Търговският дълг на Украйна към кредиторите възлиза на 20 млрд. долара и ако страните не постигнат споразумение за удължаване на мораториума до края на юли, републиката е изправена пред фалит. В същото време страната се подготвя за трудна зима със сериозни прекъсвания в електроснабдяването. Появяват се и слухове, че недоволството на населението може да доведе до нов Майдан. Руското издание „Известия“ анализира каква всъщност е икономическата ситуация в Украйна и какви рискове крие тя. Критично публикува обзора без редакционна намеса:
Ще се стигне ли до фалит в Украйна?
Заплахата от фалит в Украйна е свързана с изтичането на мораториума върху плащанията по еврооблигациите към частните кредитори. С други думи, изтича периодът, в който страната не можеше (отлага) да плаща кредитните си задължения.
На 1 август украинските власти ще трябва да възобновят изплащането на лихвите, а за някои серии ценни книжа ще трябва да възстановят и номиналната стойност.
Общият размер на дълга е 20 млрд. долара.
Това е само търговската част; държавните кредитори предоставиха на Киев още една отсрочка. Според The Economist общият размер на дълга на Украйна към юни достига 94% от нейния БВП. По данни на Световната банка БВП на страната за 2023 г. е 178,7 млрд. долара.
Представителите на Киев поискаха от инвеститорите да удължат мораториума или да преструктурират дълга под някаква друга форма, тъй като нямат средства за извършване на плащанията.
Financial Times научи, че Киев е искал да намали стойността на облигациите в чуждестранна валута с 60%, но кредиторите са се съгласили само на едва 22%.
Украйна заяви, че това няма да е достатъчно, правителството трябва и да изпълни основните цели, които Международният валутен фонд (МВФ) е поставил. Засега преговорите са в застой, а междувременно американските власти се опасяват, че финансовата помощ, отпусната на Киев от държавите, просто ще отиде в джобовете на частните кредитори, сред които са както големи инвеститори (например BlackRock Inc.), така и украински физически и юридически лица.
Политически анализатори и икономисти смятат, че фалит няма да има – натискът върху Украйна както от страна на собствените ѝ инвеститори, така и от страна на външните партньори ще я принуди да плаща лихви. За да направи това, страната може да тръгне по пътя на необезпечена емисия на гривни и изкупуване на книжна валута на пазара, което ще доведе до обезценяване на националната валута и ръст на долара. По този начин допълнително ще се увеличи тежестта върху икономиката.
Някои експерти твърдят, че Украйна де факто вече е в състояние на фалит и обявяването му ще бъде само техническа процедура. Това заяви и членът на комисията на Върховната рада по въпросите на финансите, данъчната и митническата политика Нина Южанина.
Според нея МВФ ще помогне на Киев да постигне споразумение с кредиторите, докато държавата тества обществената реакция, обявявайки евентуално увеличение на данъците. В случай на такъв сценарий тежестта на плащанията отново ще падне върху украинските граждани.
Дори ако Киев официално обяви фалит, сегашното състояние на икономиката е катастрофално, така че тази процедура не би имала кой знае какво въздействие върху нея.
Украинската икономика е силно зависима от кредитирането. Държавният бюджет за 2024 г. предвижда собствени приходи на Украйна в размер на 43 млрд. долара и разходи в размер на 82 млрд. долара. Предвижда се разликата – около 39 млрд. долара – да бъде покрита от чуждестранни заеми. Това се случи и през миналата година: ЕС и МВФ компенсираха дефицита от 38 млрд. долара.
Въпреки факта, че енергийната инфраструктура в Източна Украйна редовно е повреждана и част от мощностите ѝ са изключени, електричеството в страната остава благодарение на атомните електроцентрали: в момента работят Ровненската, Хмелницката и Южноукраинската атомни електроцентрали.
Те осигуряват основните нужди на страната, но това не е достатъчно за промишлеността и битовите потребители. Страната пести средства от тях и се въвеждат планирани прекъсвания на електрозахранването. Според различни данни те продължават от осем до 20 часа.
Страната получава електроенергия и от Европа (Унгария, Словакия, Румъния, Полша, Молдова), но тарифите са три до четири пъти по-високи, отколкото за собствената електроенергия.
Тази разлика пада върху плещите на потребителите и въпросът за повишаване на цените на електроенергията вече е решен, но все още не е определено колко ще бъде това увеличение.
Ситуацията ще се влоши, украинците очакват много трудна зима. Но по-голямата част от населението няма пари не само за отопление или за оборудване за производство на електроенергия, но и за живот.
Ето защо има информация, че жителите на пограничните селища заминават за други държави. Някои официални лица предлагат те вече да обмислят за възможността да живеят в селски райони, където могат да отопляват домовете си, например с дърва за огрев.
Ще има ли Майдан?
Изключително малко вероятно е да има нов Майдан в Украйна, тъй като подобни масови протести изискват внимателна организация, инфраструктура, значително финансиране и няколкогодишна подготовка. Днес в Украйна няма сили, които биха могли да организират Майдан.
В същото време някои експерти виждат рискове от предстоящи граждански сблъсъци, тъй като противоречията между населението на западната и източната част на Украйна се засилват, а завърналите се войници от ВСУ също изразяват недоволството си от сегашното правителство.
Всичко това се подхранва от слуховете за продължаващото обогатяване на висшия команден състав, докато войниците си купуват собствено оборудване, а населението се подготвя за зимата с редовни прекъсвания на електрозахранванет
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски