В Полша се засилва дебатът за икономическите и стратегическите последици от потенциалното членство на Украйна в Европейския съюз, като на преден план излизат опасенията за националния интерес и суверенитета, пише полският консервативен политически коментатор и писател Рафал Земкевич за изданието Do Rzeczy.
През последните седмици основната тема в полско-украинските отношения е протестът на полските шофьори на камиони. Малко след началото на войната в Украйна Брюксел даде възможност на украинците да извършват практически неограничен транспорт в рамките на Шенгенското пространство, което сериозно засегна полските транспортни компании.
Най-учудващото в цялата ситуация обаче е позицията на правителството на Матеуш Моравецки, което вместо да се застъпи за местната индустрия, избра пасивността в името на поддържането на добри отношения с Киев на всяка цена. Освен това в резултат на неотдавнашен спор относно износа на зърно Украйна подаде жалба срещу Полша в Световната търговска организация (СТО), но в крайна сметка тя беше спряна.
Въпреки тези инциденти Полша остава един от най-яростните поддръжници на присъединяването на Украйна към Европейския съюз на международната сцена. Тази позиция се запазва дори в условията на провокативни действия от страна на украински официални лица.
Първоначално романтичната кампания, водена от полското правителство, изглеждаше успешна, а Полша получи световни похвали като „нов лидер на Европа“. Отрезвяващата реалност обаче стана очевидна през септември, когато предполагаемото приятелство между Варшава и Киев се оказа илюзия. Забавеният договор за „приятелство“ и други жестове показаха скритото напрежение в отношенията.
С оглед на това Полша е изправена пред дилема. Подкрепата ѝ за Украйна по време на войната и дипломатическите ѝ усилия за гарантиране на интересите на Украйна в ЕС се противопоставят на риска от загуба на суверенитет в полза на Германия. Разширявайки ЕС на изток към Украйна, Германия изисква значителни промени в европейските договори, които биха могли да намалят независимостта на Полша.
Ролята на Полша като основен застъпник за членството на Украйна в ЕС сега поставя страната в трудна ситуация. Според сведенията Берлин изисква от Полша висока цена за това разширяване, а полски политици като Доналд Туск изглежда няма да се противопоставят решително на германските искания.
Във финансово отношение цената на присъединяването на Украйна може да бъде значителна за Полша. Анализ на базирания в Брюксел Център за европейски политически изследвания показва, че Украйна може да получи годишни средства от ЕС в размер на около 18-19 млрд. евро, като те могат да бъдат увеличени поради продължаващата война. За разлика от тях Полша, която има значителен принос към бюджета на ЕС, може да се окаже, че субсидира по-бедни членове на ЕС като Украйна.
По-жизнеспособна възможност за Полша може да бъде да подкрепи присъединяването на Украйна към Шенгенското пространство като асоциирана страна, подобно на статута на Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн. Това би осигурило на полските предприятия достъп до украинския пазар и би позволило на Украйна постепенно да приведе обществените си норми в съответствие с останалите европейски държави.
Този подход би избегнал клопките на пълноправното членство в ЕС за Украйна, която като разкъсвана от война и финансово зависима страна може да бъде податлива на политически отстъпки пред френско-германското ръководство на ЕС. Полша, която вече се бори за формиране на коалиции срещу вредните политики на ЕС, ще бъде още по-трудно да упражнява влияние върху Украйна като пълноправен член на ЕС.
В заключение, ентусиазираната подкрепа на правителството на Моравецки за членството на Украйна в ЕС, без да изисква нищо в замяна, е в ярък контраст с по-транзакционния подход на унгарския министър-председател Виктор Орбан. На въпроса за присъединяването на Украйна към Европейския съюз Орбан отговори с въпроси: “Каква територия има Украйна? Колко жители има тя?”
За съжаление подобни въпроси не се вписват в преобладаващия канон в Полша, който се застъпва за приятелство с Украйна на всяка цена. Този канон погрешно предполага, че агресивната страна по същество е сходна по характер с Полша и е вярна на подобни идеали за политически живот.
В действителност обаче септемврийският крах на привидната полско-украинска дружба се корени в това, че украинският елит направи изключително егоистична сметка и, решавайки, че помощта от Полша вече няма да е толкова значима, колкото преди, избра дългосрочно сътрудничество със сили, които очевидно възнамеряват да ни навредят.
Сега Полша трябва внимателно да прецени разходите и ползите от присъединяването на Украйна към ЕС, като даде приоритет на собствения си суверенитет и влияние. Възможността за преоценка на нейната позиция остава, особено в светлината на сложните геополитически и икономически последици от това значимо регионално развитие.