С напредването на контраофанзивата в Украйна условията на място са твърде очевидни, за да бъдат пренебрегнати. Време ли е вече за преговори?
Мъглата на войната през по-голямата част от последните 18 месеца изкриви отразяването в пресата и разбирането ни за случващото се в Украйна. Въпреки това медийната непрозрачност вече не може да прикрива фактите на място.
Само през последната седмица в Wall Street Journal, CNN, Financial Times и New York Times се появиха съобщения, в които се посочва, че дългоочакваната пролетна офанзива на Украйна е изпаднала в практически застой, а боеприпасите от съюзниците от НАТО са на изчерпване.
Ситуацията е такава, че, както отбелязва колумнистът на „Файненшъл таймс“ Ед Люс, „в някакъв момент Володимир Зеленски … ще трябва да седне с Владимир Путин или с неговия представител, за да постигнат споразумение“.
Може би още по-притеснително беше признанието на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че „войната в Украйна изразходва огромно количество боеприпаси и изчерпва съюзническите запаси. Сегашният темп на разходите на Украйна за боеприпаси е многократно по-висок от сегашния ни темп на производство. Това поставя под напрежение нашата отбранителна промишленост“.
Нищо казано дотук не е новина. През април тази година така нареченото „изтичане на информация от „Discord leaks“ разкри, че официални представители на Вашингтон са смятали още през февруари, че войната не върви толкова добре, колкото се представяше досега. Но по онова време медиите бяха съсредоточени повече върху това да помогнат на властите да издирят източника на изтичане на информация, отколкото да ни съобщят за съдържанието ѝ. Неизбежният извод от въпросната информация е, че администрацията на Байдън представя две различни версии за хода на войната – едната частна, другата публична.
И така, докато украинската контраофанзива се превръща в брутален сблъсък, Киев изглежда не разполага с необходимите човешки ресурси или физическа инфраструктура, за да постигне целите си.
Не е ли сега дипломацията по-важна от всякога? И ако не сега, то кога?
Редица експерти все повече признават, че съществуват условия за постигане на споразумение чрез преговори, което да сложи край на войната. Но също така знаем, че да се стигне до там няма да е лесно: основната задача пред преговарящите ще бъде да насърчат и Украйна и Русия да се откажат от максималистичните си цели и да приемат компромиси, включващи територия, гаранции за сигурност и репарации.
Как да стигнем дотам?
Европейците все повече осъзнават, че е в техен интерес да помогнат на Украйна и Русия да намерят изход от все по-опасната ситуация в Източна Украйна. В края на краищата контранастъплението се бави точно в момента, в който водещите европейски сили са изправени пред поредица от собствени вътрешни кризи.
Франция в момента е разкъсвана от граждански безредици, а управляващата коалиция в Германия губи подкрепа с всеки изминал ден, тъй като крайнодясната AfD се изкачва все по-нагоре в социологическите проучвания, отчасти благодарение на гласовитата си опозиционна реторика срещу провоенната политика на правителството на Шолц, която срива някога привидно непобедимата германска икономика.
Нещо повече, лошите икономически новини са характерни за целия континент. Икономическите данни за еврозоната, публикувани на 24 юли, показват сериозно влошаване на европейската макроикономика, особено в сферата на производството.
Като се има предвид всичко това, няма ли да е по-разумно администрацията на Байдън да се стреми към „европеизация“ на конфликта? Дипломатическият ангажимент между Русия и Украйна би могъл да бъде оглавен от Франция и Германия, които – до началото на войната – дълго време имаха продуктивни отношения с Русия и от 2015 до 2022 г. ръководеха мирния процес в Минск.
Европеизацията на конфликта има допълнително предимство: тя би изключила американските архитекти на провалената политика на изолиране и провокиране на Русия през последните 25 години.
Как биха могли да изглеждат параметрите на едно споразумение?
Най-общо казано, неутралитет за Украйна може и трябва да бъде постигнат в замяна на гаранции за сигурност от страна на непосредствените съседи на Украйна и репарации от страна на Русия за възстановяване на разрушеното от тях. Еднократен „данък“ върху обезщетенията, договорен от ООН и разпределян чрез службите на ОССЕ, би могъл да бъде добро начало.
Смисълът не е да се прокарва един или друг план, а просто да се подчертае, че съществуват алтернативи на политиката на администрацията на Байдън/НАТО на ескалация и безкрайно въоръжаване и финансиране на украинското правителство. В края на краищата това е въпрос на регионална сигурност и тежестта трябва да бъде върху европейците, които трябва да поемат водещата роля в преговорите.
Жертвите на войната (които сега се оценяват на над 350 000 украинци и руснаци), съпътстващият ги европейски икономически спад, разрастващата се продоволствена криза в Африка, сигурното опустошително наследство от десетки хиляди невзривени противопехотни мини и постоянно съществуващия ядрен риск – всичко това ни казва едно: дошло е време за преговори.
Източник: Responsiblestatecraft