Администрацията на Байдън не е признала нито своята отговорност за бомбардировката на тръбопровода, нито целта на саботажа, пише разследващият американски журналист Сиймор Хърш* в личния си блог.
На 27 януари 2022 г. уверената Виктория Нюланд, тогава заместник-държавен секретар по политическите въпроси, рязко предупреди Путин, че ако нахлуе в Украйна, както той очевидно планира, че „по един друг начин „Северен поток 2“ няма да продължи напред“. Репликата привлече огромно внимание, но заплахата не. Официалната стенограма на Държавния департамент показва, че тя е предшествала заплахата си, като е казала, че по отношение на тръбопровода: „Продължаваме да водим много силни и ясни разговори с нашите германски съюзници.“
Попитана от репортер как би могла да каже със сигурност, че германците ще се съгласят, „защото това, което германците са казали публично, не съвпада с това, което казвате вие“, Нюланд отговори удивително и двусмислиено: „Бих казала да се върнете и да прочетете документа, който подписахме през юли (2021 г.), в който бяха посочени много ясно последствията за тръбопровода, ако има по-нататъшна агресия срещу Украйна от страна на Русия.“
Но две седмици след изявлението на Нуланд, на 7 февруари 2022 г., на съвместна пресконференция на Белия дом с гостуващия Олаф Шолц, Джо Байдън сигнализира, че е променил решението си и се присъединява към Нюланд и други (също толкова яростни ястреби) помощници във външната политика в разговорите за спиране на газопровода. „Ако Русия нахлуе, това означава преминаване на танкове и войски през границата на Украйна“, каза американския президент и допълни: „Вече няма да има Северен поток 2. Ние ще му сложим край“. Запитан как би могъл да направи това, след като тръбопроводът е под контрола на Германия, той каза: „Ние ще го направим, обещавам ви, ще можем да го направим“.
На същия въпрос Шолц отговори така: „Действаме заедно. Ние сме абсолютно единни и няма да предприемаме различни стъпки. Ние ще направим същото и ще бъде много, много трудно за Русия и те трябва да го разберат“. За германския лидер се смяташе тогава (и сега все още) от някои членове на екипа на ЦРУ за напълно запознат с тайното планиране, което се извършваше за унищожаване на тръбопроводите.
До този момент екипът на ЦРУ беше установил необходимите контакти в Норвегия, чиито командвания на флота и специалните сили имат дълга история на споделяне на тайните операции с агенцията. Норвежки моряци и патрулни лодки от клас Nasty помогнаха за контрабандата на американски саботажни агенти в Северен Виетнам в началото на 60-те години на миналия век, когато Америка, както в администрацията на Джон Кенеди, така и на Линдън Джонсън, водеше там необявена война. С помощта на Норвегия ЦРУ свърши работата си и намери начин да направи това, което Белият дом и Байдън искаха да бъде направено с тръбопроводите.
По това време предизвикателството пред разузнавателната общност беше да излезе с план, който да бъде достатъчно силен, за да възпре Путин от атака срещу Украйна. Служителят ми каза: „Направихме го. Открихме изключително възпиращо средство поради икономическото му въздействие върху Русия. Но Путин го направи въпреки заплахата. Отне месеци на проучване и практическа работа в бурните води на Балтийско море на двамата дълбоководни водолази от Военноморските сили на САЩ, наети за мисията, преди тя да бъде отчетена за успешна.“
Норвежките моряци намериха правилното място за поставяне на бомбите, които да взривят тръбопроводите. Висши служители в Швеция и Дания, които все още настояват, че не са имали представа какво се случва в общите им териториални води, си затвориха очите за дейността на американските и норвежките оперативни сили. Американският екип от водолази и помощният им персонал на кораба-майка на мисията – норвежки миночистач – нямаше как да се скрие, докато водолазите вършеха работата си.
Това, което не знаех тогава, но ми беше казано наскоро, е, че след изключителната публична заплаха на Байдън да взриви Северен поток 2, с Шолц, стоящ до него, на групата за планиране на ЦРУ беше казано от Белия дом, че няма да има незабавна атака на двата тръбопровода, но групата трябва да организира поставянето на необходимите бомби и да са готови да ги задействат „при поискване“ – след началото на войната. „Тогава ние“ – малката група за планиране, която работеше в Осло с Кралския норвежки флот и специалните служби по проекта – „разбрахме, че атаката срещу тръбопроводите не е възпиращ фактор, защото докато войната продължаваше, ние никога не получихме командата.”
След заповедта на Байдън да се задействат експлозивите, заложени в тръбопроводите, беше необходим само кратък полет с норвежки изтребител и пускането на сонарно устройство на точното място в Балтийско море, за да се активира взрива. Тогава служителят ми каза: „Разбрахме, че унищожаването на двата руски тръбопровода не е свързано с украинската война. Путин беше в процес на анексиране на четирите украински области, които искаше, а и беше част от политически дневен ред на неоконсерваторите. Така щеше да се попречи на Шолц и Германия, на фона на наближаващата зима и при спрени газопроводи, да се разколебаят и да пуснат „Северен поток 2“. Белият дом се опасяваше, че Путин ще вземе под контрол Германия, а след това и Полша.“
Белият дом не каза нищо, докато светът се чудеше кой е извършил саботажа. „Така президентът нанесе удар върху икономиката на Германия и Западна Европа“, каза ми служителят. „Той можеше да го направи през юни и да каже на Путин: Казахме ви какво ще направим.“ Според него мълчанието и отричането на Белия дом са били „предателство спрямо това, което правехме. Ако ще го правите, направете го, когато щеше да е от значение“.
Ръководството на екипа на ЦРУ е разглеждало подвеждащите указания на Байдън за заповедта му за унищожаване на тръбопроводите, каза ми служителят, „като предприемане на стратегическа стъпка към Трета световна война. Какво щеше да стане, ако Русия беше отговорила с думите: „Не, не, не: Вие взривихте нашите тръбопроводи и сега ние ще взривим вашите тръбопроводи и вашите комуникационни кабели. За Путин „Северен поток“ не беше стратегически въпрос – това беше икономически въпрос. Той искаше да продава газ. Но загуби своите газопроводи, „Северен поток 1 и 2“ преди началото на войната в Украйна.
В рамките на няколко дни след бомбардировката официалните лица в Дания и Швеция обявиха, че ще проведат разследване. Два месеца по-късно те съобщиха, че наистина е имало експлозия и заявиха, че ще има допълнителни разследвания. Досега не е започнало такова.
Германското правителство проведе разследване, но обяви, че голяма част от заключенията му ще бъдат засекретени. Миналата зима германските власти отпуснаха 286 млрд. долара под формата на субсидии на големи корпорации и собственици на жилища, които бяха изправени пред по-високи сметки за енергия, за да управляват бизнеса си и да отопляват домовете си. Последиците се усещат и днес, като в Европа се очаква по-студена от миналогодишната зима.
Президентът Байдън изчака четири дни, преди да нарече взривяването на тръбопровода „умишлен акт на саботаж“. Той заяви: „Сега руснаците разпространяват дезинформация за това“. Джейк Съливан, който председателстваше срещите, довели до предложението за тайно унищожаване на тръбопроводите, беше попитан на по-късна пресконференция дали администрацията на Байдън „сега смята, че Русия вероятно е отговорна за акта на саботаж“.
Отговорът на Съливан, който несъмнено е предварително репетиран, беше: „Ами, първо, Русия направи това, което често прави, когато е отговорна за нещо, а именно да обвинява, че всъщност някой друг го е направил. Виждали сме го многократно във времето. Но президентът също така беше достатъчно ясен днес, че има още работа по разследването, преди правителството на Съединените щати да е готово да посочи кой е виновен в този случай. Ще продължим да работим с нашите съюзници и партньори, за да съберем всички факти, и след това ще вземем решение накъде да продължим.“
Не можах да открия случаи, в които Съливан след това да е бил попитан от някой в американската преса за резултатите от „определянето“ му. Не можах да намеря и доказателства, че Съливан или президентът са били питани оттогава за резултатите от „решението“ накъде да се върви.
Също така няма доказателства, че президентът Байдън е поискал от американската разузнавателна общност да проведе мащабно разследване на бомбения атентат на тръбопровода, използвайки всички източници. Подобни искания са известни като „Taskings“ и се приемат сериозно в правителството.
Всичко това обяснява защо един рутинен въпрос, който зададох около месец след бомбардировките на човек с дългогодишен опит в американската разузнавателна общност, ме доведе до истина, която изглежда никой в Америка или Германия не желае да преследва. Въпросът ми беше прост: „Кой го направи?“
Администрацията на Байдън взриви тръбопроводите, но действието нямаше много общо със спечелването или спирането на войната в Украйна. Това беше резултат от опасенията в Белия дом, че Германия ще се поколебае и ще отвори тръбата с руски газ, и че Германия, а след това и други НАТО-вски страни (по икономически причини) ще попаднат под властта на Русия и нейните обширни и евтини природни ресурси. И така последва върховният неистов страх: че Америка ще загуби дългогодишното си първенство в Западна Европа.
Сиймор Хърш е носител на наградата „Пулицър“ в категорията „Международни репортажи“ за 1970 г., когато разкрива „Клането в Ми Лай“. Това е военно престъпление, извършено на 16 март 1968 г. от части на американската армия по време на Виетнамската война. Тогава американски войници избиват между 347 и 504 цивилни жители от селцата Ми Лай и Ми Кхе, община Сонг Ми, провинция Куанг Нгай в Южен Виетнам. Повечето от жертвите са жени и деца, като преди да бъдат убити, някои от тях са били изнасилени, малтретирани, бити, измъчвани и осакатени. Гаври са извършени и с мъртвите тела, някои от които са били осакатявани. „Клането в Ми Лай“ намира широк отзвук по целия свят, като предизвиква масови обвинения във военни престъпления срещу Щатите, и намалява обществената подкрепа в САЩ за войната във Виетнам. Това военно престъпление е известно още като „Клането в Сонг Ми“, както и като „Клането в Пинквил“ – по американското кодово название на селището.