Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!
През годините звеното за обучение на британската армия в Кения (BATUK) в Нанюки, на около 195 км северно от Найроби, е предизвиквало спорове. От придобиването на независимостта на Кения през 1963 г. Великобритания постоянно разполага с около 200 войници в Кения по всяко време. Кенийското правителство смята военното си сътрудничество с Великобритания за стратегическо за националната си сигурност, а британските войски и кенийските им колеги провеждат съвместни обучения от лагера в Нанюки. От решаващо значение е, че BATUK играе ключова роля за приноса на Кения в „глобалната борба“ срещу тероризма като надежден съюзник на Запада в Източноафриканския регион и в подрегиона на Африканския Рог (както е известен Сомалийският полуостров). Според критиците Кения е марионетка в тази кампания за борба с тероризма и действа по нареждане на западните сили, пише в свой анализ на RT д-р Уестън Шилахо*.
В исторически план Кения е ценяла отношенията си с Великобритания. Кения е първата страна от Общността на нациите (наричана също и Британска общност), която британският монарх, крал Чарлз III, посещава след коронацията си. Това е доказателство за дългогодишните отношения на Кения с Великобритания. Но също е и съмнително отличие, което показва, че колониалният махмурлук все още съществува дълбоко преплетен в живота на страната. В дипломатически план двете страни почти не са имали хладни отношения, освен в случаите, когато британски пратеници изоставят дипломатическите любезности и остро критикуват кенийското правителство за ширещата се корупция и други държавни ексцесии. Освободителното движение Мау Мау, което води въстание срещу британските колониалисти, беше забранено едва наскоро – през 2003 г. Постколониалният политически елит на Кения, издънки на колаборационисти – естествено наследи британската антипатия към Мау Мау и запази законодателството от колониалната епоха, което ги поставяше извън закона.
Британското правителство никога не е признавало жестокостите от колониалната епоха в концентрационните лагери в Кения, които включват изнасилвания, кастрации, изтезания и убийства. По време на държавното си посещение в Кения миналата седмица британският монарх използва думите „най-голяма скръб и най-дълбоко съжаление“, за да опише „отвратителните и неоправдани актове на насилие срещу кенийци“ по време на борбата за независимост. Това са неясни думи, които не включват извинение или обещание за обезщетение.
Досегашните кенийски президенти избягваха да призовават за репарации от страна на Великобритания. Същото направиха и кенийските медии, които никога не са желаели да поставят остро въпросите от обществен интерес. В продължение на десетилетия този въпрос беше оставен на гражданското общество и остатъците от борците за свобода. Въпреки това президентът Уилям Руто безпрецедентно призова за репарации по време на срещата си с монарха за жестоките зверства, извършени срещу Мау Мау и различни други освободителни движения и цивилни граждани по време на колониализма.
Кенийското правителство често описва отношенията си с Великобритания като топли и сърдечни въпреки жестокото колониално наследство и постколониалните зверства, извършени от британските войски, обучавани от Нанюки. Монархът описва тези отношения като „съвременно партньорство между равни“. Критиците не виждат как една колониална сила и нейната бивша колония могат да имат такива отношения. Те обвиняват военния договор между Кения и Великобритания като символ на траен неоколониализъм, империализъм и ерозия на суверенитета на Кения. През 2021 г. договорът подлежеше на подновяване и някои гласове призоваваха да бъде прекратен, но очаквано той беше удължен с още 5 години. Това обаче не отслаби призивите за репарации и прекратяване на договора. Политическият елит на Кения е англофилски ориентиран. Ето защо в продължение на десетилетия проблемните отношения с Великобритания не са получавали нужното внимание.
За някои жители на Нанюки BATUK е стимул за местната икономика. Освен възможностите за заетост на някои кенийци от района и други части на страната, тази военна база е вкарала 40 млн. долара в местната икономика от 2016 г. насам. Винаги, когато британските войници идват, те харчат щедро, особено за развлечения. Това е неочакван приход за някои бизнесмени и работници. След като си тръгнат обаче, градът се превръща в безлюден до пристигането на следващата партида войници. Според критиците именно тази финансова печалба е причината последователните кенийски правителства да не могат да обуздаят некоректните британски войници или да прекратят изцяло този договор. Не всичко в BATUK обаче е бляскаво.
Този лагер е метафора на груби нарушения на човешките права. Непочистените боеприпаси в тренировъчния лагер са причинили неописуеми страдания на деца и възрастни през годините, но жертвите не са получили справедливост. Жители са загубили живота си от ръцете на британски войници, но никой не е бил подведен под отговорност. Военният договор не предоставя изрично имунитет на британските войници срещу наказателно преследване, но има уговорка, която на практика го предоставя. Британските войници, които са нарушили закона, могат да бъдат съдени в Кения само със съгласието на правителството на Обединеното кралство. Това обяснява защо кенийските власти не са подвели под наказателна отговорност провинилите се британски войници, а правителството на Обединеното кралство не е поело отговорност за зверствата, свързани с неговите войници. Коварно е, че договорът на практика освобождава британските военни интереси и персонал в Кения от отговорност.
Случаите на хора, осакатени от невзривени боеприпаси, са често срещани в Арчърс Пост – район, разположен недалеч от Нанюки. Жертвите са загубили крайници, очи, слух и дори живота си поради непочистените полигони. Някои от жертвите са обезщетени, но много други не са или никога няма да бъдат обезщетени. Някои от жертвите са загубили делата си по технически причини. Когато пострадалите са ранени, понякога възникват спорове чий е бил невзривеният боеприпас, тъй като кенийските и британските войски се обучават в един и същи район.
Британските войски също са обвинявани, че през десетилетията безнаказано са изнасилвали кенийски жени. Тежкото положение на тези жертви никога не се приема сериозно поради липсата на политическа воля да се противопоставят на британците. Балансът на силите между Великобритания и Кения е неравномерен, с голяма тежест в полза на Великобритания. Животът на обикновените кенийци е омаловажен поради нежеланието на правителството да се бори за него.
Един от най-фрапиращите случаи на безнаказаност от страна на британските войски в Нанюки е убийството на младата кенийка Агнес Ванджиру, чието тяло през 2012 г. е изхвърлено в септична яма на хотел в близост до лагера. Тя е била видяна жива в компанията на британски войник. Заподозреният е показал тялото на други войници и за убийството е докладвано на висши британски офицери, но не са предприети никакви действия. На заподозрения е било разрешено да напусне Кения и докато е бил във Великобритания, уж случайно е признал пред колегите си, че е убил жената. Британските медии разказват за тази история, а кенийската преса я разпространява с половин уста. Властите в Найроби проявяват незначителен интерес към случая, за да запазят авторитета си. Първият приоритет на правителството и медиите изглеждаше контролът на щетите, а не грижата за справедливостта за Ванджиру – или за други хора, които са били осакатени и са загинали през годините благодарение на британските войски.
След като историята отпадна от първите страници на вестниците и от заглавията в праймтайма, правителството се върна към стандартните си настройки. Те не можеха да си позволят да свързват BATUK със зверства и да застрашат отношенията си с Великобритания. Убийството на Ванджиру беше колкото обвинение срещу кенийското правителство, толкова и срещу военния договор, който позволява извършването на груби нарушения на правата на човека в Нанюки и околностите му без отговорност. То подчертава расовия подтекст в отношенията между двете държави. Светлият цвят предпазва тези британски войници от правосъдие, а властите на Кения и Великобритания сякаш се обединяват около това непочтено наследство на безнаказаност.
Въпреки самотните гласове от социалните медии и гражданското общество, които поставят под съмнение значението на BATUK, 60 години след независимостта, военният пакт вероятно ще съществува далеч в бъдещето и предполагаемите му ползи ще се преекспонират. Британският монарх бе обгрижван с усмивки на червения килим по време на четиридневното си държавно посещение в Кения. Тревожните отношения между Кения и Великобритания все още не е навлязло в съзнанието на критична маса кенийци. Докато това не се случи, войските, свързани с BATUK, ще продължат да нараняват кенийците, без да се стига до правосъдие.
*Д-р Уестън Шилахо е учен по политически науки и международни отношения, старши научен сътрудник в „Института за панафриканска мисъл и разговори“ към Университета в Йоханесбург, ЮАР.
Източник: RT