Решението на германския канцлер Ангела Меркел през 2015 г. да отвори границите на страната за мигранти и бежанци остава едно от най-спорните в новата история на Европейския съюз. В анализ на списание National Review то е определено като „безразсъдно, арогантно и нарцистично“ и нарежда Меркел сред „вторите най-лоши канцлери на Германия“.
От „незаменимата европейка“ до символ на Брекзит
Тогава The Economist я нарече „незаменимата европейка“, но според National Review именно това едностранно решение даде силен тласък на евроскептицизма. Свободното движение в рамките на ЕС и правилата на Шенген означаваха, че последиците от решението на Меркел не засегнаха само Германия, а и страни като Швеция, които също поеха огромен мигрантски наплив.
Вижте още: 40% от училищното насилие в Германия – от чужденци
Политическите ефекти не закъсняха – и допринесоха за Брекзит. Макар британците да имаха много причини да гласуват за напускане на ЕС, тревогата от случващото се в Германия наклони везните. „Незаменимата европейка“ – по ирония – показа на британските избиратели, че самият ЕС е заменим.
По данни, цитирани от The Spectator, днес девет държави в ЕС – сред тях Германия, Франция, Италия, Швеция, Австрия и Полша – вече прилагат временни гранични контроли. Основополагащият принцип на свободното движение е поставен „на пауза“ – може би за неопределено време.
От 2015 г. насам в ЕС са подадени над 7,5 милиона молби за убежище. Културата на Willkommenskultur („култура на добре дошли“), която Меркел олицетвори, е днес само „горчив спомен“. Според анализа много държави-членки – от Полша до Испания – се сгъват под тежестта на нелегалната миграция, докато популистки и националистически партии печелят подкрепа.
Въпреки че по закон временните гранични контроли трябва да отпаднат скоро, политическият риск е твърде голям – премахването им би било „самоубийство“. Така, отбелязва National Review, Шенген вече се жертва като „бърза победа“ за правителства, които не могат да предложат други решения.
Още по темата – Европа закъсня в битката с нелегалната миграция
Ограничаването на свободата на словото
Към това се прибавя и друг ефект: стесняване на рамките на свободата на изразяване. ЕС и Великобритания, твърди анализът, от години ограничават „допустимото“ свободно слово – особено онлайн – в опит да потиснат недоволството от миграционната политика и последствията от нея.
Показателни са и данни на германското вътрешно министерство, цитирани от The Daily Telegraph: от приблизително 1 милион сирийски бежанци, приети от Германия, едва около 1300 са се върнали обратно, въпреки финансовите стимули, предлагани от Берлин. Според National Review това е още един знак, че управлението на кризата от ерата „Меркел“ е оставило дълбоки и трайни проблеми.
В заключение, анализът на National Review подчертава, че решението на Меркел не само подкопа доверието в ЕС, но и постави под въпрос неговите основополагащи принципи – свободното движение, солидарността и демократичната легитимност. Вместо „незаменимата европейка“, Меркел се оказа политикът, чието наследство доведе до най-сериозната ерозия на европейския „проект“.
Ако решите да подкрепите КритичноБГ, може да го направите тук. Предварително благодаря!
Дарения Revolut: @mariyatkwa
Дарения PayPal: @MariyanIvIvanov
