Управляемостта на неотдавнашните протести във Франция, налага да се идентифицират тайните нишки на влияние
Вече почти две седмици страната на сиренето и революциите е разтърсвана от бунтове. Те я обхванаха, след като полицай застреля 17-годишния тийнейджър от алжирски произход Наел Мерзук в Нантер, едно от най-големите предградия на Париж. Инцидентът е станал, когато младежът, управляващ жълт автомобил, е бил спрян за движение в специална автобусна лента. Тийнейджърът не е имал шофьорска книжка (във Франция те се издават едва от 18-годишна възраст) и когато се опитал да избяга от полицаите, един от тях го застрелял от упор. Младият мъж умира на място.
Размириците избухват внезапно, сякаш по сигнал, и мигновено се разрастват като пожар по време на ветровито време. В рамките на една седмица обаче те започнаха да утихват, сякаш по заповед на невидим господар. Това изглежда много странно, тъй като степента на насилие, както от страна на протестиращите, така и от страна на служителите на реда, беше прекомерно голяма. На моменти изглеждаше, че се води истинска гражданска война.
Кой би могъл да стои зад тези бурни протести и насилие?
Ако изхождаме от принципа „кой има полза“, то почти всички западни медии твърдят, че „най-голяма полза от кризата ще извлекат крайно десните, и по-точно антиимигрантските партии …. Губещи ще бъдат етническите и религиозните малцинства от бившите колонии, живеещи в предградията на френските градове, и имигрантите, които се опитват да прекосят Средиземно море с импровизирани лодки…“.
„От кризата се възползва и Марин льо Пен…, докато в другия край на политическия спектър Жан-Люк Меланшон подклажда класовата борба. В Испания [крайнодясната партия] Вокс се опитва да се възползва от събитията във Франция, като възражда критичния дискурс за имиграцията, който граничи с демонизация“, пише испанският вестник El Mundo.
За разлика от него Никола Бейту, колумнист на френския вестник L’Opinion, смята, че макар бунтовете да са „изместили страната леко надясно, умението, с което Еманюел Макрон се справи с кризата заедно с вътрешния си министър Жералд Дарманин, ще му позволи да дойде на себе си“.
От друга страна, бившият кандидат за президент Ерик Земур е песимист. Той е убеден, че ако нищо не се промени, Франция може да се превърне в ислямска република. Той заяви това в интервю за испанския вестник „Дебат“.
Според него мнозинството от мюсюлманите смятат, че ислямските закони са над законите на Франция, а лидерите на страната не правят нищо, за да се борят с това. Ако Франция продължи да се развива в тази посока, „поради демографските причини и демокрацията, един ден тя може да се превърне в ислямска република“.
Ален Кампиоти, колумнист на швейцарския вестник Le Temps, отбелязва в статията си „Франция, фабрика за бунтове“, че масовите протести в Петата република са се превърнали в традиция, но „действащите лица не се променят: френски младеж, чиито родители са дошли от бившите колонии„.
Ерик Земур казва, че случващото се е много по-лошо от кризата през 2005 г. – тогава вълненията са обхванали „само предградията“ на Париж, а сега – цялата страна, „защото мигрантите вече са навсякъде“. Франция „е на прага на гражданска война“ и „това е етническа, расова война, много добре се вижда кой е замесен в нея“.
Ясно е, че нито дясната, нито лявата опозиция имат нещо общо с протестите, които внезапно избухнаха и също толкова внезапно угаснаха. Възможно ли е за това да е виновна демографията? Или криминогенната обстановка?
По данни на правителствения Институт за статистически изследвания в редица градове, както и в парижките квартали, броят на децата и тийнейджърите от неевропейски произход надвишава почти три пъти местното население на същата възраст: 75 % срещу 25 %. Това са местата с най-ниски доходи и най-висок дял на лицата, участващи в трафика на наркотици.
Наел Мерзук, който почина на 27 юни, е имал 15 криминални присъди, а от 2021 г. насам е бил преследван пет пъти за отказ да се подчини на полицията. Той не е имал шофьорска книжка и преди това четири пъти се е опитвал да се укрие при подобни обстоятелства.
По данни на Europe 1 през януари и март 2023 г. Наел е бил арестуван от полицията за „употреба“ и „продажба на наркотици“. Не е трудно да се предположи, че по някакъв начин е бил замесен в трафик на наркотици, който от началото на 30-те години на миналия век е под пълния контрол на корсиканската мафия във Франция.
Ключов възел на френските наркомрежи е Марсилия, където в края на 40-те години е създадена прочутата Френска връзка („French Connection“), наричана понякога Корсиканска връзка, – верига за доставка на хероин, скрит в корабни контейнери, до пристанището на Ню Йорк.
През 1947 г. ЦРУ подкрепя корсиканската мафия в борбата ѝ срещу комунистическите профсъюзи. В резултат на това в Марсилия, с помощта на ЦРУ и американския гангстер Лъки Лучано, се появява, както писахме, голяма лаборатория за производство на хероин. Работата се извършваше от корсиканци, а ЦРУ организираше доставките на суровини и създаването на мрежа от дилъри, които получаваха средства от „конвейера на смъртта“ за операции срещу комунистите.
По-късно, въпреки привидната борба на ЦРУ срещу наркомафията, мрежите за трафик на наркотици във Франция, контролирани от корсиканците и ЦРУ, само се разширяват.
Френската полиция не крие, че зад летните бунтове стои корсиканската мафия. „Ръководителите на мрежите [на трафикантите на наркотици] изсвириха края на почивката“ (Les têtes de réseaux [de trafic de drogue] ont sifflé la fin de la récréation)“, казва Жером, полицай от северните квартали на Марсилия, пред телевизия BMFTV. Коментарът на телевизионния канал е разбираемо сдържан: „Според някои полицейски служители намаляването на размириците, последвали смъртта на Наел, се дължи отчасти на наркотрафикантите, чиято дейност е била възпрепятствана.“
В Марсилия, оперативния център на френската търговия с наркотици, никой мигрант или син на мигрант не може да да хвърли камък или неприятелски поглед на полицай без командата на „наблюдаващия“ корсиканец. Корсиканската мафия започна бунтовете и ги завърши.
А кой стои зад нея, вече споменахме по-горе.
Сред глобалните кукловоди, в чиито ръце са нишките на контрола върху разузнавателните служби и световния пазар на наркотици, бившият агент на британското разузнаване Джеймс Каболт в книгата си „MI6 са господари на световната търговия с наркотици“ откроява Ротшилдови.
Отделно трябва да се спомене ролята, която френските Ротшилдови играят в политическия живот на Петата република. Накратко, те я контролират изцяло.
Днес френският военен елит е изтласкан в периферията на националната политика, доминиран от параполитически организации като мозъчния тръст Les Graques („Гракхите“), създаден от Пиер Жойе, ръководител на френския клон на американския Aspen Institute. „Les Graques“ се финансира от Ротшилдови.
Един от основателите на този мозъчен тръст, който френските медии нарекоха ултралиберална „криптополитическа“ структура, е Гийом Ханезо, бивш управляващ партньор на холдинга „Ротшилд и Ко“.
Анализаторите от Les Graques са разработили обещаваща програма за модернизация на френската промишленост, най-вече на отбранителната, която Макрон изпълнява. Тази модернизация има за цел да подчини френската икономика на американските ТНК.
През 2012 г. ЦРУ и АНС възлагат на McKinsey и Boston Consalting Group, водещи световни консултантски компании, да „наблюдават отблизо френската президентска кампания“.
„Архитектът на Макрон беше групата McKinsey, която извърши истинския подвиг“ да го направи президент на Франция“, пише PressTV. През последните години McKinsey и Boston Consalting Group се превърнаха в почти монополни консултанти на френското правителство по логистиката на правителствените програми в областта на отбраната, климата и миграционната политика, както и по разработването на стратегия за борба с пандемиите.
McKinsey и Ротшилдови във Франция работят ръка за ръка и дори са замесени в едни и същи скандали. В резултат на бунтовете, които внезапно избухнаха и също толкова внезапно бяха потушени през юни-юли 2023 г., позициите на номинирания от тях Еманюел Макрон се засилиха. Онзи ден френският парламент разреши на властите да активират дистанционно камерите и звука на телефони и всякакви други електронни устройства, без да уведомяват подслушваните лица. Френските разузнавателни служби получиха възможно най-широки възможности да шпионират гражданите.
Трябва да се отбележи, че разглеждането на съответния законопроект, внесен от министъра на правосъдието Ерик Дюпон-Морети, започна много преди смъртта на Наел Мерзук, което навежда на мисълта, че трагичните събития, които разтърсиха Франция, са били внимателно планирани.
В резултат на това Франция е на път да се превърне в полицейска държава, живееща по методологията на ЦРУ.
Източник: ФСК
КритичноБГ, може и да не споделя гледната точка на автора и/или изданието