия дом и до днес нито едно правителство не е поело отговорност.
Германия се справи с миналогодишната изключително топла зима, тъй като правителството предостави щедри енергийни субсидии за домакинствата и предприятията. Но оттогава липсата на руски газ е основният фактор за нарастващите разходи за енергия, които доведоха до забавяне на германската икономика, четвъртата по големина в света. Икономическият срив доведе до засилване на политическата опозиция срещу оглавяваната от Шолц политическа коалиция.
Проучванията на общественото мнение в Германия постоянно показват огромно недоволство от икономическата криза, пред която е изправена страната. Според едно от проучванията, анализирани от Блумбърг миналия месец, само 39% от германските избиратели вярват, че страната ще бъде водеща индустриална нация през следващото десетилетие. В изследването специално се споменават вътрешнополитическите борби за политиката на страната по отношение на субсидиите за отопление на жилища и предприятия, но не се споменава основната причина за кризата – решението на Байдън да унищожи газопровода „Северен поток“.
През юли „Политико“ съобщи, че Роберт Хабек, германският вицеканцлер и министър на икономиката, член на Зелената партия, предупреждава, че страната със сигурност ще се сблъска със свиване на икономиката и преход към зелена енергия, което „ще натовари“ населението. През май германското правителство обяви, че страната е навлязла в рецесия. Според Politico някои от компаниите в страната „са започнали да се отказват от Отечеството, предизвиквайки опасения за деиндустриализация“.
Отказът на Белия дом или на която и да е от скандинавските държави – Норвегия, Швеция и Дания – които оказаха подкрепа за тайния американски саботаж на газопроводите, да поемат отговорност за действията си, се оказа важно предимство за Шолц, който се срещна с Байдън в Белия дом през февруари 2022 г., когато Байдън директно заплаши да унищожи „Северен поток 2“. Запитан как ще реагира, ако Русия нахлуе, Байдън отговори: „Ако Русия нахлуе… вече няма да има Северен поток 2. Ние ще сложим край на този проект.“
Шолц не каза нищо публично и миналата зима се върна в Белия дом на частно двудневно посещение – в самолета му нямаше представители на германските медии – което включваше дълга среща на четири очи с Байдън. Нямаше държавна вечеря, нито пресконференция, освен кратка размяна на баналности с президента пред пред пресаташето на Белия дом, на което не беше позволено да задава въпроси.
Няма как да не попитаме още веднъж дали Байдън е информирал канцлера за предстоящата операция през февруари миналата година, а също така дали го е предупредил предварително за разрушаването на тръбопровода през септември миналата година. Продължаващото мълчание на Шолц за акта на насилие срещу неговата държава може да се определи само като мистериозно, особено след като през последните месеци енергийната криза се засили до степен, в която германският народ страда.
Адам Бътън, канадски икономически анализатор, който пише за ForexLive.com, публикува миналия месец есе под заглавие „Стълбовете на германската икономика се рушат. Три причини за безпокойство.“ Неговите три причини: индустриалното производство намалява; дефицитите се увеличават; и разходите за енергия се увеличават.
Миналата седмица германският министър на икономиката Роберт Хабек изказа една сурова истина. Той заяви, че Германия е изправена пред пет трудни години на деиндустриализация заради високите цени на енергията. Той призова за повече субсидии за енергетиката като мост до около 2030 г., когато според него зелената енергия ще вземе връх.
Проблемът за това е бюджетен. Страните от еврозоната са обвързани с дефицит от по-малко от 3%. В момента в Германия той е 4,25%, в сравнение с 2,6% преди година. Оценките на финансовото министерство предвиждат дефицитът да спадне до 0,75% през 2026 г., но това предполага, че всички енергийни субсидии ще бъдат прекратени. В това се състои проблемът: или ще намалят субсидиите и ще загубят индустрията, или ще субсидират и ще нарушат правилата за дефицита.
Загубата на евтиния руски газ засегна и германския мултинационален химически производител BASF, който дава работа на повече от 50 000 души в родината си. Компанията обяви редица съкращения след разрушаването на газопроводите. Хиляди работници бяха съкратени, а фирмата затвори един от основните си заводи. В отрасловия информационен бюлетин за съкращенията ѝ се обяснява, че войната в Украйна „рязко е намалила доставките на природен газ в Европа и е увеличила енергийните сметки на BASF на континента с 2,9 млрд. долара през 2022 г.“.
„Все повече се притесняваме за нашия вътрешен пазар“, обясни главният изпълнителен директор Мартин Брудермюлер пред акционерите през април миналата година. „Рентабилността вече не е близо до това, което трябва да бъде.“ Той допълни, че фирмата е загубила близо 143 млн. долара в Германия през миналата година, след много десетилетия на постоянна печалба.
Пинтър, който почина през 2008 г., би се насладил на иронията, че администрацията на Байдън, в опита си да защити политическите и икономическите си инвестиции в украинските военни усилия срещу Русия, може би е подала ръка на Китай, друг заклет враг на Белия дом.
Източник: Seymourhersh.substack