Швейцарското „мирно“ кабуки дойде и си отиде – а победител беше Владимир Путин. Той дори не трябваше да се появява… Никой от Големите играчи не го направи. А в случай, че бяха изпратили свои емисари, имаше значителен отказ да се подпише празната заключителна декларация – например от членовете на БРИКС Бразилия, Индия, Саудитска Арабия, ОАЕ и Южна Африка.
Без БРИКС няма абсолютно нищо, което колективният Запад – както с Хегемона и различните васали – може да направи, за да извърши промени в шахматната дъска на прокси войната в Украйна.
Във внимателно премерената си реч пред дипломатите и ръководството на руското министерство на външните работи Путин очерта изключително сдържан и стратегически подход за решаване на украинския проблем. В контекста на ескалиращата зелена светлина от страна на Хегемона – на практика действаща от няколко месеца насам – за нападение на Киев навътре в Руската федерация, предложението на Путин беше изключително щедро.
Това е директно предложение към Хегемона и колективния Запад – тъй като актьорът с потна фланелка в Киев, освен че е нелегитимен, е и без значение.
Очаквано, НАТО – чрез онази епилептична плоча от норвежко дърво (има предвид шефа на НАТО Столтенберг бел. ред.)- вече обяви отказа си да преговаря, дори когато някои сравнително осъзнати членове на Върховната рада (украинския парламент) започнаха да обсъждат предложението, според председателя на Думата Вячеслав Володин.
Москва смята Върховната рада за единствения легитимен субект в Украйна – и единствения, с който би било възможно да се постигне споразумение.
Руският представител в ООН Василий Небензя подхвана темата – дипломатично: ако щедрото предложение бъде отказано, следващия път условията за започване на преговори ще бъдат „други“. И „далеч по-неблагоприятни“, според председателя на Комитета по отбрана на Думата Андрей Картаполов.
След като Небензя подчерта, че в случай на отказ колективният Запад ще носи пълна отговорност за по-нататъшни кръвопролития, Картаполов доразви голямата картина: истинската цел на Русия е да създаде изцяло нова система за сигурност за евразийското пространство. И това, разбира се, е анатема за елитите на Хегемона.
Визията на Путин за сигурността на Евразия се основава на тази легендарна реч на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Сега, с постоянното напредване на необратимата многоноъвзлова и многоцентрична нова система на международните отношения, Кремъл настоява за спешно решение – предвид изключително опасната ескалация през последните няколко месеца.
Путин отново трябваше да напомни на глухите, немите и слепите очевидното:
„Призивите за нанасяне на стратегическо поражение на Русия, която разполага с най-големия арсенал от ядрени оръжия, показват крайния авантюризъм на Западните политици. Те или не разбират мащаба на заплахата, която сами създават, или просто са обсебени от вярата в собствения си имунитет и изключителност. И двете могат да се превърнат в трагедия“.
Те остават глухи, неми и слепи.
Предложение, което не решава нищо?
В информираните кръгове в Русия се разгаря жесток дебат относно предложението на Путин. Критиците го определят като капитулация – наложена от избрани олигарси и влиятелни бизнес кръгове, противно на „почти война“ (предпочитаното мото), което все отлага неизбежния удар за обезглавяване.
Критиците твърдят, че военната стратегия е напълно подчинена на политическата стратегия. И това би обяснило сериозните проблеми в Черно море и в Приднестровието: политическият център на властта отказва да завладее икономическа/военна цел номер едно, каквато е Одеса.
Освен това веригите за доставка на оръжие в Украйна не са прекъснати правилно. Ключовият критичен момент е „това отнема твърде много време“. Достатъчно е да се погледне примерът с Мариупол.
През 2014 г. Мариупол е оставен под контрола на нацистко-бандеровските банди като част от финансова сделка с Ринат Ахметов, собственик на комбината „Азовстал“. Това е класически случай на превес на олигарсите и финансистите над военните цели.
Щедростта на Путин, която се проявява в последното предложение за мир, предизвиква и паралел със случилото се в Дараа в Сирия: Русия също договори нещо, което на пръв поглед изглеждаше като мирно споразумение. И все пак Дараа остава бъркотия, изключително жестока, със сирийски и руски войници в опасност.
Става наистина сложно, когато сегашното предложение изисква само НАТО да не навлиза в Киев, но в същото време на Киев ще бъде позволено да има армия въз основа на (прекратените) преговори от април 2022 г. в Истанбул.
Критиците твърдят също, че Путин изглежда вярва, че това предложение ще реши войната. Не особено. Една истинска кампания за денацификация е дело за десетилетия – включващо всичко от пълна демилитаризация до изкореняване на огнищата на екстремистка идеология. Истинска културна революция.
Сегашната ескалация вече е в съзвучие с нарежданията, дадени от разредената плутокрация, която реално води шоуто, към пратениците – и оперативните работници: нацистко-бандеровските банди ще разпалят война на терор в Русия в продължение на години. От територията на Украйна. Точно както Идлиб в Сирия остава благоприятна за тероризма среда.
Досието Одеса
Стратегията на Путин може да е насочена към нещо, което убягва на критиците му. Желанието му за връщане на мира и възстановяване на добрите отношения с Киев и Запада трябва да е уловка, тъй като той е първият, който наясно, че това няма да се случи.
Ясно е, че Киев няма да отстъпи доброволно територии: те ще трябва да бъдат завладени на бойното поле. Освен това, НАТО няма как да подпише космическото си унижение на пунктира, приемайки, че Русия ще получи това, за което настоява от февруари 2022 г.
Първата – дипломатическа – цел на Путин обаче вече е постигната. Той ясно демонстрира на Световното мнозинство, че е готов да реши дилемата в спокойна атмосфера, докато обърканият НАТО продължава да крещи „Война!“ на всяка минута. Хегемонът иска война? Значи ще има война – до последния украинец.
И така стигаме до досието Одеса.
От решаващо значение е, че Путин не каза нищо за Одеса. Това е последният шанс на Киев да запази Одеса. Ако предложението за мир бъде окончателно отхвърлено, Одеса ще бъде включена в следващия списък на неподлежащите на договаряне въпроси. Министърът на външните работи Сергей Лавров отново закова: „Путин е търпелив. Тези, които имат уши, ще чуят, тези, които имат мозък, ще разберат“.
Никой не трябва да очаква работещи мозъци да се пръкнат на Запад. Унгарският премиер Виктор Орбан потвърди как НАТО планира масивни инсталации в Полша, Румъния и Словакия за „координиране на трансфера на оръжия към Украйна“.
Добавете и епилептичната плоча от норвежко дърво (Столтенберг, бел.ред.), според която НАТО „обсъжда“ привеждането на ядрените си оръжия в състояние на бойна готовност “ в лицето на нарастващата заплаха от страна на Русия и Китай“.
За пореден път Стария Столти издава играта: обърнете внимание, че всичко това е свързано с параноята на Хегемона по отношение на двете най-големи „екзистенциални заплахи“ – стратегическото партньорство между Русия и Китай. Тоест, лидерите на БРИКС координират стремежа към многополюсен, многовъзлов „хармоничен“ (терминологията на Путин) свят.
Кражбата на руски пари е законна
Освен това има и откровена кражба на руски финансови активи.
По време на жалкия си спектакъл в Пулия, Южна Италия, Г-7 – в присъствието на нелегитимния актьор с потна тениска (Зеленски, бел.ред.)- се съгласи да отпусне на Украйна допълнителни заеми в размер на 50 милиарда долара, финансирани от лихвите по замразените и на практика откраднати активи на Русия.
С безупречно изкривена логика италианският министър-председател Джорджия Мелони – чието обновяване на прическата и гардероба категорично не се отнася за мозъка й – заяви, че Г-7 „няма да конфискува замразените активи на Руската федерация“; „става дума за лихвите, които те натрупват с течение на времето“.
По отношение на финансовите измами тази е измама наистина красива.
По същество основният клиент („Хегемонът“) и неговият инструмент („ЕС“) се опитват да прикрият действителната кражба на тези „замразени“ руски държавни активи, сякаш става дума за правна сделка. ЕС ще прехвърли „замразените“ активи – около 260 млрд. долара – като обезпечение по американския заем. Това е цялата работа – защото само доходите, произтичащи от активите, няма да са достатъчни като обезпечение за гарантиране на заема.
Положението става още по-заплетено. Тези средства няма да заминат от Вашингтон за Киев; те ще останат в града в полза на военно-промишления комплекс, който произвежда още оръжия.
Така че ЕС краде активите под крехък правен претекст (Джанет Йелън – фин.мин на САЩ – вече каза, че това е нормално) и ги прехвърля в САЩ. Вашингтон е застрахован, ако всичко се обърка – а то ще се обърка. Само глупак би повярвал, че американците ще дадат значителен заем на държава, която де факто е в бездната на суверенния си дълг. Мръсната работа е възложена на европейците: от ЕС зависи да промени статута на откраднатите/“замразените“ активи на Русия в обезпечение.
И изчакайте окончателния дързък гамбит. Цялата схема се отнася до Euroclear в Белгия, където е съсредоточена най-голямата сума руски средства. И все пак решението за тази измама, свързана с пране на пари, не е взето от Белгия, нито дори от еврократите.
Това беше решение на Г-7, наложено от Хегемона.
Белгия дори не е част от Г-7. И все пак накрая „доверието“ в ЕС като цяло ще се срине в очите на цялото Световно мнозинство.
А глухите, немите и слепите, както може да се очаква, дори не подозират за това.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски