България трябва да изживее жесток катарзис, ако иска да продължи във времето. Катарзис във всички властови структури, във всяка отделна личност. От нас трябва да бъде изгнан завинаги Мамона – и да се посели отново Бог.
Нима можем да направим крачка към живота с „политическа класа“, която е изгубила човешки облик и прилича на кълбо змии, жаби и гущери? Нима напредък може да осъществи с корумпирани нищожества, които служат на други нищожества с произход от весдесъщото ДС – „олигарси“ с ограбени от българския народ милиардни сметки в швейцарски банки? И цялата тази смрад се кланя на външни врагове, зад които стои Световното правителство – правителството на Злото.
Кой може да попречи на тази верига на смъртта да се репродуцира, след като в продължение на трийсет и четири години тя закали брънките си, спои ги и ги стори неразбиваеми? На всички избори сме принудени да гласуваме отново и отново за нея, защото в депутатските листи влизат едни и същи национални предатели, дембели, лумпени и простаци, а националната интелигенция винаги ще бъде маргинализирана и шкартирана?
След всеки пореден вот Сбирщината НС се пълни с измет, безлика, безсловесна, достойна само за заплюване, чевръста единствено в търговията с плътта на майка България?
Ако Родината имаше национална армия, проблемът отдавна щеше да бъде решен с военен преврат, арест и присъда за грабителите и изменниците. Нямаше да чакаме Гешев и „съдебната ни система“, инсталирани и бетонирани от мафията, да борят същата мафия, от която те самите са основната част. Цялата престъпна сган щеше да бъде качена на ешафода. Щяхме да сме я забравили досега. Обновлението отдавна императивно щеше да е извършено. Но първото, което направиха слугите на сатаната, бе да лишат народа ни от национална въоръжена защита.
Водач на обновлението можеше да бъде Българската църква. Но тя показа, че е разнебитена барака, неспособна за такова грандиозно дело. БПЦ е много дребна и дребнава, несъизмерима с понятия като Бог и Отечество. Свещеници и йерарси стават случайни и недостойни люде. Не успял да стане търговец – нахлузил расо и станал поп. Нашият Свети Синод си направи кумир – и той се казва Бойко Борисов. Окачи му нимба. Той всъщност е неговият огледален образ.
По време на пЛандемията на портите на Божите храмове висеше надпис: „Влизането с маски задължително!“. Свещениците служеха пред олтара с маски – и не се вдигнаха с анатема срещу такова светотатство! Докато БПЦ не се върне към Христовите начала и за архиереи не бъдат избирани безкомпромисни православни християни, тя ще си остане един незначителен придатък – не на държавата, а на правителствата, смъртоносните разсейки на тумора ДС. Българската църква не само не ръководи обществените процеси в страната, тя отвръща очи от тях, тя се прави че не ги забелязва. Тя води свой собствен, престъпно материалистки и мижитурски живот в епоха, в която борбата за душите стои на първо място. БПЦ не е в състояние да извърши катарзис, докато тя самата не се пречисти.
А може би народът отдолу, от своите недра, „от низините“, ако си припомним социалистическата фразеология, би могъл да наложи такъв катарзис на себе си и на властниците?
Уви, нашият народ намаля под критичната демографска линия, помрачи се в апатия, изпадна в летаргичен сън. Избяга в емиграция или напълни гробищата. Трийсет и четири години власт на престъпността – криминорация, го лишиха от всякаква вяра, че Злото може да бъде победено и Доброто някой ден ще възтържествува.
Последният удар му бе нанесен от зловещите клоуни от „Продължаваме промяната“. Българинът разбра окончателно, че вместо промяна, винаги ще му се пробутва „подмяна“ – фалш, чалга, гавра. Най-страшното, което се случи с българския народ през демоНОкратичния преход – и за което съм писала неведнъж – е, че той усвои манталитета и модела на поведение на своите палачи – и заприлича на тях. Ограбен от тях до шушка, дрипав, нищ – той стана пародия на своите властници – пожела да заприлича на мутрите, опростачи се, оскотя.
Възприе тяхната „ценностна система“ – краде, пиянства, ругае, безчинства. Кажете колко пъти сте били псувани от мърляви шофьори, само заради това, че сте били пътници в карания от тях автобус? Колко пъти са ви лъгали доставчици? Колко пъти са ви обругавали продавачи в магазините? Колко пъти сте били унижавани от дребни чиновничета, когато сте се нареждали на дълга опашка да си платите сметките? Безброй, безброй пъти.
Българинът озверя и озлобя, но озверя и озлобя на дребно. Излива злобата си върху най-близкия обект, върху друг потърпевш като него, а не я насочва срещу виновните за хала си. Няма водачи, които да канализират негодуванието на народа, но и самият отделен български индивид вече е задминал фазата, в която бесовете му биха му позволили да приеме и да се подчини на водач. Българинът е стигнал до краен индивидуализъм и неверие. Той съзнава, че е безсилна единица, но същевременно не може да се обедини в колектив. Той се цепи, люспи, мята се насам-натам от ярост. И винаги губи. Има такива поразителни примери, описани в историята. Това са признаци на смъртоносно загниване. Българският народ не осъзна, че бедността, която му организираха, не е причина за морално падение – напротив, той можеше да изкове оръжие от нея. А вместо това – попадна в клопката.
Такъв, какъвто е днес, българският народ няма моралните и физически сили да предизвика катарзис и самопречистване.
Катарзис можем да очакваме само от външно събитие. Така, както Александрия очаква варварите в стихотворението на Кавафис – „за нас те все пак бяха разрешение“.
За България вече няма да се „живее“, за България ще се умира.
За каталепсията, в която сме изпаднали, трябва жесток лек. Лекарството за нашата смъртоносна болест трябва да е разтърсващо, смъртоносно почти колкото болестта. Ще ни излекува Самият Господ Бог Със Своя Меч – щом сме стигнали дотук, трябва да приемем Неговия Страшен Съд – осъдените ще паднат, а пощадените ще съградят една нова България, такава, каквато са я мечтали нашите герои, които отдадоха живота си за нея.
КритичноБГ може и да не споделя позициите на автора