На 27 ноември Financial Times публикува тревожна статия, в която подробно се описва как износът на Турция за Москва на стоки, свързани с военното дело, е нараснал. Това би трябвало да е предупредителен сигнал за САЩ и техните съюзници относно ролята на Турция в конфликта на Запада с Русия. По време на Студената война Турция беше считана за верен съюзник, но именно идването на правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г. доведе до значителна промяна в турската външна политика и откъсване от Съединените щати, коментира в свой анализ за The National Interest Робърт Елис.
През 2009 г. министърът на външните работи Ахмет Давутоглу заявява, че целта на турската външна политика са Балканите, Кавказ и Близкият изток, които заедно с Турция, отново да станат център на световната политика. Три години по-късно, на конференция на ПСР, той обяви, че мисията на ПСР е да създаде нов световен ред (nizam-i âlem, османската концепция за ислямско управление). Давутоглу обаче беше свален в заговор на ПСР и ислямският учен Ибрахим Калин, който стана главен съветник и говорител на президента Реджеп Тайип Ердоган, пое ролята на идеолог на ПСР. При правителствените промени през юни Калин беше назначен за ръководител на Националната разузнавателна организация на Турция (МИТ), а ръководителят на МИТ Хакан Фидан стана министър на външните работи.
В програмната си реч на Истанбулския форум през 2012 г. Калин говори за нова геополитическа рамка, която отхвърля западния политически и икономически ред. Той отхвърли и европейския модел на светска демокрация, политика и плурализъм. През 2022 г. на Катарския форум Калин повтори призива си за нова глобална архитектура на сигурността, което беше в унисон с възгледите, изразени от руския президент Владимир Путин на пленарната сесия на Валдайския клуб по-късно същата година.
Преди 5 години ръководителят на отдела за международни отношения на Ердоган Айше Сьозен Услуер заяви, че през последните 10-15 години Турция не е изпитвала необходимост да избира между Запада и Изтока или между Съединените щати и Русия. Тя подчерта стратегическото значение на Турция и заяви, че не е имало промяна на оста.
Съществуват доказателства за обратното. Турция и Съединените щати се разделиха през 2019 г. с решението на Анкара да закупи руската система за противовъздушна отбрана С-400. Това доведе до отстраняването на Турция от програмата за изтребители F-35 Joint Strike Fighter и налагането на санкции срещу Турция по CAATSA (Countering America’s Adversaries Through Sanctions Act). Миналата година беше стартиран Стратегическият механизъм на САЩ и Турция, за да се запълнят пукнатините. Сделката, позволяваща на Турция да закупи 40 изтребителя F-16 и 79 комплекта за модернизация, беше блокирана от Конгреса и се използва от Турция като разменна монета в замяна на разрешението на Швеция да се присъедини към НАТО. В случай че сделката се провали, Турция планира да закупи 40 изтребителя Eurofighter, произвеждани съвместно от Обединеното кралство, Италия, Испания и Германия.
Основен спорен момент в отношенията между САЩ и Турция е подкрепата на Вашингтон за ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили, чиято роля в операция „Непреклонна решимост“ допринесе за разгрома на ИДИЛ в Сирия. На тристранна среща в Техеран през юли 2022 г. руският президент Путин, турският президент Ердоган и иранският президент Ебрахим Раиси потвърдиха сътрудничеството си за „елиминиране на терористите“ в Сирия, което за Ердоган означаваше кюрдските милиции.
Съществува и нерешеният въпрос, че на турската държавна банка Халкбанк е повдигнато обвинение за насочване на повече от 20 млрд. долара към Иран в нарушение на американските санкции.
Освен това при завръщането си от срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд миналата година Ердоган заяви, че възнамерява да се присъедини към организацията. Турското членство в това, което Европейският съвет за външна политика нарече „НАТО на измамниците“, несъмнено ще обтегне отношенията на Турция с НАТО. Всъщност, вместо да се присъедини към водените от Запада икономически санкции срещу Руската федерация, търговията на Турция с Русия се е увеличила с почти 200%. Ердоган също така потвърди, че Турция ще си сътрудничи с Путин, за да превърне Турция в газов хъб за доставка на руски природен газ за Европа.
Владимир Путин и Реджеп Ердоган в Сочи, 4 септември 2023 г.
Турция не само е сигурно убежище за руските олигарси и техните капитали, но и руснаците са създали повече от 2000 компании в Турция. Страната се е превърнала в основна дестинация за руските туристи, а руснаците оглавяват списъка при покупката на недвижими имоти. Един от всеки четирима мигранти в Турция през 2022 г. е бил руснак.
Това е източник на недоволство за турския народ. Заради лошото управление на Ердоган Турция е опустошена от инфлация. Наемите на жилища например са скочили със 128% за една година. В популярната туристическа дестинация Анталия броят на незаконно работещите руски и украински брокери на недвижими имоти надхвърля броя на местните оторизирани агенти на недвижими имоти.
Съществува и друг, по-зловещ аспект. По време на посещение в Истанбул през февруари заместник-министърът на финансите на САЩ по въпросите на тероризма и финансовото разузнаване Брайън Нелсън предупреди турските предприятия и банки, че могат да се изложат на риск от санкции, включително потенциална загуба на достъп до пазарите на Г-7, ако си сътрудничат със санкционирани руски субекти. През септември Съединените щати наложиха санкции на 5 турски компании и един турски гражданин, обвинявайки ги, че помагат на Русия да избегне санкциите и подкрепят Москва във войната ѝ срещу Украйна.
На 30 ноември Брайън Нелсън заяви, че е „дълбоко загрижен“ за способността на Хамас да продължи да набира средства или да намира финансова подкрепа в Турция за своите операции за потенциални бъдещи терористични атаки.
Сега, след като Financial Times съобщи за рязкото увеличение на износа на стоки с двойна употреба от Турция за Русия, дойде време да се постави границата. Вместо да се подмазваме на Турция със сделка за F-16, крайно време е да ѝ покажем вратата.