Следващите пет години се търсят още половин милион работници. Прави впечатление значителният очакван средносрочен дефицит на завършили специалност „медицина“, както и на медицински сестри. Демографските тенденции сочат към бърз спад на трудоспособното население. Това пише Труд позовавайки се на данни от Института за пазарна икономика.
Налице са значителни разлики между краткосрочните и дългосрочните потребности от труд както от гледна точка на профила на работниците, така и в тяхното регионално разпределение, като работодателите в София прогнозират значително по-сериозен недостиг на работници в следващите 3-5 години, а на преден план излиза нужда от разширяване на заетостта в търговията, туризма, икономиката и педагогиката.
Най-общо, работодателите изглежда очакват висок икономически растеж и възможности за разширяване на бизнесите си в средносрочен план.
Очакванията са да се търсят 243 хиляди специалисти с висше образование и 245 хиляди души със средно образование. С други думи, оцененият недостиг на кадри – който на фона на понастоящем изключително свитото предлагане на труд изглежда особено труден за запълване – в следващите 3-5 години приближава половин милион души.
Относно висшистите:
В търговията, туризма и транспорта се очаква недостиг от 194 хиляди души. Със сериозни очаквания за допълнителна потребност на работници е и индустрията – 68 хиляди души, както и строителството 46 хиляди души, както и групираните заедно сектори на държавното управление, здравеопазване, образование и социална работа 73 хиляди души. Разбираемо при последните има значително по-сериозен очакван недостиг на висшисти, докато в индустрията превес в съотношение около две към едно имат хората със средно образование, а в строителството има баланс.
Относно среднистите:
При специалистите със средно образование работодателите посочват най-сериозна потребност за професионалните направления „търговия на едро и дребно“ 26 хиляди души, „хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“ 15 хиляди, „строителство“ 14 хиляди.
По-интересно е обаче разпределението при висшистите, където на първо място излиза „Икономика“, с 14 хил. очаквани допълнителни работни места, като почти половината търсени икономисти са в търговията, транспорта и туризма. На второ място са педагозите – с потенциал за допълнителни 14 хиляди заети, както и ИТ специалистите (14 хил.) и специалистите по туризма (11 хил.)
Прави впечатление и значителният очакван средносрочен дефицит на завършили специалност „медицина“, както и на медицински сестри, които взети заедно са почти 16 хиляди работни места, което би ги поставило на първо място в търсенето на висшисти.
Докато настоящото търсене на работници е относително равномерно разпределено между водещите регионални пазари на труда, то средносрочното е изключително съсредоточено в столицата, където работодателите посочват, че ще се търсят 213 хиляди работници, предимно висшисти.
Далеч назад на второ място е Варна, с оценена потребност от допълнителни 34 хиляди работници, Пловдив с 33 хиляди и Бургас с 32 хиляди.
Дори и да се окаже, че за да постигне българската икономика своя потенциал за развитие липсват не половин милион, а дори само 200 хиляди работници, на този етап недостигът няма видимо решение. Демографските тенденции сочат към бърз спад на трудоспособното население, политиките по интеграция на неактивните и групите с ограничен достъп до пазара на труда буксуват, а страната далеч не е сред най-привлекателните за чуждестранни работници. Именно тези три посоки изглеждат и най-очевидните за работа в посока поне частично облекчаване на очакваните дефицити.
КритичноБГ обръща внимание, че десетилетия след началото на прехода редица сектори в бизнеса плащаха повече от отвратителни заплати съчетано с абсолютна трудова несигурност. И то пред широко отворените очи на държавната власт! Това отприщи вълна от напускащи страната в търсене на оцеляване. Това рефлектира и върху коректните работодатели.
Ефектът днес е налице!