Според наскоро публикувана анкета на New York Times, за която КритичноБГ съобщи, Доналд Тръмп има преднина пред президента Джо Байдън в пет от шестте колебаещи се щата и подкрепата за настоящият владетел на Белия дом отслабва сред чернокожите, латиноамериканците и младите избиратели.
Резултатите бяха посрещнати с ужас, недоверие и паника в средите на демократите. И как да не е така? Каквото и да е разочарованието на избирателите от Байдън, идеята, че някой от неговите поддръжници през 2020 г. ще даде на предшественика му още един шанс да „унищожи демокрацията“, е чиста лудост, пише New York Times.
До изборите след година има много време и много неща могат да се променят, а и сега твърде голяма част от обществото просто не обръща внимание. Но някои от данните сочат необичайната динамика, която се проявява при бившия президент, който се изправя срещу човека, заради когото Америка го изостави. Не става дума само за това, че Байдън има слабост сред по-малко ангажираните избиратели или че някои респонденти не толкова предпочитат Тръмп, колкото отхвърлят Байдън. Това, което поразява, е, че въпреки собствената си яростна непопулярност, Тръмп е в състояние да бъде събирач на протестни гласове, гласове на носталгията и гласове на промяната – странна, но потенциално мощна комбинация от подкрепа, която може да компенсира множество слабости. Той може да победи Байдън почти по инерция.
Кампанията за преизбиране по принцип е референдум за действащия президент. Байдън е начело на труден период. Инфлацията все още отнема от заплатите на хората. Нацията все още е в напрегнато, кисело настроение след пандемията. Хората се притесняват от престъпността, бездомността и наплива на мигранти по южната граница. Те все още се справят с пораженията, които ковида нанесе на децата им. И по-широката криза на психичното здраве. И бича на тежките наркотици. И двете войни, в които Америка играе поддържаща роля. Разбира се, голяма част от електората вижда, че страната се движи в грешна посока.
Когато американците се чувстват песимистично, вината се хвърля върху президента. Степента, в която политиката на Байдън е помогнала или навредила, няма голямо значение, особено по отношение на икономиката. Но не можете да спорите с чувствата на избирателите. Дори и да спечелите дебата по точки, няма да убедите хората, че те или нацията всъщност се справят отлично. Ако се опитате да го направите, често само ще изглеждате като снизходителен и недосегаем глупак.
В такива мрачни времена много избиратели започват да търсят промяна, за някой, който да дойде и да разтърси нещата. Това обикновено означава да се даде шанс на партията, която е загубила. Спомнете си Барак Обама през 2008 г., след осемте изтощителни години на Джордж Буш и Дик Чейни.
Този път, вместо ново лице, Републиканската партия изглежда готова да предложи познато лице. Това има и своите недостатъци, а при Тръмп те са добре известни – и стават все по-известни, тъй като многобройните дела срещу него си проправят път през съдилищата. Но никой не отрича, че той обича да разтърсва нещата. И точно както Байдън спечели хорака през 2020 г. като откъсващ се от хаоса на тръмпизма, така сега Тръмп може да се позиционира като кандидат за промяна. Ако заимстваме едно клише от Байдън, американците „няма да сравняват Тръмп с Всемогъщия, а с алтернативата“. А за много избиратели алтернативата през 2024 г. е статуквото на Байдън.
На Байдън не му помага и фактът, че изглежда уклончив и слаб. Това го отваря за едно от любимите обвинения на републиканците срещу демократите: слабост. Някои протестни гласоподаватели ще подкрепят всеки, който се кандидатира срещу обекта на тяхното отвращение. Точно това направиха много хора с Тръмп през 2016 г., за да изразят липсата си на любов към Хилъри Клинтън. Други, особено непостоянните гласоподаватели, може просто да решат да не участват в надпреварата. Ако това се случи непропорционално сред групите, които гласуваха за Байдън през 2020 г., като например младите и небелите избиратели, това работи в полза на Тръмп. Това е призракът на ниската избирателна активност, който разбива съня на демократите.
След това е налице факторът носталгия. Политическата носталгия е нещо реално и силно. Хората са склонни да романтизират начина, по който нещата са били преди, а оттам и лидерите по онова време. Обикновено избирателите, които са недоволни от даден президент, нямат възможност за такава директна промяна. Рядко президент, който губи преизбирането си, се опитва да се върне, а само един – Гроувър Кливланд, някога е правил това успешно. Но на тези избори избирателите могат да изберат да се върнат към дявола, когото познават и който идва от преди Ковидовата епоха на златните асансьори и евтините ипотеки, вместо да сменят действащия президент с неизвестен човек.
Сега включете и променливото гласуване, т.е. гласоподавателите, които често се насочват към партията, противоположна на тази, която са подкрепили на предишните избори. Вирджиния например избира своя губернатор в годината след президентските избори и нейните избиратели обикновено избират кандидата, чиято партия не е спечелила Белия дом.
Допълнителното предимство на Доналд Тръмп е, че икономиката му се развиваше добре, преди пандемията да прекъсне последната година от мандата му. Инфлация на практика нямаше. Безработицата беше ниска. Страната не беше затънала до шия в страховити, лепкави войни. Но ако през есента на 2024 г. той зададе на избирателите най-основния политически въпрос: „Не бяхте ли по-добре, когато аз бях президент?“, много от тях вероятно ще отговорят: „По дяволите, вярно е!“.
Дванадесет месеца са няколко вечности в политиката. Но в полза на Тръмп работят някои политически основи, които надхвърлят конкретните му плюсове и минуси.
Източник: New York Times