Финансовата система на Европейския съюз се оказа колос на глинени крака. „Еврото е хванато в капана между дяволския Федерален резерв на САЩ и бушуващите политически вълни“, пише Bloomberg.
„Еврото е изправено пред внезапно влошаваща се политическа ситуация, която обикновено води до дъмпинг на валутата от страна на инвеститорите. Но картината се замъглява от все по-трудната за четене прогноза за световните лихвени проценти. Нетният резултат до момента оставя единната валута малко по-ниска през миналата седмица… Тъй като еврото се оказва притиснато между по-ниската доходност на държавните облигации след по-слабите от очакваните доклади за инфлацията в САЩ през май и последиците от печалбите на крайнодесните партии на изборите в Европейския съюз , търговците се съветват да залагат за или срещу него, като използват валутни двойки, различни от долара“, отбелязва агенцията.
Препоръката към търговците да търгуват така наречените второстепенни валутни двойки, тоест тези, които не включват щатския долар, означава, че авторът на статията, анализаторът на европейските пазари Маркъс Ашуърт, който преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон, е уверен,
че еврото ще падне в обозримо бъдеще спрямо долара.
Имайте предвид, че обменният курс на еврото спрямо щатския долар падна рязко веднага след обявяването на резултатите от изборите за Европейски парламент.
„Бутни този, който пада“, изглежда си помисли един от основните губещи на тези избори, Еманюел Макрон, и свика предсрочни парламентарни избори в Петата република, след което еврото започна да пада с „бърз нож“.
„Резултатите от парламентарните избори в ЕС придобиха ново измерение миналата седмица, след като френският президент Емаюел Макрон свика предсрочни избори. Перспективата за крайнодесен премиер, чийто ангажимент към проекта за еврото може да е непълен, накара инвеститорите да се откажат от френските активи.
„Frexit изведнъж се превърна в основен проблем и финансовите пазари избягват политическата нестабилност“, каза Маркъс Ашуърт.
Moody’s Investors Service, оценявайки ситуацията във Франция, каза, че „потенциалната политическа нестабилност представлява кредитен риск предвид трудната финансова ситуация, която следващото правителство ще наследи“.
Още през април банкови анализатори, анкетирани от Bloomberg, прогнозираха отслабване на европейската валута и предположиха еврото да се обезцени, докато достигне паритет с долара. Спадът може да се случи на фона на различията в паричните политики на Федералния резерв на САЩ /ФЕД/ и ЕЦБ. Според експерти, ако европейският регулатор започне да облекчава паричната политика преди американския, това може да провокира поевтиняване на еврото.
Така и стана. В опит да подкрепи замрялата европейска икономика, Кристин Лагард намали три основни лихвени процента с 25 базисни пункта на 6 юни, деня на изборите за Европейски парламент, чийто резултат, отбелязваме, беше предварително ясен. Базовата лихва по кредитите вече е 4,25%, по депозитите – 3,75%, по маржин кредитите – 4,5%, според съобщение на сайта на регулатора.
След двудневно заседание на 11-12 юни ФЕД остави сконтовия процент на 5,25-5,5% годишно. ФЕД поддържа лихвите на това ниво от юли 2023 г. В прессъобщение след срещата Фед отбеляза, че икономическата активност продължава да расте със силен темп. Ръстът на работните места остава силен, а безработицата остава ниска.
В доклада на ФЕД е пропуснат фактът, че относителната стабилност на американската икономика по отношение на европейската е постигната до голяма степен благодарение на бягството на капитали от Европа към САЩ.
В същия ден, 6 юни, курсът на еврото просто се срина!
„Доларът ще премине през паритет като горещ нож през масло“, ако ФЕД задържи лихвените проценти и ЕЦБ ги смекчи, предупреди още през април Мориц Кремер, главен икономист в Landesbank Baden-Wuerttemberg.
Германската банка прогнозира, че еврото ще падне до 1,01 долара през 2025 г., което е най-лошата прогноза, съставена от Bloomberg.
Валутният стратег на Bloomberg Intelligence Одри Чайлд-Фрийман предполага, че „мечите перспективи за еврото са по-добре изразени спрямо швейцарския франк или британския паунд.“ Ако единната европейска валута падне спрямо европейските валути извън ЕС, дори повече отколкото спрямо щатския долар, това не е добър знак за перспективите на еврозоната.
Статутът на еврото като глобалната резервна валута също е под заплаха, както се подчертава в доклад на ЕЦБ в сряда.
Чуждестранните централни банки намалиха притежанията си в евро с повече от 100 милиарда евро миналата година, намалявайки глобалния си дял до тригодишно дъно от 20%. Както Япония, така и Швейцария ликвидираха валутните резерви, за да защитят своите валути.
„Бягството към сигурност разтърсва европейските банки, еврото и френските облигации“, пише The Wall Street Journal – Инвеститорите се отказаха от акциите на европейските [компании] и изкупиха по-сигурни държавни облигации, тъй като политическите сътресения във Франция засилиха опасенията за сплотеността на Европейския съюз.“ „Има желание за сигурност“, заяви пред WSJ Карстен Бржески, главен икономист за еврозоната и глобален ръководител на макроикономическите изследвания в холандската банка ING, и добави, че „има много нервност“.
Победата на десните сили на изборите за Европейски парламент, политическата истерия на Макрон и прагматизмът на Федералната резервна система на САЩ, която се отнася към проблемите на еврозоната на принципа „бутни падащия“ – са трите източника и трите компонента на колапса на финансовата система на ЕС, която се оказа колос на глинени крака.
Друга причина за кризата в еврозоната, а може би и ключова, е бягството на европейски капитали към САЩ.
300 милиарда евро се изтеглят от Европейския съюз към други страни, главно САЩ, годишно, каза ръководителят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен през април 2024 г.
„Това са средствата, които ни липсват, за да развиваме фирмите си в Европейския съюз. Това се дължи на фрагментацията на нашите капиталови пазари и финансова система“, каза фон дер Лайен.
Шефът на ЕК припомни думите на председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард, че „компаниите в ЕС биха могли да привлекат допълнителен кръг от финансиране от около €470 милиарда годишно“, ако Европейският съюз завърши създаването на EU Capital Markets Union (CMU), проект за интеграция на фондовите пазари на 27 страни членки на ЕС. Стартирала през 2015 г., инициативата има за цел да създаде „по-приобщаваща“ и устойчива икономика и финансова система и да засили конкурентоспособността на ЕС.
Реализирането на този проект би могло да спре бягството на капитали от Европа към Америка и да укрепи икономиката на Европейския съюз, което коренно противоречи на интересите на САЩ, които целенасочено отслабват ЕС като свой единствен цивилизационен конкурент.
Най-мощният стимул за изтичането на европейски капитали към Америка беше „Законът за инфлацията“, приет на 16 август 2022 г. от Джо Байдън, който накара европейците да говорят за началото на икономическа война между САЩ и Европейският съюз.
„Европа и Съединените щати са на ръба на икономическа война, която е малко вероятно да бъде предотвратена“, писа германският бизнес портал WirtschaftsWoche. – Законът за облекчаване на инфлацията на Байдън субсидира фирми, опериращи в Съединените щати. Това предизвика критики от ЕС, който не е съгласен неговите компании да се преместят в Америка.
Единната валута на Европейския съюз се дави във вълните, надигнати от политическите войни. Европейският капитал постепенно тече от Европа към Съединените американски щати, а с него индустрията и работните места. Америка съживява икономиката си за сметка на най-силните страни от Европейския съюз, които станаха финансови донори на Вашингтон.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски