В парламентарната група на ИТН има 17 човека. Ако бяха избрали 11 от тях и ги бяха пуснали да играят срещу Испания, резултатът щеше да бъде малко по-добър от злополучния им опит да прокарат онзи закон за „престъпленията против личния живот“. Обаче това изобщо не е някакъв прецедент – и по министерствата, и в парламента е пълно с кръжоци тип „главата ми пречи“, които бълват всевъзможни недомислия. Но за разлика от мачовете по телевизията, обичайно тези недомислия си минават тихо и кротко, без обществена реакция. Реакциите започват, когато хората разберат, че са потърпевши от некадърното законотворчество, но властта е придобила способност да не се трогва особено – подобно на хипопотам, чиято дебела и гладка кожа няма как да бъде захапана.
Властта и „коритото“ – една проста метафора
Моят приятел Руслан Коцаба – украински дисидент, който успя да се спаси от репресиите и сега е в САЩ, – има много добър пример за това какво представлява властта в нашите две страни… и не само в тях, разбира се.
Представете си едно корито с питателна помия и около него наредени няколко големи прасета. Наоколо има много други прасета, и всяко иска да се добере до коритото. И понеже коритото е малко, трябва да избутат тези, които вече са се добрали до него. На по-напористите прасета помагат множество прасенца, които някак вярват, че когато тяхната свиня се добере до коритото, ще има нещо и за тях. И затова помагат, като я подбутват с муцуна. Повечето остават излъгани. Вероятно има и прасета, които искрено вярват, че ако се доберат до коритото и го оградят отвсякъде, ще могат да разпределят помията справедливо и за всички, но в голямата блъсканица явно бързо разбират, че са били наивни. Ето това е цялата политика в няколко изречения.
Личният опит в борбата с калпавото законотворчество
През 2013 година се включих в движението на бащите, които искаха всеки родител да прекарва адекватно време с децата си след развод или раздяла с другия родител. Сега сме 2025 година – нещата не са се променили особено. Не че за някого проблемът е неясен или непознат. Тази работа с обясняването я бяхме свършили преди много години. Просто няма време за тези неща покрай борбата за коритото. Сега, след толкова години, има внесен проект, който може да стане закон и който ще реши някои проблеми теоретично… но при липсата на работещ механизъм за изпълнение тази борба с „прасетата“ за правото ще продължи още дълго.
Вижте още – Любомир Данков: Поведението срещу споделеното родителство е лицемерно
След това се заехме с така наречения Закон за защита от домашното насилие. Този закон вероятно помага на част от реалните жертви, но отдавна се е превърнал в инструмент за извършване на насилие и отчуждаване на деца. Има начини последната му функция да бъде елиминирана, но за това изобщо не може да се говори – всякакви опити за диалог се подминават с аристократично пренебрежение.
„Главата ми пречи“ – бюрократичната изобретателност по български
Някакъв частичен успех имаме в раздел „Произход“ на Семейния кодекс. В него „прасетата“ бяха наредили нещата така, че да не пречат на продажбата на деца у нас и извън страната. С помощта на ЕСПЧ докарахме нещата донякъде, но изобретателността в кръжока „главата ми пречи“ – филиал „Славянска“, в който, освен Министерството на правосъдието, участват множество чуждестранни агенти и агенти на правителството е просто невероятна. Могат да променят един закон така, че да си помислиш, че е променен, а той да не е. Но това е много дълга тема.
За безобразията в приемната грижа изобщо не може да се разговаря – дори медиите заобикалят внимателно темата с извърната глава. И само да подхвърля, че имам дело за произход на дете, което продължава цели 15 години – скоро навлизаме в 16-тата. Това не се смята за особен проблем от законотворците.
Как трябва да се „коват“ законите според закона
Случката с набързо надраскания законопроект на „Има такъв народ“ и опитът му пак толкова бързо да бъде прокаран като закон ме подтикна да помоля адвокат Иглика Иванова да разясни на читателите на „КРИТИЧНО“ как точно трябва да се коват законите – според закона.
Адвокат Иглика Иванова беше народен представител в 40-ото Народно събрание (2005–2009) от Коалиция за България, партия Български социалдемократи. Член на Комисията по правните въпроси и Комисията по жалбите и петициите на гражданите.
Процедурата по подготовка и приемане на един закон далеч не е лесна и проста работа. Подготовката на проект за нов закон или за изменение и допълнение на съществуващ трябва да осигури съответствие с Конституцията или с регламент на ЕС.
При изготвяне на проект трябва да се съобразят критериите и процедурата, предвидени в специалния Закон за нормативните актове, приет през 1973 г., с последно изменение от 2016 г.
Основни етапи на законотворческия процес
Основните фази, които често се пренебрегват или се преминават формално, са:
-
оценка на въздействието – предварителна и последваща;
-
зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност;
-
извършване на обществени консултации с граждани и обществени организации.
За съжаление, често сме свидетели на проекти, писани набързо, дълбоко непрофесионално и без съобразяване с посочените по-горе изисквания на закона. Желанието да се отговори на обществени очаквания не е достатъчно оправдание, защото такава прибързаност обикновено води до последващо „изменение на изменението“.
Ролята на Народното събрание и комисиите
След като проектът е готов, заедно с мотивите към него, той следва да се внесе в Народното събрание – органът, овластен да приема законите в България. В мотивите трябва да се изложи необходимостта от регулиране или преуреждане на определени обществени отношения, вижданията на предложителя как трябва да стане това и очакваните резултати.
Разбира се, не всеки гражданин или организация може да направи това. Правото на законодателна инициатива е конституционно, т.е. такова право имат само субектите, посочени в чл. 87, ал. 1 от Конституцията – всеки народен представител и Министерският съвет. По отношение на държавния бюджет това право е предоставено само на Министерския съвет.
След регистрация на законопроекта в деловодството на Народното събрание той се разпределя на водещата комисия, т.е. тази, чиято сфера на компетентност засяга. Често се случва да има повече от една комисия, която да има отношение към проектозакона, и в този случай той се изпраща и на другите комисии. Всички проектозакони се качват на интернет страницата на НС и всеки заинтересован може да проследи в коя комисия са и на какъв етап от разглеждането се намират. Разпределението се прави от председателя на НС в тридневен срок от постъпването на законопроекта. Председателят на всяка комисия насрочва заседание за разглеждане на законопроекта. В случай че са постъпили повече от един законопроекти, отнасящи се до една и съща материя или за изменение на един и същи закон, те се вземат за общо разглеждане.
На заседанията на комисиите могат да присъстват граждани и представители на организации и да изкажат становище. Могат да се представят и писмени становища.
Първо и второ четене на закона
На първо четене, т.е. при първото разглеждане, се обсъжда проектът по принцип – доколко има нужда от него, дали предлаганите законодателни решения са обосновани и приемливи за обществото, дали ще допринесат за разрешаване на належащи проблеми. Гласуването „за“ или „против“ е именно по принцип, макар да могат да се изразят становища с резерви по отношение на отделни текстове от проектозакона.
След заседанието на комисията законопроектът се внася за гласуване в пленарната зала. И там дебатите и гласуването са по принцип.
Ако бъде отхвърлен на първо четене, законопроектът приключва своя път.
Ако бъде приет, той се връща в комисията за второ четене. При наличие на повече от един законопроект по дадена материя се изготвя обобщен проект. Той не бива да е механичен сбор от предложенията, а трябва да обобщи и систематизира сходните предложения. Дава се достатъчно дълъг срок – обикновено две седмици, но може и до един месец в зависимост от обема и сложността на проекта – за предложения.
Тези предложения трябва да бъдат конкретни, по съответните текстове. Може да се предлага даден текст да отпадне, да бъде приет или да бъде допълнен или изменен. Такива конкретни предложения могат да правят не само народни представители, но и други заинтересовани – граждани, организации, ведомства. На заседание на комисията те могат и устно да защитят предложенията си. Гласуването в комисията е текст по текст. След приключване на процедурата се изготвя и внася проект за гласуване в пленарната зала на второ четене. В него е отбелязано дали комисията подкрепя или не даден текст от проектозакона и съответно постъпилите предложения. При обсъжданията в пленарната зала не се правят нови предложения, но може да се предложи друга редакция на текст. Тя трябва да цели по-ясно, по-точно изразяване волята на законодателя, но не и да придава различен смисъл.
Финалното гласуване и президентското вето
При второто четене в пленарната зала може да се приеме да се гласува глава по глава, раздел по раздел или текст по текст. Първите две възможности обикновено се предлагат, когато няма различни предложения от тези на вносителя.
Едно предложение се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители. В случай на равенство на гласовете предложението се смята за отхвърлено.
Съгласно чл. 88, ал. 1 от Конституцията законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. Цели се именно да се даде възможност за обсъждане и корекции по текстовете на проекта.
По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания – на първо и на второ четене – да се извършат в едно заседание. Това се случва обикновено при по-кратки законопроекти и когато е наложителна спешна промяна.
Вносителят на законопроекта може да го оттегли до започване на първото гласуване, а след това – само с решение на Народното събрание.
С приемането законопроектът се превръща в закон. Той се изпраща за обнародване в „Държавен вестник“ не по-късно от 15 дни след приемането. В самия закон се посочва от кога той влиза в сила.
Конституцията на Република България дава право на президента да наложи вето на приет от Народното събрание закон. В такъв случай той го връща, заедно с мотивите си, на народните представители за преразглеждане. Такова право може да се упражни само веднъж за определен закон. Повторно вето не е предвидено.
Правилникът за дейността на Народното събрание
Както е посочено по-горе, основните принципи на приемането на закони са записани в Конституцията на Република България, а подробно процедурата е уредена в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В началото на всяко поредно Народно събрание депутатите гласуват такъв правилник за своята работа.
*Анализът е изготвен от Любомир Данков, заглавието и вътрешните заглавия са редакционни.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
