Пожелателното мислене продължава да бъде правилото сред външно-политическото ръководство на Байдън, докато убийствата в Украйна продължават.
Съливан, съветникът по национална сигурност на САЩ, наскоро заведе американска делегация на втората международна среща за мир през този месец в Джеда, Саудитска Арабия. Срещата на върха беше ръководена от принц Мохамед бин Салман.
Колкото и невероятно да звучи, наистина имаше такава среща на мира, а сред нейните звезди бяха Мохамед бин Салман, Съливан и президентът Володимир Зеленски от Украйна.
Това, което липсваше, беше представител на Русия, която не беше поканена на срещата. В нея участваха само няколко държавни глави на по-малко от 50 нации, които бяха изпратили делегати. Конференцията продължи два дни и привлече незначително международно внимание.
Reuters съобщи, че целта на Зеленски беше да получи международна подкрепа за „принципите“, които той ще разглежда като основа за уреждане на войната, включително „оттеглянето на всички руски войски и връщането на цялата украинска територия“. Официалният отговор на Русия за тази маловажна среща не дойде от президента Владимир Путин, а от заместник-министърът на външните работи Сергей Рябков. Той нарече срещата „отражение на западния опит да продължи безуспешни и обречени усилия“ да мобилизира Глобалният Юг на страната на Зеленски.
Индия и Китай изпратиха делегации на срещата, може би привлечени от големите залежи на нефт в Саудитска Арабия. Един индийски наблюдател от научните среди отхвърли събитието и го определи като постигащо нищо повече от „добра реклама за обединяващата власт на Мохамед бин Салман и позиционирането на кралството в Глобалния Юг; и може би тясно сътрудничество на американските усилия за изграждане на консенсус, гарантирайки присъствието на Китай на срещата с… Джейк Съливан в същата стая.“
В същото време, далеч на бойното поле в Украйна, Русия продължаваше да пречи на непрекъснатата контраофензива на Зеленски. Попитах един американски служител по разузнаване, защо точно Съливан беше този, който излезе от политическите кръгове на администрацията на Байдън, за да председателства маловажната конференцията в Саудитска Арабия?
Джейк Съливан, съветник по Национална сигурност на САЩ
„Джеда беше рожбата на Съливан“, каза служителят. „Съливан беше планиран да бъде еквивалентът на президентa Уилсън Удроу за Байдън (той е изиграл значителна роля по време на мирната конференция във Версай след Първата световна война). Великият съюз на свободния свят се събира за празненство по случай победата след унизителното поражение на омразния враг, за да определи облика на нациите за поколения на пред. Слава и Великолепие. Повишение и повторно избиране. Само, че черешката на тортата трябваше да бъде постигнатата от Зеленски безусловна капитулация на Путин след светкавичната пролетна офанзива. Дори планираха съдебен процес от рода на Нюрнбергския в световният съд, с Джейк (Съливан) за представител.
Просто още един провал, но кой ги брои?
Четиридесет нации се явиха, всички, освен шест, търсеха безплатна храна след спирането на доставките на пшеница от Одеса в отговор на новите атаки на Зеленски върху Кримския мост, свързващ Крим с останалата част на Русия. Но дастатъчно за Съливан, нека обърнем внимание на Виктория Нюланд.
Те я ключова фигура в организирането на свалянето на проруското правителство в Украйна през 2014 г., което действие на САЩ, съвместно с други ни доведе до положението днес, въпреки че Путин инициира настоящата война. Нюланд, известна с агресивната си позиция, по-рано това лято, бе повишена до длъжносста на временен заместник-държавен секретар от президент Байдън. Това провокира горещо противопоставяне сред много от членовете на Държавния департамент. Въпреки това, тя не е официално номинирана за длъжността на заместник, поради опасенията, че нейната номинация би предизвикала ожесточена битка в Сената.
Виктория Нюланд, изпълняваща длъжността заместник държавен секретар на САЩ
Наскоро Виктория Нюланд бе изпратена, за да види какво може да бъде спасено след преврата в Нигер, който доведе до свалянето на прозападното правителство. Нигер е част от групата бивши френски колонии в Западна Африка, които са останали във френската сфера на влияние.
Президент Мохамед Базум, който бе демократично избран, бе свален от власт от хунтата, водена от началникът на президентската му гвардия, генерал Абдурахман Тиани. Този преврат включваше преустановяването на конституцията и арестуването на потенциални политически противници. Тиани назначи още пет военни офицери в кабинета си. Въпреки тази нестабилност, имаше значителна обществена подкрепа за преврата по улиците на Ниамей, столицата на Нигер, достатъчно, за да откаже външна западна намеса.
Първоначално западните медии изобразяваха ситуацията като мрачно противопоставяне на изтокът срещу западът, тъй като някои от поддръжниците на преврата носеха руски знамена. Революцията в Нигер не беше видяна от живеещите в региона като противопоставяне на изтокът срещу западът, а се разглеждаше като дългоочаквано отхвърляне на дългогодишния икономически и политически контрол на Франция. Този модел може да се повтори отново и отново в други Африкански държави доминирани от Франция.
генерал Абдурахаман Тчиани, който превзе властта в Нигер
Нацията е благословена, или може би прокълната, със значително количество от природните залежи на уран в света, който е фундаментален за ядрената енергия.
Корупцията в Нигер, не се изразява в малки подкупи на правителствени служители, а е цяла структура, развита по време на френското колониално управление, която пречи на Нигер да установи суверенитет върху суровините си и своето развитие, според последен анализ, публикуван от Балтиморската мрежа за реални новини.
Три от четирите лаптопа във Франция работят с ядрена енергия, част от която произлиза от ураниевите мини в Нигер, които де факто са контролирани от бившия колониален господар.
В Нигер също има и три американски дронови бази, насочени срещу ислямски екстремисти в целия регион. В региона има и недекларирани точки на Специалните сили, чиито войници получават двойно заплащане по време на рисковите мисии. Американският служител ми каза, че на територията на Нигер, в момента, се намират 1 500 американски войници, точно толкова, колкото бяха американските войски в Южен Виетнам в момента, когато Джон Ф. Кенеди пое президентската власт през 1961 г.“
По-значимото, и малко отразено от западните медии, е че Нигер е директно на пътя на новия Транссахарски газопровод, който се строи, за да достави нигерийски газ до Западна Европа. Значението на газопровода за икономиката на Европа се засили през септември миналата година след разрушаването на газопроводите на „Северен поток“ в Балтийско море.
На тази сцена се появява Виктория Нюланд, която трябва да е изтеглила късата клечка в администрацията на Байдън. Тя беше изпратена да преговаря с новия режим и да организира среща със сваления президент Базум, чийто живот продължава да бъде под постоянна заплаха от страна на управляващата хунта.
Ню Йорк Таймс съобщи, че след разговорите, които тя описа като „изключително откровени и на моменти доста трудни“, тя не е постигнала нищо. Служителят от разузнаването изрази забележките си пред „Таймс“ на американски военен жаргон: „Виктория тръгна да спасява собствениците на уран в Нигер от варварските руснаци и получи огромен поздрав с един (среден) пръст“.
По-тих през последните седмици от Съливан и Нюланд беше държавният секретар Тони Блинкен.
Къде беше той?
Антъни Блинкен, държавен секретар на САЩ
Зададох този въпрос на служителя, който каза, че Блинкен „е разбрал, че Съединените щати“ – тоест нашият съюзник Украйна – „няма да спечелят войната“ срещу Русия. „Чрез Агенцията [ЦРУ] до него достигаше информацията, че украинското нападение няма да проработи. Това беше шоу на Зеленски и в администрацията имаше хора, които повярваха на глупостите му.
„Блинкен искаше да посредничи за сключването на мирно споразумение между Русия и Украйна, както Кисинджър направи в Париж, за да сложи край на войната във Виетнам“. Вместо това, казва служителят, „това щеше да бъде голяма загуба и Блинкен се оказа далеч от това. Но той не иска да си отиде като придворен шут“.
Именно в този момент на съмнение, каза служителят, Бил Бърнс, директорът на ЦРУ, „направи своя ход да се присъедини към потъващия кораб„. Той се позовава на речта на Бърнс, произнесена по-рано това лято на годишната конференция в Дичли, близо до Лондон. Той сякаш загърби предишните си съмнения относно разширяването на НАТО на изток и поне пет пъти потвърди подкрепата си за програмата на Байдън.
Уилям Бърнс, директор на ЦРУ
Бърнс нямаше да замени разочарования Блинкен, а щеше да получи само символично повишение: назначение в кабинета на Байдън. Кабинетът заседава не по-често от веднъж месечно и, както е записано от C-SPAN, заседанията обикновено са по строго определен сценарий и започват с четене от президента на предварително подготвен текст.
Тони Блинкен, който само преди няколко месеца публично се закле, че няма да има незабавно прекратяване на огъня в Украйна, все още е на поста си и, ако бъде попитан, със сигурност ще оспори всякакво мнение за недоволство от Зеленски или от убийствената и провалена военна политика на администрацията в Украйна.
Така че пожелателният подход на Белия дом към войната, когато става дума за реалистични разговори с американския народ, ще продължи с пълна сила. Но краят наближава, дори ако оценките, с които Байдън снабдява обществеността, са като от комикс.