Ако можеш да излъжеш сам себе си, значи си едновременно и лъжец, и глупак. Нашите атлантически сънародници имам предвид. И това, че системата за манипулиране е перфектно разработена и изпитана, не е оправдание за тях. Един интелигентен човек трябва да има съпротивителни сили и да се пребори с нея. А какво се получава – точно немалка част от образованите и уж интелигентни хора затъват най-здраво в лъжата и на свой ред стават нейни рупори.
Предполагам, че най-голяма радост от прякото включване на Русия в осемгодишната украинска война са изпитали жертвите на атлантическата пропаганда. Огромен товар се е свлякъл от плещите им. Ето какво имам предвид.
Публикация на непознат за мене човек, забелязана чрез профила на познат:
“Здравейте, как сте? Как минава неделният ви ден? Разходихте ли се с половинката и с детето си? Отидохте ли на кино? Снимахте ли се в парка? Купихте ли на детето нови дрешки и играчки? Приготвяте ли вечеря за семейството? Младата украинка Олександра никога вече няма да може да направи нищо от тези неща. Защото през изминалата нощ руските терористи убиха съпруга и дъщеричката ѝ. Поредната мащабна среднощна руска атака с дронове „Шахед“ срещу столицата Киев напълно унищожи къщата на семейството, убивайки Олександър и 5-годишното слънчево дете Никол. Оцелява единствено Олександра, но тя е с тежки наранявания и е хоспитализирана. Загубила е всичко на този свят за секунди. Поредното унищожено украинско семейство”. Пропускам останалото, завършекът е: „Русия = смърт, терор, геноцид! Русия УБИВА ДЕЦА! Всеки ден!“
Каква ли радост е нахлула в атлантическата душа през 2022-ра, когато вече не е било нужно да залъгва себе си с това, че в Украйна нищо не се случва, че има някакви проблеми, но те са изцяло по вина на терористите – сепаратисти, които ежедневно обстрелват своите градове и села и убиват цивилни възрастни и деца, а в това им помага и руската армия, която обстрелва (защо ли) окупираните от нея градове направо от Ростов. Пък и те може би сами са си виновни, защото са закарани под дулата на автоматите да гласуват в референдум.
Сега, когато Русия се намеси, те могат да извадят от себе си най-благородните свои качества. Искрено да съчувстват на страдащите от войната, да изпращат своят любов към тях, да призовават за мир и жестоко наказание за всички виновни. Готови са да умрат (на думи) за териториалната цялост на Украйна, както и да подкрепят унищожението (не на думи) на милиони украинци, които защитават тяхната свобода, отблъсквайки агресора, който неминуемо ще нападне всяка страна в Европа, ако крепостта Украйна падне. Те не биха отишли сами да спрат агресора, защото са по-нужни тук, в тила, където ще разчистят всички руски шпиони и ватенки, но моралната подкрепа е не по-малко важна, нали?
Помня добре обстановката в Киев, Харков и Запорожие, през които минавах до забраната (за мене) през 2017-та. И да – хората се разхождаха с половинките и с децата си, ходеха на кино, снимаха се в парка, купуваха нови дрешки и играчки, приготвяха вечеря за семействата си. По нищо не личеше, че в страната им се води война и едни други деца спят във ваната, защото това увеличава шанса им да оживеят при попадение на реактивен снаряд около тях. Тогава дори в селища като Бахмут, намиращи се в близост до линията на фронта, нямаше нито едно попадение, защото терористите – сепаратисти бяха прекалено заети с това да обстрелват само себе си.
Не казвам, че тези украинци са заслужили това, което ги постигна, а само това, че когато има война, има и жертви. И трябва да искаш и да работиш за мир не само тогава, когато войната те засегне лично. И не само когато засегне едни хора, за които пропагандата ти е внушила, че са правилните хора и за тях трябва да страдаш, докато за другите, неправилните, можеш да бъдеш безразличен.
В Украйна Западът вложи милиарди за „геополитическа преориентация“ и засяване на дива омраза сред хората. Подчини медиите, назначи управляващи, използва страната като инструмент в своя война с чужди ръце, провали всички мирни инициативи и е все още раздвоен за факта, че губи войната. Зомбираните от „атлантизма“ последни ще разберат, че хипнотизаторите им са загубили. А вероятно никога няма да разберат, че една много малка част от мира е била в техните ръце, но са се провалили, защото са отдали волята и съзнанието си за ползване от друг.
На снимката е седемнадесетгодишната Настя Ковтун, която загина от умишлен украински терористичен акт със снаряд през 2018-та, когато все още конфликтът можеше да бъде овладян, без да се разпростре по цялата територия на Украйна. Това можеше да стане само, ако не беше достигнат и прехвърлен критичният праг на зомбита в Европа. И ако беше станало, съпругът и дъщерята на А(О)лександра щяха да бъдат живи.
*Коментарът е Любомир Данков, журналист на свободна практика, автор на филма „Децата на Донбас“. Заглавието е редакционно.
Може да подкрепите КритичноБГ тук:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ
