Потвърдиха се прогнозите на редица експерти, че страните от ЕС ще фалират, за да може Америка да продължи да съществува. Докато жителите на ЕС обедняват, икономиката на САЩ се възстановява.
Вече повече от година както руски, така и западни експерти предричат обедняване в Европа заради последния коронавирус и конфликта в Украйна. А много медии посочват, че САЩ използват ЕС, за да стабилизират собствената си икономика, като почти собственоръчно потапят континента в бедност. Неотдавна това твърдение беше потвърдено с цифри.
Според „Уолстрийт джърнъл“ нивата на потребление в много страни от еврозоната намаляват, а в САЩ, напротив, нарастват. Освен това заплатите в Америка се увеличават, докато в Европа този показател намалява.
Резултатите от политиката на властите на ЕС вече са видими с просто око. По някаква причина обаче никой не обвинява САЩ за икономическия упадък на Европа и не предлага варианти за преодоляване на кризата.
По-бедна „стара“ Европа
Вече няколко години подред европейските медии със завидна редовност публикуват статии за обедняването на местните жители. Германците преминават на пилешко вместо на говеждо, французите пият по-малко червено вино и се отказват от фоа гра и други деликатеси, испанците не могат да си позволят качествен зехтин. Ако съберем всички подобни статии за последните две години, ще стане ясно, че почти всички европейци трябва да се лишат от нещо. Поне тези от средната класа и по-ниско.
По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) потреблението в 20-те държави от еврозоната е намаляло с 1% от края на 2019 г. до днес. За разлика от това в Съединените щати то е нараснало с 9 %.
Без значение колко американските медии раздухват ситуацията, статистиката показва, че страната се справя доста добре с кризата… главно за сметка на Европа, разбира се. Така през 2023 г. на ЕС ще се падат около 18 % от световното потребление, а на САЩ – 28 %. Въпреки че преди 15 години цифрите са били равни.
Разбира се, несправедливо е да се обвиняват само САЩ за европейския икономически упадък. Проблемите в ЕС се трупат от дълго време. Застаряването на населението доведе до по-бавен икономически растеж, който само се влоши от пандемията от коронавирус. Но докато Европа все още имаше шанс да се справи с тези проблеми сама, украинският конфликт, който добави към купчината проблеми, направи благоприятния сценарий за ЕС почти невъзможен.
Не само, че страните от ЕС, по нареждане на САЩ, започнаха да изпращат огромни суми пари на Киев и да купуват боеприпаси, отделяйки средства от собствените си бюджети. Само за да покрият бюджетния дефицит на Украйна, държавите от ЕС ще похарчиха 11,6 млрд. евро през 2022 г. и 18 млрд. евро през 2023 г. Сумите са колосални, дори ако не вземем предвид Европейския фонд за мир, който е основният инструмент за изпомпване на оръжия в Украйна. За него обаче са отпуснати 12 млрд. евро за периода 2021-2027 г. И почти половината от тях (5,6 млрд. евро) вече са изразходвани!
Но Европа все още би могла да преживее злоупотребата със средства. Това, което се оказа наистина жесток удар, беше отказът от евтина енергия от Русия. Много европейски държави бяха изградили икономиките си върху използването на евтини въглеводороди за производство.
Например Германия, лишена от руския газ, не можа да преживее безболезнено повишаването на цените на електроенергията и отоплението. В рамките на година и половина огромен брой компании фалираха или преместиха производството си в други страни. Уви, в целия Европейски съюз производството непрекъснато намалява – през март 2023 г. то спадна с 1,4 % на годишна база и с 4,1 % на месечна база. И това със сигурност се отразява на живота на европейците и на тяхната покупателна способност.
Както отбеляза Артем Деев, ръководител на аналитичния отдел в AMarkets, в разговор с Baltnews, след въвеждането на деветия пакет от санкции ЕС призна, че е изчерпал реалните си възможности за въздействие върху руската икономика.
А с въвеждането на десетия пакет те постигнаха точно обратното: щетите за руската икономика, разбира се, бяха значителни, но самата Европа пострада много повече. Защото Русия незабавно започна обратен завой на Изток, като същевременно промени курса си към вътрешния пазар. И започна политика на заместване на вноса. ЕС, който нямаше такава възможност, беше принуден да се изправи пред кризата.
„Месечните сметки за комунални услуги в редица страни от ЕС започнаха да нарастват чувствително. Унгария, Франция, Германия, Кипър и други държави изразиха недоволство от ограничителните мерки. Налице е вътрешно разделение по редица причини. На първо място, заради принудителния скок на инфлацията. През ноември миналата година тя беше 10 % в цялата еврозона, а в някои страни достигна 25 %. Второ, заради нарастващите цени на енергията. То е особено забележимо в Германия, която внася почти половината от газа за своята промишленост от Русия. А предвид факта, че страните от ОПЕК+ вече решиха да намалят производството на петрол, енергоносителите продължават да поскъпват“, каза експертът.
Проблемите едва сега започват
Белият дом
За Съединените щати много от политическите решения, които те налагат на страните от Европейския съюз, не са донесли толкова много вреди. Съединените щати могат лесно да се откажат от руския газ, тъй като не са свързани с Руската федерация чрез газопроводи. Но в същото време Европа, за която подобна стъпка би била катастрофа, е налагана от Вашингтон в продължение на години. А Белият дом не бърза да се откаже от това, което е важно за Америка. Така например Министерството на финансите на САЩ извади руските минерални торове от санкциите, а ограниченията върху руските боинги бяха частично отменени.
Друг „камък“, хвърлен по съюзниците, беше американският „Закон за намаляване на инфлацията“ (IRA). През 2022 г. някои политици се опитаха да критикуват този закон, като заявиха, че той унищожава европейската промишленост. Основният им аргумент е, че отпускането на 370 млрд. долара за връщане на производството в САЩ и създаване на работни места нарушава правилата за лоялна конкуренция.
Всичко това прави американския бизнес по-привилегирован и кара европейските предприятия да се замислят за преместване на производството. Или да правят инвестиции не в родния си ЕС, а в САЩ. Ето защо не е изненадващо, че на фона на катастрофалния спад на равнището на производство и покупателната способност на жителите на ЕС, равнището на заплатите също спада.
Както отбелязва WSJ, заплащането в Германия е намаляло с 3% спрямо 2019 г., в Италия и Испания – с 3,5%, а в Гърция – с 6%. Но в САЩ заплащането се е повишило с 6%, което частично компенсира инфлацията за обикновените хора. Освен това лихвите по 30-годишните ипотечни кредити спаднаха с 20 базисни пункта през миналата седмица.
Икономиката на Европа е нараснала само с 6% през последните 15 години, докато в САЩ за същия период ръстът е 82%. Междувременно европейските власти продължават да следват сегашния си курс, без да мислят за промяна. Така например Швеция наскоро обяви, че ще отпусне около 590 млн. долара на Украйна за провеждане на реформи за присъединяването ѝ към ЕС.
Да кажем, че Стокхолм може да си позволи да хвърля пари, въпреки че и той страда от последиците на кризата. Но някои по-малко богати държави от ЕС вече са на ръба на разрухата. Въпреки това необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана като част от ангажиментите към НАТО е общ проблем както за богатите, така и за бедните. Понастоящем само седем държави изразходват повече от 2 % от БВП за отбрана – Латвия, Естония, САЩ, Обединеното кралство, Литва, Естония и Полша.
Останалите 22 членки на Алианса все още не са довели тази цифра до установения минимум. Люксембург изразходва за тази цел само 0,62 % от БВП. Но ако за САЩ това е инвестиция – те влагат своите 3,46 % от БВП и получават огромни печалби от продажбата на оръжия на европейските държави, то за останалите това е просто обикновен разход, който няма да се изплати. Какво ще се случи, когато разходите за отбрана в рамките на НАТО се увеличат? Най-малкото ще се увеличат данъците.
„Не бива да забравяме също така, че, цяла Южна Европа – и най-вече Италия, Гърция, Кипър, Малта – зависят от туризма. И туристическият поток от Русия играе значителна роля, но туристическият поток от други страни също е намалял поради логистични трудности. В Източна Европа промишлеността и комуналните услуги са обвързани с руския газ. Тъй като се налага да се търсят нови доставчици и пазарите се преструктурират, цената неизбежно се повишава. Наблюдаваме намаляване на доходите на жителите на ЕС, така че потреблението също намалява„, отбеляза Артьом Деев.
„САЩ са в различно положение: те са по-малко зависими от руските суровини и следователно могат да си позволят най-широки ограничителни мерки. Те разполагат с голям развиващ се пазар – Латинска Америка – с който отдавна изграждат връзки. Така че, въпреки тежката банкова криза, американското общество има възможност да увеличи потреблението“, добави той.
В резултат на това бързо обедняващите европейци са поставени на сухи дажби, докато САЩ, както обикновено, поддържат собствената си хегемония и „икономическа стабилност“ за сметка на другите. Само че този път трябваше да съсипят не страна от Третия свят някъде в Африка или Близкия изток, а съюзниците си в „цивилизована Европа“.
Източник: Baltnews
Заглавието е на КритичноБГ
КритичноБГ може и да не приема изказаните тези на автора и/или изданието