Националистическото движение в Шотландия преживява няколко продължаващи кризи. За да цитираме едно от най-значимите събития, през декември 2022 г. парламентът на Шотландия прие законопроект за реформа на признаването на пола, който дава на 16-годишните законно право да променят своя „пол“, като попълнят формуляр без никакви изисквания за доказателства или мнение на медицински специалисти. Този закон беше приет, за да се „спазват международните закони за правата на човека“.
В друг пример, изнасилвачът Адам Греъм беше вкаран в затвора през февруари 2023 г. Въпреки това, въз основа на твърдението си, че е жена, Греъм беше изпратен в женски затвор. Последвалият протест доведе до публичното зрелище, при което първият министър на Шотландия не можа да защити или обясни политиката на собственото си правителство. В рамките на няколко дни Никола Стърджън подаде оставка, а нейният предшественик Алекс Салмънд определи новото законодателство като „самоцелна глупост“, вдъхновена от „глупава идеология, внесена от другаде“.
По време на последвалата надпревара за лидерския пост в Шотландската народна партия (ШНП) „културните войни“ в партията също се появяваха в общественото пространство почти ежедневно. Тези разделения присъстват и в по-широката, продължаваща криза на идентичността в шотландския национализъм. Каузата за независимост на Шотландия вече е различна и дори отделена от ШНП, благодарение на възприеманото от последното движение към авторитарен либерализъм и възприемането на фундаменталисткия феминизъм и токсичната политика на идентичност. Резултатът е националистическо движение, което е дълбоко разделено.
От една страна, има такива, които търсят политическа власт, за да провеждат „политика на идентичността“. От друга страна, някои консервативни националисти напуснаха ШНП за да избегнат съучастие в национализма, използван като троянски кон за културния марксизъм, който има за цел да промени дефиницията на семейството, брака и да наложи множество нежелани „човешки права“.
Докато критиците обвиняват „Новата Шотландска народна партия“ в разделящ догматизъм, където придържането към политиката на идентичност функционира като „изпитателен акт“ за членовете на партията, които се надяват да преминат вътрешни процедури за проверка, ако желаят да се кандидатират като представители на партията, политиката на идентичност далеч не е уникална само за ШНП. За общите избори през 1997 г. Лейбъристката партия налага изцяло женски кандидатски листи, за да увеличи броя на лейбъристките депутати. Политиката на идентичност, основана на пола, се разрасна до защита на политиката на идентичност, основана на сексуалната ориентация, като законодателството за еднополовите бракове беше прието в Уестминстър през 2013 г. и в Холируд (парламентът на Шотландия, бел.ред.) през 2014 г.
На изборите за Холируд през 2016 г. ШНП въведе изцяло женски кандидатски листи в случай на пенсиониране или оттегляне на действащ член на парламента. През 2018 г. ШНП промени партийната си конституция, за да позволи на външни групи да участват в Националния изпълнителен комитет, докато преди това можеха да го правят само членове на партията. Тази промяна беше направена на основание, че комисията не е достатъчно „многообразна“. Сексуалните малцинства, хората с увреждания и хората от етническите малцинства вече са членове на комисията, където се застъпват, наред с всичко останало, за политика на идентичност, основана на “ джендър идентичността“. И накрая, през 2021 г. ШНП сключи коалиционно споразумение със Зелената партия, в което законодателното уреждане на „правата на транссексуалните“ беше ключово за договорката.
Освен че трябва да се обърне внимание на тези детайли, които са се случили в политическата сфера, безличните макропромени са по-съществени за обяснението не само на появата на един постлиберален консервативен национализъм, но и за обяснението на това как левоцентристкият национализъм и новата епоха на „национално управление“ завършиха с обвинения към шотландското правителство, че е извършило държавен преврат срещу гражданското общество.
С настъпването на всеобщото материално благосъстояние през 80-те и 90-те години на ХХ век се наблюдава излизане от недоимъка и поражение на марксизма като валидна аналитична система за икономиката и обществото на свободния пазар. От този момент нататък беше създадено ново политическо статукво, тъй като липсваше нещо фундаментално в икономиката, което политиците да променят, и това промени из основи политиката и предназначението на парламентите. Тогава либерализмът се нуждаеше от нова итерация на себе си, за да избегне политическата забрава и съдбата на социализма и комунизма. За да се постигне това и в светлината на подобряващите се социално-икономически условия, бяха измислени нечувани дотогава права и свободи (като правото да се идентифицираш с какъвто и да е пол, пълното декриминализиране на абортите и употребата на наркотици и дори правото на самоубийство).
Според френския социолог Люк Болтански, който пише в списание Thesis Eleven през 2002 г., ако икономическият марксизъм и социализмът са умрели, културният марксистки анализ и дневен ред са били освободени след падането на Берлинската стена и триумфа на неолиберализма в икономическата политика и практика. Като такива, марксистките заблуди за „инженеринг“ на икономиката са се трансформирали във фантазии за „инженеринг“ на йерархиите, природните неравенства и културата.
В по-общ план можем да кажем, че бягството от материалната бедност е породило и един краен или токсичен хуманизъм, характеризиращ се с безпрецедентни политически амбиции да се изтрие всяка сълза във всички политически партии. Тази нова амбиция е двигател на агресивен, интегрален хуманитаризъм и финансиран от държавата „терапевтичен обрат“, който оправдава безпрецедентно навлизане на държавата във всяко кътче от живота на гражданите. В това отношение терапевтизмът се превръща в новия raison d’être на огромната сила на съвременната якобинска държава. Последваха обвинения, че правителството от епохата на Холирууд е овладяло семейството и гражданското общество, възприемайки натрапчив авторитаризъм, който налага на всеки гражданин нежелани законови права. Наред с финансираните от държавата кампании за премахване на неполитически злодеяния, като насилието на мъже над жени, се появиха законодателство и насоки за правото на свобода от обиди чрез законодателството за „речта на омразата“. Примерите включват Закона за футболно поведение от 2012 г. (OBFA) и предложенията на „експертната група“ на шотландското правителство за криминализиране на родителите, които отказват да потвърдят „половата идентичност“ на детето си или отказват да използват предпочитаните от детето им местоимения.
Този безпрецедентен стремеж да се контролира езикът в спортните зали, училищата и домовете събуди организирана съпротива. OBFA беше отменен през 2018 г., тъй като беше преценено, че криминализира футболните привърженици за това, че пеят своите политически песни и изразяват своята история и културна идентичност. През 2016 г. историкът Том Дивайн предупреди „Преди въвеждането на този закон аз безрезултатно възразих срещу него пред Комисията по правосъдие на парламента. Законодателството вероятно ще остане в историята като най-нелибералния и контрапродуктивен акт, приет от нашия млад парламент досега.“
Други примери за съпротива срещу стремежа на държавата да „инженира“ културата включват успешната кампания на коалиция от групи срещу схемата на ШНП за назначаване на лице, която предвиждаше всяко дете в Шотландия да получи от раждането си назначено лице (например здравен работник от Националната здравна служба) като лице за контакт, ако детето се нуждае от достъп до социални услуги. Шотландското правителство в документацията, подкрепяща законопроекта, заяви, че законът ще отразява ангажимента му към Конвенцията на ООН за правата на детето. През 2016 г. тези предложения бяха отхвърлени от Върховния съд на Обединеното кралство поради нарушаване на правото на семейството на личен живот. По подобен начин е създадена организацията Be Reasonable Scotland, за да се противопостави на законопроекта Children (Equal Protection from Assault) Bill (2019 г.), който криминализира удрянето на деца от родители, а Шотландският съюз за образование и защита на нашите училища (Шотландия) и организациите от кампанията Women Won’t Wheesht са създадени, за да се противопоставят на проникването на джендър теорията и самоопределението в училищата.
Схемата за връщане на депозити на шотландското правителство, която понастоящем е застрашена от отпадане след възраженията на правителството на Обединеното кралство, а предложенията за ограничаване на човешката дейност във водите на Шотландия като част от политиката за защита на морската среда бяха изоставени през юни 2023 г. поради съпротивата на крайбрежните общности. И въпреки че опозицията срещу законопроекта за реформа на признаването на пола не успя да се справи в шотландската правна система, правителството на Обединеното кралство застана на страната на тези организации и блокира кралското съгласие през януари, като по този начин попречи на законопроекта да стане закон.
Още едно доказателство за отчуждението в ШНП дойде от претендентката за лидерския пост Аш Реган, която подаде оставка от министерския си пост през 2022 г. заради “ половото самоопределяне“. „Ние наистина загубихме доверието на страната по начина, по който тази [реформа за признаване на пола] беше обработена … редица гледни точки не бяха изслушани“, заяви тя на първите избори за лидери през март 2023 г.
Тези нови опити за опозиция и критики в рамките на ШНП са сигнал за „демократичен дефицит“ не само в ШНП, но и в шотландската демокрация като цяло. Въпреки нарастващия брой оспорвани, отменени и изоставени закони и обещанието за още по-противоречиво законодателство, като например пълното декриминализиране на абортите и употребата на наркотици преди 2026 г., предлагам да се смята, че преживяваме края на либералната идея за индивида. Това е нещо като разкритие, като се има предвид, че „необвързаният индивид“ и „автономният индивид“ традиционно са идеологическият център на тежестта на либерализма.
Две или три поколения след либералната революция от 1960 г., либерализмът вече не е „подходящ за целта“ като пазител на „свободния индивид“, защото повече не разполага с достоверно описание на автентичната индивидуалност. Около 60 години след появата на безпрецедентната индивидуална свобода, човекът, който навлиза в дълбока старост, е по-склонен да прилича на изгубените души, описани от американския социолог Дейвид Рийсман, чиято книга „Самотната тълпа“ (1950 г.) изглежда още по-пророческа в светлината на бурното развитие на изследванията на самотата и нейното въздействие върху психичното здраве. Абстрактният автономен индивид е емпирично фалшифициран, защото такъв индивид не е в състояние да използва свободата, за да изгради и защити институциите на семейството, нацията и религията, тъй като тези средства за щастие се доставят от културата.
Днес свободният индивид е освободен от каквото и да било културно наследство или предци, които да политизира и защитава. Всъщност свободният индивид няма доктрина за човешката природа, защото според последната итерация на напредналия либерализъм аз-ът няма неизменна полова природа, на която да се подчинява и да я защитава чрез законодателството или с която да обвърже свободата си, за да се реализира. Следователно, тъй като либералите вярват, че нищо особено не се е случило преди модерността, когато благосъстоянието е наложило преосноваването на политиката въз основа на политизирането на културата, либералът се явява на „битката на интегрализмите“ по-скоро с празни ръце или с модел на „свобода“, който е или остарял, или токсичен.
Друга последица от бягството от лишенията и движещата сила на консервативния национализъм е все по-малката вероятност либералният национализъм да представлява задоволително заможния електорат. Знаем, че възходът на национализма през 70-те години на миналия век беше подхранван от перспективата за просперитет, благодарение на откриването на нефт от Северно море в шотландски води, и това откритие доведе до политизиране на националната идентичност по начин, невиждан от 18 век. Неразделен елемент от нарастващите политически очаквания, следователно, включваше новото очакване да бъдеш напълно или интегрално представен, и така елементът на културното представяне беше добавен към социалното и националното представителство, за да има известна степен на представителство сред поколенията след 60-те години. Следователно избирателите вече не са идентичните абстрактни индивиди или „лица“ на либералната идеология, а полово обусловени тела и природи, често принадлежащи към предмодерни религии, вградени в социални класи с културни традиции, така че за представянето на тази реалност е необходим представител, който по същия начин да е вникнал в тези особености.
Исторически този политически мимезис беше верен за политическите лидери отдясно и отляво. В богатите общества обаче левите лидери изпитват големи трудности да намерят нова итерация на този ефект, особено сред работническата класа. Обратно, десните лидери имат по-голям успех, когато се конкурират с „жалкото“ или „тънко“ представителство, което предлагат либералните демократи, дотолкова, доколкото заможните избиратели очакват цялостно или „плътно“ представителство.
Веднага щом се появи възможността за цялостно или пълно представяне, стана невъзможно да се избегне политизирането на културата, в която се намират „плътни“ културни същности, а не просто абстрактни либерални същности. Следователно богатството подхранва преосмислянето на политическото представителство и ако то е придобило преди всичко политическата форма на либерален или граждански национализъм, нов синтез придобива политическа форма въз основа на много различни убеждения за това какво представлява процъфтяването на индивидите, семействата и националната политика. Осемнадесет години след „изчезването“, което сполетя юнионисткия консерватизъм в Шотландия през 1997 г., друго политическо изчезване настъпи през 2015 г., когато Лейбъристката партия загуби 40 от своите 41 места в полза на гражданския или либералния национализъм на ШНП. Може би тогава третото събитие на изчезване ще доведе до края на този национализъм поради дълго отлагания възход на консервативния национализъм в Шотландия.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски