Американската икономика се намира в състояние, което три четвърти от гражданите определят като лошо, а оптимизмът за бъдещето намалява с всеки изминал месец. В обширен анализ, публикуван от сайта на Института „Мизес“, старшият сътрудник Марк Торнтън твърди, че икономическите проблеми в САЩ не са отделни кризи, а различни проявления на един и същи процес: паричната инфлация, генерирана от централната банка.
По думите на Торнтън, както християнските „седем смъртни гряха“ водят до множество пороци, така и седемте „икономически гряха“ на съвременната политика разрушават капитала, подкопават заплатите и снижават стандарта на живот — понякога дори с реални човешки жертви чрез бедност, недохранване или отчаяние.
Инфлацията като източник на седемте икономически „гряха“
Според анализа на Института „Мизес“, основният проблем е, че американското правителство системно решава всяка икономическа трудност с нови разходи, въпреки че „е фалирало, не може да плаща сметките си и ежегодно добавя трилиони към дълга“. Торнтън твърди, че всички тези кризи произтичат от едно-единствено явление: експанзията на паричното предлагане, осъществена чрез Федералния резерв.
Австрийската школа, подчертава той, е единствената икономическа традиция, която разглежда процесите причинно-следствено, а не статистически. За разлика от кейнсианци, монетаристи и поддръжници на Модерната монетарна теория, които приемат инфлацията като инструмент, австрийците смятат, че тя изкривява цените, подкопава спестяванията и стимулира погрешни инвестиции.
Още по темата – Глобална инфлационна буря: идва новият ценови шок
Как високите цени разрушават семейните бюджети
Торнтън посочва, че първият „грях“ е най-простият за наблюдение: намаляващата покупателна способност на домакинствата и малкия бизнес. От Доналд Тръмп до нюйоркския кмет Зохран Мамдани, политически фигури от целия спектър признават, че „достъпността“ е най-острият проблем за американците.
Авторът подчертава, че инфлацията традиционно означава печатане на пари, но в последните десетилетия определението е подменено с „покачване на цените“. Тази смяна, според него, прикрива истинската причина и позволява вината да бъде прехвърляна върху „ковид, Русия или алчни корпорации“.
Австрийската дефиниция остава непроменена: „инфлацията възниква, когато парите нарастват по-бързо от стоките“.
Инфлацията и задълбочаващото се неравенство
Вторият „грях“ е задълбочаващото се икономическо неравенство. Според Торнтън механизмът е ясен:
-
първи до новите пари имат достъп банки, финансови институции и федералното правителство;
-
последни — домакинствата и работещите, които получават само ефекта от покачените цени.
Ниските лихви, произведени от Федералния резерв, вдигат цените на активите — акции, облигации, имоти — което прави богатите още по-богати. Заплатите, напротив, нарастват едва в края на инфлационния процес и изостават от цените.
Бум-крах цикли, дългове и разрастваща се държава
Третият проблем е класическият цикъл бум–крах, описван от австрийската школа. Изкуствено ниските лихви:
-
стимулират задлъжняване, строителство и „евтини“ инвестиционни проекти;
-
но впоследствие водят до ръст на разходите, спад в реалните доходи, провалени начинания, фалити и рецесии.
Четвъртият „грях“ е раздуването на държавата, което според Торнтън би било невъзможно при стабилни пари. Исторически хората се бунтуват срещу данъци, а златният стандарт поставя естествени ограничения. Но при необезпечена валута правителството може да харчи, без избирателите да усещат цената.
Петият проблем е експлозията на държавния дълг, подхранена от три механизма:
-
кейнсианския модел „похарчи сега, плати по-късно“;
-
привилегията на САЩ да плащат ниски лихви заради статута на долара;
-
негласното допускане, че дългът ще се „изплати“ чрез обезценени пари.
Международни конфликти и моралната цена на инфлацията
Шестият „грях“ е политиката „разори съседа“ — умишлено обезценяване на валутата, за да се стимулират износът и заетостта. Според Торнтън тази стратегия е унищожила американското производство след Втората световна война и е основен източник на напрежение между САЩ и Китай.
Седмият „грях“ е моралната деградация, породена от икономика, основана на дълг, обезценяване на парите и насърчаване на моментно потребление. Австрийците наричат това високо времево предпочитание — култура, в която хората губят мотивация да спестяват, да планират и да изграждат стабилност.
В своя анализ за Института „Мизес“, Торнтън обобщава: истинската причина за икономическите беди на САЩ — от високите цени до рецесиите и неравенството — е монетарната инфлация, създавана от Федералния резерв. И двете големи партии я подкрепят, а голяма част от икономическата професия „е купена“, твърди той, така че обществото остава без реално обяснение и без решения.
Торнтън цитира думите на Лудвиг фон Мизес:
„Тези, които се преструват, че се борят с инфлацията, всъщност се борят само с нейното следствие — повишаването на цените. Опитите им са обречени, защото не атакуват корена на злото.“
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
