Световните лидери пристигат в Дубай за тазгодишната Конференция на ООН по изменението на климата (COP28). Дори когато участниците и наблюдателите се подготвят за този може би оспорван кръг от преговорите за климата, две неща са ясни. Първо, най-бедните хора в света вече страдат от последиците от изменението на климата, а без съгласувани действия тези страдания ще се задълбочават с по-нататъшното затопляне на планетата. Второ, светът е толкова разделен на горещи геополитически войни и на индустриални и развиващи се икономики, че подобни действия са по-трудни за постигане. Следва анализът на Раджив Шах за изданието Foreign Policy.
По време на COP28 ще трябва да се намери път напред, за да се направи сравнително проста сметка: светът се нуждае от около 3,8 трилиона долара годишно, като една трета от тях се инвестират в нововъзникващите и развиващите се икономики, за да се предотврати климатичната и човешката катастрофа. Днес се покриват само около 16% от тази сума. Такива огромни нужди изискват огромен отговор. Въпреки че през последните две години идеите за подобни действия станаха по-ясни, беше трудно да се събере или поддържа достатъчно воля за действие. Но на COP28 светът има още една възможност най-накрая да се обедини около набор от идеи, които могат значително да увеличат инвестициите в развитието и действията в областта на климата.
Днешните кризи – климатичните бедствия, икономическият махмурлук след пандемията от Ковид-19 и конфликтите в Украйна, Ивицата Газа, Южен Судан и другаде – водят до големи различия между богатите и по-малко богатите части на света. Богатите държави разполагат с финансовата гъвкавост да издържат на сътресения, въпреки че инвестират в бъдещето си. Например, само САЩ са започнали да инвестират 3 трилиона долара в екологична трансформация. По същия начин Европейският съюз и Китай също имат амбициозни програми.
И все пак, въпреки че по време на пандемията развиващите се страни взеха голям брой заеми, те не можаха да предприемат икономически мерки, сравними с тези на по-богатите си колеги, камо ли да инвестират достатъчно в екологизиране на икономиките си. В резултат на това и на повишаващите се световни лихвени проценти 60% от нововъзникващите икономики са в затруднено положение или са близо до него.
По-богатите страни се застъпиха за себе си, но не достатъчно за другите. Наскоро Китай отдели 100 млрд. долара за разширяване на инициативата „Един пояс, един път„, но недостатъците ѝ са добре известни. Други глобални усилия, макар и с добри намерения, не успяха да постигнат необходимото. През 2022 г. подкрепата за развитие за Африка всъщност намалява. Списъкът с нереализирани ангажименти в областта на климата включва ангажиментите, поети в Копенхаген и Париж, Финансовия алианс за нулево потребление в Глазгоу и други. Фондът за загуби и щети, обявен на миналогодишната конференция на ООН за климата в Шарм ел-Шейх, Египет, може да бъде добавен към този списък, въпреки че в Дубай вече е постигнат известен напредък.
Дори когато помощта изглежда неизбежна, тя се придвижва бавно. Например през юни Замбия беше първата страна, която получи право на облекчаване на дълга чрез Общата рамка на Г-20 – платформа, предназначена да подпомогне възстановяването на претоварените държави, но процесът беше дълъг и труден, със закъснения и неуспехи. Резултатът е не само недостатъчни действия в областта на климата, но и недостатъчни инвестиции в човешкото развитие. Дори в неотдавнашен доклад на ООН стана ясно, че напредъкът по Целите за устойчиво развитие, за които лидерите се споразумяха през 2015 г., е „слаб“, „в застой“ или обратен.
Нововъзникващите икономики се нуждаят от капитал, за да правят дългосрочни инвестиции. В идеалния случай държавите биха увеличили своите концесионни вноски за развиващите се икономики, особено за тези от глобалния Юг. С модернизацията многостранните банки за развитие, включително Световната банка, биха могли да предлагат и много повече заеми с по-дълъг срок и по-ниски лихвени проценти, за да стимулират развитието и устойчивостта на климата. Едно от предложенията е да се преразгледат настоящите консервативни правила за капиталова адекватност на Световната банка. Този остарял подход ограничава потенциала на Международната банка за възстановяване и развитие, която е основният механизъм за отпускане на заеми на Световната банка, и на Международната асоциация за развитие, която е фондът на Световната банка за отпускане на безвъзмездни средства и заеми на преференциални цени за най-уязвимите страни в света.
На второ място, тези страни се нуждаят от начин да избегнат краткосрочния и скъп дълг. Общата рамка на Г-20 за третиране на дълга трябва да бъде реформирана и разширена, за да се включат нови двустранни кредитори и да се осигурят надеждни срокове и параметри за страните кредитополучатели. Освен това МВФ би могъл да удължи графика си, за да позволи на държавите да вземат повече заеми днес и да прецени по различен начин дълга, поет от критични инвестиции в областта на климата, като признае, че тези действия са от полза за целия свят. Взети заедно, тези промени биха могли да дадат на страните гъвкавост и импулс, за да се адаптират към днешните кризи и да инвестират в бъдещето си.
Трето, развиващите се икономики се нуждаят от достъп до технологии, които могат да ускорят развитието и да обърнат кризата с климата, като например иновации в областта на възобновяемата енергия. Технологичните постижения ще продължат да служат на човечеството, но не можем да разчитаме, че свободният пазар ще предостави тези постижения на най-уязвимите. Те винаги ще достигат първо до богатите – и може би никога няма да достигнат до тези, които имат най-голяма нужда от тях. През последните 20 години партньорствата между публичния, частния и филантропския сектор се оказаха уникално ефективни за преодоляване на тези бариери пред достъпа. Една от тях, Глобалната енергия за хората и планетата, в която фондация „Рокфелер“ е партньор-основател, днес работи за ускоряване на прехода към възобновяема енергия в 20 държави. С подходящите ресурси тя и други партньорства могат да постигнат реален напредък.
За съжаление разделението и разсейването между по-богатите нации забавиха или спряха напредъка в по-амбициозни начинания. Забавянето също така увеличи недоволството на нововъзникващите икономики. Например МВФ спешно се зае да помогне на Украйна в най-тежкия й час, както и трябваше да направи. Като се има предвид ужасната човешка цена на комбинираната продоволствена сигурност, дълга и кризата с горивата, други страни заслужават същия спешен отговор. Един от начините за това би бил големите акционери на Световната банка да допринесат значително през следващата година за амбициозно попълване на Международната асоциация за развитие на банката.
За щастие срещите в Дубай дават възможност да се демонстрира смелата амбиция, необходима за възобновяване на напредъка в развитието и забавяне на климатичната криза. С ранните доклади, които предполагат нови ангажименти за концесионен капитал и потенциален напредък по някои от тези реформи, COP28 може да предложи някои от финансовите ресурси, необходими за бързо мащабиране на действия в областта на климата, като например енергийни преходи, които също са от полза за най-уязвимите. Във време на разделение нищо не може да се приема за даденост, но напредването на тези видове нови решения през следващите седмици може да доведе до широчината и дълбочината на сътрудничеството, необходимо за още по-големи действия през следващите години.