През последните 35 години в България не се състоя нищо от гръмките обещания на т.нар. „Преход“. Просто, защото, за да имате преход от едно състояние в качествено друго, трябва да имате движение от точка А към точка Б. Простичко казано, трябва да имате развитие. Уви, нищо такова не се наблюдава в България. А либералната демокрация, пазарната икономика, капитализмът, и всички останали мантри, с които продажните управници и грантолозите от соросоянската секта се опитваха да замажат тежката българска реалност, така и не се осъществиха.
Точно обратното. В България се състояха коренно различни феномени, характерни за една страна, която е загубила Студената война, и е сведена до периферия на световната периферия – неофеодализмът, компрадорската олигархия, организираната престъпност, социо-демографския колапс, деиндустриализацията на икономиката и демодернизацията на обществото. Най-вече се осъществи краят на националния суверенитет на България с всички условности на съществуването му преди 1989г. В резултат на това и политическият процес в България остана мъртвороден пред лицето изникналата анти-българска, компрадорска, псевдоелитарна либерастия, която не успя да измъти нищо друго освен тези, които днес са на върха в държавата. Накратко, „Преходът“ е просто едно либерастко клише, което не прави нищо друго освен да замаскирва реалното състояние на България днес – Национална катастрофа.
Снимка: Сайт на Народното събрание
Следователно, се налага да поправя Костадин Костадинов. Днес България няма нужда просто от „Възраждане“. Днес, както твърди доц. Вацев, България повече от всякога се нуждае от „Национално спасение“! Това трябва бъде водещaта идейна основа на бъдещия „Политически“ проект, чиято главна историческа и национално-отговорна задача ще бъде да изкара България от убогото състояние, в което се намира.
Носителят или субектът на този проект може да бъде само и единствено постепенно новосформиращият се и бързащ бавно контра-елит, който да представлява цялостно духовно, интелектуално, идейно, социално и културно-политическо отрицание на стария, гниещ анти-български, продажен псевдоелит. А, за да се осъществи възходът на контра-елита и успешното изпълнение на неговото историческо призвание, в България е жизненоважно да се роди „Политиката“. Тъй като там, където отсъства национален суверенитет, изначално няма как да съществува автентичен културно-политически процес, който да поражда своего рода автентични политически субекти. Накратко, за да успее, контра-елитът трябва да даде началото на Политиката в България.
Това може да се случи само с правилното разбиране от страна на контра-елита за това какво всъщност представлява политиката. В основата за това разбиране задължително трябва да стои концепцията за политическото на блестящия немски философ и теоретик на правото Карл Шмидт, според когото политиката е отношението към чуждия, основано на неизменния антагонизъм в опозиционната двойка „приятел-враг“. Тъй като, както пише Шмидт:
„Свят, в който възможността за такъв конфликт е напълно елиминирана и изчезнала, един окончателно умиротворен глобус, би бил свят без разграничение между приятел и враг и следователно свят без политика.“
В контекста на българската действителност с реализирането на животоспасяващата за България мисия новосформиращият се интелектуален, идеологически и най-вече „Политически“ контра-елит ще постави началото на политическия процес в страната в шмидтианския смисъл на думата политика, като правилно идентифицира своя враг, който по дефиниция е врагът на целокупния български народ. Политиката ще се роди в момента, в който врагът е ясно дефиниран и неговото изриване от историята започне. В случая естественият враг на българския контра-елит е днешният продажен, европаразитиращ, либерастки псевдоелит – тази напълно откъсната от българската и световната действителност клика, която се е самозабравила в собствения си неофеодален, компрадорски мехур и чиято житейска философия е „консумирам, следователно съществувам.“
Кадър: Novini.bg
Българският контра-елит трябва да поеме по пътя на историческата си мисия с ясното осъзнаване срещу какво точно се изправя. След като либералната демокрация в България така и не се роди, нещо запълни този вакуум. Запълни го българската форма на олигархия, или по-точно своеобразна смесица между частните случаи на олигархията – плутокрация (управление на заможните) и клептокрация (управление на лъжците, мошениците, престъпниците). В пост-модерното си преплитане те образуват днес една особена управленска система на либерастка, псевдодемократична и неофеодална плуто-клептокрация.
Важно е обаче, че железният закон на първия политолог, живял някога – Платон – важи с пълна сила за днешната българска ситуация. Той гласи, че всяка олигархия бива наследена от своята диктатура. Наченки за това в България могат да бъдат ясно очертани. Страната преминава в преходен етап, който може да бъде обозначен като тоталитарна плуто-клептокрация, в която най-горният социален слой от обществено-икономическата пирамида в симбиоза с псевдополитическата паразитираща класа използват все повече репресивни и незаконни методи, за да запазят властта и влиянието си и да продължат да консумират на гърба на българския народ. Това са новите плуто-клептократи в лицето на колективния им образ, чиито неофашизоидни изквичавания известяват тоталитаризирането на българските държава и общество.
Крайно тежката задача на българския контра-елит ще бъде ясно да определи днешните представители на тази тоталитарна плуто-клептокрация и да атакува тях, тъй като те са Върховното Зло за българския народ. Това е враг, който историята ще трябва да изхвърли в канавката, ако ще я има България. Следователно, политическата реалност на българския контра-елит диктува, че с неговия враг – този който е по същество „чужд“ на България и на българското – изначално са невъзможни компромисите и намирането на обща съвместна база за бъдещо взаимодействие и сътрудничество. Контра-елитът в условията на автентичен политически процес няма право да сключва каквито и да е договорки със своя естествен враг. Това трябва дълбоко да се осъзнае и вкорени в колективното мислене на контра-елита, ако той цели наистина да успее в изпълнението на своята историческа задача – Националното спасение на България. Тъй като всичко вредно и паразитно, което до голяма степен е отговорно за днешната катастрофална ситуация в България, трябва да бъде изкоренено.
Накрая, за да се осъществи този смел, продължителен и мощно разтърсващ „Политически“ проект, контра-елитът ще трябва да произведе и да дефинира ясно последователна българска идеология, на базата на която да стъпи здраво, и която да отстоява докрай. Тя трябва да отхвърли всичко онова, което представлява тоталитарната плуто-клептокрация. Но, за да се случи това, трябва да се появят необходимите вътрешни условия, които да катализират необходимата обществена промяна. А при какви обстоятелства може да се осъществи това, загатва проф. Иво Христов:
„Истината е, че големите събития, които са определяли магистралните направления на българската история в Ново време са били винаги с външен характер. Така се е случило, че нашето географско разположение, нашата историческа традиция предопределят приоритета на външния фактор по отношение на вътрешния.“
В обобщение новосформиращият се български контра-елит ще бъде натоварен с историческата мисия на „Национално спасение“ на България. Той ще трябва да постигне това, като роди закъснелия политически процес в страната, атакувайки ясно определения си враг в лицето на днешната тоталитарна плуто-клептокрация. Средствата за това е правилно разбиране за това, какво е „Политиката“ и последователна българска идеология – автентичен български разказ за края на света, изцяло съобразен със спецификите на българската историческа, етно-културна и цивилизационна същност и на предизвикателствата, които историята отправя към България. Това може да се случи само при наличието на необходимите външни за България, геополитически условия, които да индуцират мощен и потенциално взривоопасен вътрешен процес на социална промяна, който да роди съответните културно-политически форми. В своята съвкупност те ще представляват контра-елитът, чието единствено и естествено предназначение е изриването от историята на тоталитарния плутоклептократски враг на България и осигуряването на Национално спасение и бъдеще на българския народ.
Но все пак, както всяко нещо в природата има своето предназначение, така и в историята няма случайности. Трябва да отдадем дължимото и на естествения враг на контра-елита – продажния български псевдоелит – който в продължение на повече от 30 години изпълни историческата си роля: ясно да покаже на контра-елита, как не трябва да изглежда и какво не трябва да прави, ако иска да работи за благото на българския народ – ако иска да я има България!
Независимо от нашите възприятия за света, политиката е първостепенно и автономно поле на битийност. Времето на необходимите геополитически условия настъпва, а с него наближава и главният избор пред България днес: Смърт или Национално спасение! Паралелно с това настъпва моментът на високата политика в България и „Политическия“ контра-елит. И никакви „сглобки“ и „разглобки“, никакви шум от посолства или пък душевни катарзиси на колективния Тагарев не могат да спрат този процес. Да се подготвим добре за това време и да го оползотворим максимално!
За автора: Лазар Лазаров е български политолог и анализатор. Завършил политология и международни отношения в Абърдийнския университет в Шотландия, Обединеното кралство. Автор на научно-академични публикации и публицистични статии.
Уважаеми читатели на КритичноБГ, призоваваме Ви да помогнете с дарение за сайта, за да можем да продължим неговата кауза.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски
Редакцията може и да не е съгласна с всики тези на автора