Джо Байдън срещу Доналд Тръмп не е изборът, който Америка иска. Но това е изборът, пред който трябва да се изправим. Това пише в свой анализ колумнистът и водещ на подкаста „Значението на мнението“ на New York Times Карлос Лозада.
Да, и двамата мъже са непопулярни, което е забележително. Едва една трета от американците гледат положително на президента Байдън, а две трети от демократите и избирателите, които имат симпатии към демократите, искат да номинират някой друг за президентския пост (никой конкретен, просто някой друг). Тръмп е абсолютният фаворит да стане републикански кандидат за трети пореден път, но общият му рейтинг е по-нисък от този на Байдън. И докато 60% от избирателите не искат да върнат Тръмп в Белия дом, 65% не искат да връчат втори мандат и на Байдън. Единственото нещо, по което американците изглежда са съгласни, е, че намираме реванша Байдън-Тръмп през 2024 г. за напълно неприемлив.
Това пренебрежение може да отразява стандартните оплаквания от кандидатите. (Единият е твърде стар, другият – твърде Тръмп.) Но то може да е и сигнал за скрито нежелание да се признае значението на тяхното противопоставяне и неизбежността на нашето решение. Състезанието между Байдън и Тръмп ще принуди американците или да потвърдят, или да отхвърлят основни демократични и управленски принципи. Повече от всяка друга двойка, Байдън срещу Тръмп ни принуждава да решим или поне да изясним кои мислим, че сме и какви се стремим да бъдем.
Тръмп се кандидатира като откровено авторитарен кандидат – илюзията за завоите, за човека, оформен от службата, отдавна е изчезнала. Той се отнася пренебрежително към закона, освен когато може да го използва в своя полза; към откритото изразяване, освен когато то го заобикаля; и към свободните избори, освен когато те водят до победи, които му харесват. Той призова за „прекратяване“ на Конституцията въз основа на постоянните си твърдения за изборни измами през 2020 г., а според The Washington Post при нов мандат би използвал Министерството на правосъдието като инструмент за отмъщение срещу политическите си опоненти. Ние знаем кой е Тръмп и какво предлага.
Стратегията на Байдън пред избирателите – за 2020, 2022 и 2024 г. – се основава на запазването на американските демократични традиции. Във видеото, с което обяви кампанията си за 2020 г., той твърди, че в надпреварата срещу Тръмп на карта е заложена „самата ни демокрация“. В речта си два месеца преди междинния вот (за представители на Конгреса – бел. прев.) миналата година той твърди, че Тръмп и неговите съюзници „представляват екстремизъм, който заплашва самите основи на нашата република“. А видеоклипът, с който стартира кандидатурата му за преизбиране през 2024 г., включваше множество сцени от нападението над Капитолия на 6 януари 2021 г. „Въпросът, пред който сме изправени – каза Байдън, – е дали през следващите години ще имаме повече свобода или по-малко свобода“. Това е нашият избор през 2024 г.
Подобно на много други, и аз бих искал да избегнем този избор или поне да го отложим. Както се изрази журналистката Ейми Уолтър, „колебаещите се гласоподаватели биха предпочели да изядат купа със стъкло, отколкото отново да трябва да избират между Тръмп и Байдън“. Е, може би е време да вземем лъжицата и да се подготвим за неприятното ястие. Когато половината страна смята, че демокрацията не работи добре, когато призивите за политическо насилие са станали нещо обичайно, когато председателят на Камарата на представителите е отричащ изборите, явно е време да се изправим пред това, в което рискуваме да се превърнем, и да го приемем или отхвърлим. Нямаме друг избор, освен да изберем.
Дори ако някаква комбинация от влошено здраве и съдебни процедури по някакъв начин изтласка Байдън и Тръмп настрана – и на тяхно място застанат някакви безвкусно симпатични общи кандидати – ние не бихме могли просто да превъртим назад последните 8 години и да се върнем към редовната си програма. Америка все още щеше да бъде изправена пред избора и изкушенията, които Байдън и Тръмп олицетворяват; изборът нямаше да се промени, дори и лицата да се бяха променили.
Неотдавнашното проучване на New York Times и изследователския институт на „Сиена Колидж“ показва, че Тръмп води пред Байдън в пет от шестте ключови щата, но също така попита регистрираните гласоподаватели на кой кандидат имат доверие по ключови въпроси. Тръмп спечели по въпросите на икономиката, имиграцията и националната сигурност; Байдън получи по-високи оценки само по два въпроса. Първият е абортите – основен приоритет сред избирателите на демократите, който се оказа силен на миналогодишните междинни избори.
Вторият въпрос, по който Байдън се ползва с по-голямо доверие? С малка разлика това е демокрацията. Това предимство е ясно изразено сред чернокожите избиратели, които се доверяват на Байдън в сравнение с Тръмп със 77 на 16% по въпроса за демокрацията, и сред испаноговорящите избиратели, Байдън е предпочетен от 53% спрямо 38% за Тръмп.
Странното е, че дори и електоратът да не иска да има нищо общо с нито един от тези двама кандидати – да не говорим за двамата едновременно – Байдън и Тръмп изглежда имат нужда един от друг. Доводите на Байдън за спасяване на американската демокрация губят своята актуалност, ако Тръмп не участва в надпреварата; не мога да си представя, че номинацията на Ники Хейли ще предизвика толкова голяма драма в душата на американския президент. По подобен начин инстинктът на Тръмп за преследване, който винаги е бил силен, се засилва с Байдън като негов опонент. Бившият президент може да докаже, че обвиненията и съдебните процеси срещу него представляват усилията на действащата администрация – и на политическия съперник на Тръмп – да го държат настрана. В края на краищата нито Гретхен Уитмър, нито Гавин Нюсъм управляват Министерството на правосъдието.
Разбира се, през 2020 г. вече бяхме изправени пред този избор – и го направихме. Защо настоявате за повторение? Тъй като една страна, която наближава своя 250-ти рожден ден, не може да си позволи лукса да се нарича вечно експеримент, сега е моментът да се оценят резултатите от този експеримент. Защото 6-ти януари не беше последната офанзива на онези, които искаха да надделеят над волята на избирателите. Защото една единствена победа на Тръмп през 2016 г. би могла да бъде запомнена като отклонение, ако бъде последвана от две последователни поражения, но едно възстановяване на Тръмп през 2024 г. би потвърдило плъзгането на Америка към авторитарно управление и би превърнало единствения мандат на Байдън в пропуск в хода на историята. И ние трябва да изберем отново, защото треската не ни е пречупила, ала заплашва да ни пречупи.
Източник: New York Times