Превод за КритичноБГ, Ирина Поп-Сухарова
По-долу ще отделим шума от тъжната реалност на щатския долар в лицето на новата „валута на БРИКС“.
Камбаната бие вече години наред
Когато става дума за „камбаната, която бие за фиат (валута без покритие в злато или други благородни метали)“, всички чуваме нейния силен звън, но тази камбана бие още от 1971 г. (или, честно казано, от 1968 г.), когато ръководството на САЩ отдели световната резервна валута от нейния златен придружител.
Като всеки тийнейджър, който организира домашно парти, липсата на родителски контрол води до много луди събития и много счупени мебели.
Същото важи и за политиците и централните банкери след 71-ва година, внезапно освободени от златен придружител и по този начин внезапно натоварени с пиянска власт да кликват с мишката върху валутите и да разширяват дефицитите.
И оттогава насам се чупят всякакви неща – от банки до облигации и валути.
Сега, когато зад заглавията за революционната търговска валута на БРИКС, подкрепена със злато, се вдига шум (и, да, има и истинска реалност), мнозина изказват сензационни твърдения, че световната резервна валута (т.е. щатският долар) наближава своя край и че фиатните пари от Вашингтон до Токио на практика са унищожени.
Хм…
Не погребвайте долара все още
Преди да започнем да хвърляме червени рози върху плиткия гроб на една наистина гротескна американска зелена банкнота или въобще на фиатните пари, нека всички да си поемем дълбоко дъх.
Тоест, нека да премислим това неизбежно погребение с малко повече, ами, реализъм, математика и дори геополитически здрав разум, преди да обърнем гръб на щатския долар, и това го казва автор, който никога не е имал високо мнение за този долар, било то фиатен, политизиран, а сега и въоръжен.
Така че нека да си поемем дълбоко въздух и да включим своите отворени, информирани и критични умове, когато става въпрос за обсъждане на много от все още отворените, неизвестни и критични въпроси, свързани с така нареченото „събитие, което ще промени правилата на играта“, когато държавите от БРИКС+ се съберат този август в Южна Африка
Необходим контекст за дебата за „новата валута на БРИКС“
Както стана ясно буквално от първия ден на западните санкции срещу Путин, Западът може и да се е прицелил в гърдите на Путин (или в рублата), но след това се простреля в крака.
След десетилетия на износ на инфлация в щатски долари от Аржентина до Москва, голяма част от развиващите се страни по света, които дължат повече от 14 трилиона в деноминиран в щатски долари дълг, вече изпитваха болка от колебанията на лихвените проценти, които караха собствените им дългови и валутни пазари да се преобръщат като умираща риба на пристанище.
Излишно е да казвам, че скокът на цената на този дълг с 500 базисни пункта при Пауъл (ръководителят на ФЕД) не помогна. Всъщност той не донесе почти нищо добро (или доброжелателно) както за приятелите, така и за враговете на щатския долар – от пазарите на злато в Лондон до пазарите за плодове в Сантяго.
В допълнение към това Вашингтон съчета тази политика на силен долар с използване на глобалното господство на валутата за разширяване на екс териториалния обхват на американското законодателство и политика, при което на ядрена и икономическа сила като Русия бяха замразени валутните резерви и блокиран достъпът до специалните права на тираж и транзакциите по SWIFT.
Подобно на Наполеон при Москва, това отиде твърде далеч…
Крайният резултат беше очевидно и незабавно недоверие към тази някога неутрална световна резервна валута – резултат, за който икономисти като Робърт Трифин предупреждаваха нашия Конгрес през 1960 г., а дори Джон Мейнард Кийс предупреждаваше света много преди това.
По дяволите, дори Обама през 2015 г. предупреди за подобно въоръжаване на резервната валута.
По този начин, както предупреждавах аз (и много други) още от първия ден на санкциите, недоверието към щатския долар, отприщено от санкциите в началото на 2022 г., беше „джин, който никога не може да се върне обратно в бутилката“.
Или по-просто казано, тенденцията към дедоларизация сега щеше да настъпи с по-голяма скорост и с по-голяма сила.
Тази сила, разбира се, сега се наблюдава, както и се обсъжда, в рамките на изключително символичния и съществен пример на държавите от БРИКС+, които се стремят да въведат търговска валута, подкрепена със злато, за да се отдалечат открито от щатския долар – ход, който според някои скоро ще свали от трона щатския долар като световна резервна валута и ще изпрати стойността му незабавно на дъното на океана.
Тенденцията за намаляване на курса на щатския долар е ясна, но темпото й не е такова
За мен траекторията на тази тенденция на дедоларизация е доста очевидна, но скоростта и познатият мащаб на тези промени са мястото, където заемам по-реалистична (т.е. по-малко сензационна) позиция.
Но преди да се аргументирам защо, нека се съгласим с това, което знаем.
Новата валута на БРИКС е съвсем реална
Знаем например, че руски финансови експерти като Сергей Гласиев имат реални мотиви и основателни причини да планират нова (антидоларова) финансова система, която не само се стреми към Евразийски икономически съюз за трансгранични търговски разплащания, подкрепени от местни валути и стоки, но и към която вероятно ще бъде добавено злато като „подложка“ на същата.
Гласиев също така влезе в заглавията на вестниците с плановете си за Московски световен стандарт като много по-честна и ценово справедлива алтернатива на западната борса за злато LBMA.
Ако приемем на сериозно плановете му за обезпечаване със злато, трябва да приемем на сериозно и плана за разширяване на тези планове за търговска валута, обезпечена със злато, в рамките на Шанхайската организация за сътрудничество, с което окончателният брой на държавите от БРИКС+, които „ще се обезпечават със злато“, ще достигне 41 държави.
Това би могло да означава, че повече от 50 % от световното население и БВП ще търгуват в златна разплащателна валута извън щатския долар, а това е от значение както за търсенето, така и за силата на този долар…
Мотивите на Китай също са насочени срещу долара
Освен това Китай е инвестирал значителни средства в инициативата „Един пояс – един път“ (152 държави), както и в мащабни инфраструктурни проекти в Африка и Южна Америка – райони на света, които са твърде добре запознати с умишления (или поне цикличен) начин на действие на Америка, която се стреми да накара развиващите се страни да се възползват от ниските лихви в САЩ и по-евтините долари, за да създадат местен кредитен бум, който по-късно се срива и изгаря в местна дългова криза, когато тези лихви и долари се повишат.
Следователно Китай има интерес да защити инвестициите си в развиващите се пазари, както и експортните пазари на развиващите се пазари във валута извън монопола на щатския долар.
Междувременно, докато САЩ все по-малко се сприятеляват с развиващите се пазари, престолонаследниците, френските президенти и пазарите на облигации на ЕС и Обединеното кралство, Китай е зает да посредничи за мира между Саудитска Арабия и Иран, както и да изгражда буквален мост между последната и Ирак, като същевременно сключва търговски сделки в юани с Аржентина.
Други причини да се отнасяме сериозно към валутата на БРИКС+
Ако прибавим факта, че Бразилия, Китай и Иран търгуват извън деноминираната в щатски долари платежна система SWIFT, изглежда съвсем ясно, че голяма част от света се ориентира към това, което Золтан Позар описа като „стокова, а не базирана на дългове валута за уреждане на търговски взаимоотношения“, за която Чарлз Гейв (и страните от БРИКС+) смятат, че златото е „съществен елемент“ на тази нова глобална тенденция.
И накрая, при положение че силните зелени пари правят цените на енергията и другите суровини в щатски долари болезнено (ако не и фатално) скъпи за големи части от земното кълбо, за същите тези големи части от земното кълбо (включително и за петродоларовите държави…) не е тайна, че златото запазва стойността си много по-добре от щатския долар.
Предвид този факт е лесно да се разбере защо държавите от БРИКС+ желаят да уреждат сделките в местна валута, подкрепена със злато, за да намалят натиска върху цените на суровините. Това им дава възможност, както напомня Люк Громен, да спечелят време, за да изплатят други свои дългови задължения, деноминирани в щатски долари.
В допълнение към горните аргументи, фактът, че държавите от БРИКС+ клонират програмите на МВФ и Световната банка за отпускане на суинг кредити и инфраструктурни програми за „резервни активи за непредвидени обстоятелства“ в рамките на собствените си Азиатски валутен фонд и Нова банка за развитие, става повече от ясно, че новият свят, търговската валута и институционализираната инфраструктура на БРИКС+ са толкова реални, колкото и тенденцията за оттегляне от монополната хегемония на USD.
Накратко, повтарям: има много, много причини да виждаме и да се доверяваме на очевидната и настояща тенденция/траектория на отдалечаване от USD, както беше предупредено преди повече от година, и всички те, независимо от наклона и степента, ще бъдат добри, много добри за златото (вж. по-долу).
Но ето го и проблемът: скоростта, обхватът, ефективността и последиците от тази тенденция като цяло и „Промяната на играта през август в БРИКС“ в частност са твърде сложни, променливи и неизвестни, за да се правят каквито и да било незабавни (или „сензационни“) планове за погребение на USD днес.
И ето няколко причини защо.
Защо новата валута на БРИКС не представлява непосредствена заплаха за USD
Първо, трябва да си зададем предварителния въпрос дали срещата на върха на БРИКС през август изобщо ще включва реално обявяване на нова търговска валута, подкрепена със злато.
Засега единственото, с което разполагаме, е изтичане на информация от руското посолство в Кения, а не официално съобщение от Кремъл или ККП.
Същевременно Индия, ключов член на БРИКС, открито отрече подобна нова търговска валута да е включена в дневния ред за този август.
Но независимо от този медиен шум, трябва да се вгледаме и малко по-дълбоко в механиката, икономиката и политиката на внезапната „променяща играта“ нова валута.
Новата валута на БРИКС: Много оперативни въпроси все още са отворени
От механична гледна точка, например, кой наистина ще бъде емитентът на тази нова валута?
Новата банка на БРИКС?
Какъв ще бъде действителният коефициент на покритие със злато? 10% 15% 20%?
Ще трябва ли държавите/централните банки, членуващи в БРИКС+, да депозират физическото си злато в централен депозитар, или ще могат (най-вероятно) да заложат вътрешното си злато като счетоводна единица?
Сплотеност сред недоверчивите?
Също толкова важно е колко доверие и сплотеност има сред държавите от БРИКС+?
Разбира се, тази съвкупност от нации може да има по-голямо доверие в златото, отколкото една на друга или на САЩ (затова и една такава търговска валута, подкрепена със злато, може да работи, тъй като то не може да бъде „надуто“), но ако някоя страна членка на БРИКС желае да изкупи златото си от, да речем, Русия след години, може ли реално да предположи, че това ще се случи?
Какво ще стане, ако Русия (или друг търговски партньор) утре е в по-неприятно настроение, отколкото е днес?
Елементарна математика
В допълнение към това трябва да се разгледат някои икономически/математически въпроси.
Знаем например, че колективният златен резерв на страните от БРИКС+ (към първото тримесечие на 2023 г.) е малко над 5452 тона, които днес се оценяват на около 350 млрд. долара.
Достатъчно, да, за да се създаде нова валута.
Но измерени на фона на нетната глобална сума от 13 трлн. долара в общо физическо злато, достатъчни ли са златните резерви на БРИКС+, за да направят значителен пробив (дори при частично покритие), който да отклони света от щатския долар за една нощ, след като САЩ, поне официално, имат много, много повече злато от БРИКС+?
При това не можем да отречем, че действителните златни запаси на места като Русия и Китай са много, много по-високи от официално отчетените от Световния съвет по златото.
Освен това исторически безпрецедентният темп на натрупване на злато в централните банки през 2022-23 г. изглежда подсказва, че враговете на щатския долар наистина „зареждат оръжията си“ по някаква причина.
Да се очаква обаче, че всички членове на БРИКС+ ще запазят дисциплината да продължат да купуват и съхраняват повече физическо злато въпреки политическите изкушения да откупят същото за по-късни или неочаквани нужди от вътрешни разходи, може да се окаже наивно предположение в един реален свят на постоянно променящо се национално поведение.
Геополитически съображения и новата валута на БРИКС
Говорейки за такива промени в поведението, не можем да пренебрегнем и различните сили „за“ и „против“ на геополитически фон, в който голяма част от света, независимо дали обича или мрази САЩ, все още се нуждае от техните щатски долари и американски централни облигации.
Китай например може да остави падежите да изтекат и дори да продаде с бързи темпове притежаваните от него USD (до пълното им ликвидиране остават броени години), но засега Китай трябва да запази щатския долар от твърде слабост, за да може да купи целия китайски износ на американски продукти, произведени в… Китай.
При все това, ако тенденцията наистина е към нов свят на валутни войни, а не на валутно сътрудничество, което е повече от справедливо предположение, тогава всички подобни аргументи за либерално икономическо сътрудничество/търговия падат на пода.
Независимо от това, при положение че долари на стойност над 30 трлн. щатски долара се държат от страни извън САЩ под формата на облигации, акции и разплащателни сметки, колективното желание (общият интерес) да се запазят тези долари живи и поне относително силни е основна противодействаща сила на идеята, че светът и доларът ще се променят внезапно през август тази година.
Нещо повече, в такъв несигурен свят на конкуриращи се валути, както и на национални и индивидуални лични интереси, трилионите и трилионите офшорни UST/USD, заплетени в рамките на чуждестранните, както и на американските банкови и дериватни пазари, са важни.
Защо?
Защото всяко масивно сътресение на пазарите на рискови активи (и дори на валутните пазари), идващо от Южна Африка или от другаде, през август или много по-късно, най-вероятно (и по ирония на съдбата) ще предизвика толкова драматични сътресения на чуждестранните пазари, че лесно бихме могли да наблюдаваме поток към, а не извън USD по простата (и отново иронична) причина, че подлите и грозни зелени пари все още са най-добрият/най-търсеният кон в световната фиатна кланица.
С други думи, дори ако всички планове на БРИКС+ за търговска валута, подкрепена със злато, вървят безупречно, разликата във времето между приетия възход на такава разплащателна валута и открития спад на щатския долар вероятно ще бъде достатъчно дълга, широка и неизвестна, за да видим, че щатският долар всъщност става по-скоро по-силен, отколкото по-слаб, преди да изпитаме окончателен спад на щатския долар като световна резервна валута.
USD: Превъзходство (все още) срещу хегемония (изчезнала)
И така, не, не мисля, че доларът ще изпадне изцяло в немилост или дори в надмощие през август 2023 г., макар че тенденцията към оттегляне от предишната му хегемония става все по-неоспорима.
Ще са необходими повече от сензационни заглавия за БРИКС, за да се стигне до такава бърза промяна, но да, и както се казва в песента на Сам Кук, „промяната ще дойде“.
Единственото, което искам да кажа, е, че засега и поради всички посочени по-горе причини траекторията и скоростта на тези промени вероятно няма да са толкова сензационни, колкото траекторията и скоростта на сегашните заглавия.
Независимо от всичко: златото печели
Разбира се, аргументите в полза на златото не се променят само защото днес се водят дебати за скоростта и обхвата на новата търговска валута на БРИКС+.
Независимо от всичко, самият факт, че такава подкрепена със злато търговска разплащателна единица неизбежно ще се появи, ще бъде също толкова неизбежен попътен вятър за глобалното търсене на злато, а оттам и за глобалното ценообразуване на златото във всички валути, включително и в щатския долар.
Доларът ще умре отвътре, а не отвън
Освен това, въпреки цялата шумотевица, както и съдържанието на заглавията на БРИКС, виждам развитието на такава търговска валута, подкрепена със злато, по-скоро като реакция, отколкото като атака срещу щатския долар, чиято истинска и крайна заплаха идва по-скоро отвътре, отколкото извън неговите граници.
Светът губи доверие в щатския долар, защото американските политици го убиват отвътре.
Откакто Никсън махна златния придружител, политиците и централните банкери харчат с дефицит като пияни гимназисти в стая, пълна с бира, но без родителско позволение.
Целият свят отдавна знае това, което много американци най-накрая виждат от вътрешността на собствените си стени, а именно: САЩ никога, никога няма да успеят да сложат ред в бюджета си.
Чичо Сам просто е твърде задлъжнял и просто няма изход, тъй като се приближава до стената на открито и очевидно фискално господство, при което борбата с инфлацията само (и отново по ирония на съдбата) ще предизвика още по-голяма инфлация.
Или казано по-просто, чичо Сам не може да си позволи собствените си постоянно нарастващи и напълно неплатими дефицитни разходни навици, без да се налага да прибягва до още трилиони и трилиони щракнати с мишката долари, за да държи под контрол доходността и да предпазва IOU от фалит.
И това, много повече от новата валута на БРИКС, е нещото, което ще сложи последния край на фиатната система (и на долара), която вече открито, но бавно умира – първо бавно, а после изведнъж.
Но не мисля, че този ден ще бъде 22 август.
Източник: Moderndiplomacy