Д. Хусеин е експерт по темата Близък изток, Африка и Индокитай. Анализът написа за КритичноБГ.
Публикуваме го без съкращения:
От старта на войната в Украйна, успоредно с нея агресивно и интензивно върви и тази на медийния фронт. С успех в Европа и САЩ.
В Азия и Близкия Изток обаче това не само, че не се получи, но от ден първи провалът беше предизвестен. Вметвам, че водещи медии, по тези земи, полагат усилия да налагат симпатизираща на Украйна линия. Народите в т. нар. Трети свят отказват да проявят дори малко съчувствие. Демонстративно са индиферентни към страданията на украинския народ.
Това е въпрос, който не се повдига на Запад, но същевремнно с това наратива е, че светът осъжда руската агресия.
Обаче държавите на три континента отказват да се качат на тази вълна. Разбира се удобният отговор на това би бил “на първо четене”, защото Украйна е далеч, неизвестна за тях. Нямат обща история и култура. Удобен отговор с логичен наклон. Демонстрират лицемерно съчувствие, при това със задоволство.
Касетъчни бомби
За първи път се отдава на тези народи възможността да отвърнат подобаващо на западната хипокризия, която, дори при войната в Украйна добива такива размери, че започва да отблъсква убедени евроатлантици. Сред символите на това двуличие са касетъчните бомби, с които САЩ вече над 60 години налагат по света “касетъчна демокрация”. Те са може би най-коварното оръжие на бойното поле не само заради широкия периметър, който покриват, поразения общ брой цели от един удар, но основно заради отложеното им смъртоносно действие, което причиняват за десетилетия напред.
През 2006 г. учени от университета Йейл преглеждат архивите на американските военновъздушни сили свързани с войната във Виетнам /1955 г. – 1975 г./ В нея Вашингтон въвлича съседните Камбоджа и Лаос, въпреки, че и двете се позиционират като технически „неутрални“ към конфликта. От документите става ясно, че мащабът на атаките над тези две държави е значително по-голям отколкото се смяташе. Въздушните нападения срещу Лаос започват през 1964 г. Следващата година идва ред на Камбоджа. Бомбардировките рязко ескалират през 1969-70 г. Продължават до 1973 г. От базите в Тайланд и Гуам американската военна авиация е извършила над 230 000 полета, изхвърляйки 2 756 941 тона смъртоносни експлозиви върху 113 716 цели в Камбоджа. Лаос понася 2 093 100 тона взривни вещества.
Редно е да отбележа, че над Северен и Южен Виетнам по време на 20 години война, са изсипани повече от 5 милиона тона всякакви експлозиви и запалителни вещества, доставени по въздуха. Едни от най-масираните нападения се извършат последните седмици преди примирието!
ВВС на САЩ се оказват с твърде много активи в Тайланд, но малко цели в Камбоджа. Проучването на Йейл установява, че 10 процента от всички нападения са били безразборни, обозначени в официалните записи като „неизвестна цел“. От 1973 г. до сега в Лаос и Камбоджа са загинали десетки хиляди цивилни, сред които много деца, които често играят с невзривилите се бомбички, както ги наричат местните. Една касетъчна бойна глава може да съдържа 500 или повече малки бомбички, както ги наричат умалително местните в Лаос и Камбоджа.
Във военната терминология са „субмуниции“, всяка от които е средно около шест инча (15 см) дължина и тежи под четири фунта (1,8 кг). Те избухват от бойните си глави и падат на групи в широки области.
Ужасната следвоенна опасност е, че бомбите имат висок коефициент на отказ. До 40 процента от боеприпасите не експлодират. Смята се, че някъде между 9 и 27 милиона суббоеприпаси в Индокитай остават неексплодирани днес.
Всеки ден хората в Лаос и Камбоджа си спомнят за “американската добрина” и живеят с нея!
Касетъчни бомби бяха използвани в Ирак през 1991 г. в рамките на операция “Пустинна буря”. И разбира се при този доказан резултат, който “държи влага” с десетилетия на тези нации, касетъчни бомби бяха използвани във всички последвали войни водени от САЩ срещу Ирак. Ще маркирам само едно от престъпленията там – затворът “Абу Гариб”.
Касетъчни бомби се използват в Афганистан, Либия, Судан, Йемен и Сирия. И това са само част от списъка. Няма да вкарвам страните в централна и южна Африка, които сега тепърва започват да дават знаци, че се надигат срещу бившите си физически колонизатори и настоящи икономически-корупционни такива. А колко грехове има този Запад към Черния континент?
Това е повод за разсъждения в отделен материал. Но веднага се сещам за Руанда където през 1994 г. за 4 месеца се избиха над половин милион души под зорките широко затворени очи на международната общност. Там се броят на пръстите на едната ръка държавите, които се управляват що годе демократично. В останалите непрекъснато вилнеят военни хунти с подкрепата основно европейски правителства, всички обаче се загрижиха едва когато вагнеровци започнаха да щъкат там.
Сред диктаторите касапи изпъква Иди Амин на Уганда, който 8 години управлява.
Но нека се върнем към касетъчните бомби, които са само елемент от множество инструменти, които САЩ от ВСВ насам прилагат по изброените и други географски ширини. Това е само една страница от хиляди досиета съвременна история на кръвопролития, за които Западът лицемерно мълчи.
Затова може би е добре тези, които оправдаят използването на касетъчни бомби в Украйна също и те да замълчат защото в утрешния ден украинските деца ще играят с тези “бомбички”, а на тях лицемерно пак ще им се налага да отвръщат глава.
КритичноБГ може и да не приема всички позиции на автора