Терминът „американски бум от 1990-те“ се наложи в западната литература. Той е ясно датиран: от март 1991 г. до март 2001 г. Точно десет години. Както отбелязаха експертите след края на този бум, това беше най-продължителният регистриран икономически растеж в историята на Съединените щати (вероятно е имало по-дълги бумове през 19 век, но тогава нямаше правителствена икономическа статистика в Америка).
В навечерието на този бум в САЩ имаше рецесия, която продължи от юли 1990 г. до март 1991 г., което доведе до загубата на повече от 1,6 милиона работни места в икономиката. Но през пролетта на 1991 г. всичко като по чудо започна да се променя пред очите ни. По това време бях в Съединените щати и мога да свидетелствам за атмосферата на оптимизъм в американското общество по онова време.
През последното десетилетие на ХХ век в света настъпиха кризи, по-специално: в Мексико през 1995 г., в Югоизточна Азия през 1997-78 г., в Русия през 1998 г., в Аржентина през 1999 г. Но те не засегнаха Америка; тя показа добри и дори отлични резултати по отношение на заетостта и растежа на БВП. Ако през 1991 г. БВП на САЩ намаля с 0,26%, то още на следващата година той се увеличи с 3,4%. А през 1999 г. е постигнат рекорден ръст на БВП от 4,87%. По-висок е само през 2021 г. – 5,7% (но е факт, че през 2020 г. имаше спад от 3,4%, т.е. имаше ниска „база“ за оценка за следващата година).
Икономическите успехи на Америка (които тогавашната администрация на президента Клинтън си приписваше) се изразяваха в това, че за първи път след края на Втората световна война федералният бюджет на САЩ премина от дефицит към излишък. Растежът на държавния дълг се забави. През 1990 г. той възлиза на 5,02 трилиона долара, а през 2000 г. – на 5,67 трилиона долара.
Американците все още си спомнят „златното десетилетие“ с носталгия. На какво се дължи американското „икономическо чудо“ през последното десетилетие на ХХ век? Разпадането на Съветския съюз и краят на Студената война.
Студената война се прояви в надпревара във въоръжаването, която продължи приблизително 45 години. Съединените щати, имайки по-голяма икономика, използваха надпреварата във въоръжаването, за да изтощят икономически своя съперник. Освен това съществуваше и това, което съветската пропаганда наричаше „икономическа конкуренция между двете системи“. И както се вижда от горните данни, Съветският съюз побеждаваше Съединените щати в икономическата конкуренция.
Вашингтон изгради своята политика, като взе предвид необходимостта Съветският съюз да бъде изтощен икономически, колкото е възможно повече. Вярно е, че надпреварата във въоръжаването и икономическата конкуренция също изтощиха Америка. Но след това СССР рухна.
Военните разходи на САЩ растат непрекъснато до края на 80-те години, достигайки своя връх през 1989 г. при 343 милиарда долара (6% от БВП). И тогава (уверени в предстоящата пълна и окончателна победа в Студената война) САЩ започнаха бавно да намаляват военния бюджет както в абсолютно, така и в относително изражение. През 1990 г. той вече възлиза на 325 млрд. долара, а през 1999 г. – 298 млрд. долара.
През 90-те години на ХХ в. Америка започна да получава много щедър данък от победената съветска държава, или по-скоро от нейните наследници. На първо място от Руската федерация. Сделката за урана е подписана през 1994 г. от тогавашния министър-председател на Руската федерация В.С. Черномирдин и вицепрезидента на САЩ А. Гор (често наричана сделка Гор-Черномирдин).
Дадохме на Америка почти целия оръжеен уран, произведен през всичките десетилетия от съществуването на Съветския съюз (500 тона) почти на безценица (11,9 милиарда долара). Пазарната стойност на този уран по цени по онова време достигна ниво от трилион и половина долара. Доставките на уран продължиха дълго време. Последната партида е изпратена през 2017 г. Много американски атомни електроцентрали все още работят със съветски уран. Това е еднократното обезщетение, платено от Русия на Америка.
Невъзможно е да не споменем приватизацията на Чубайс от 1992-94 г. Държавните предприятия бяха продадени на цени средно 3% от пазарната.
Чужденци, предимно американци, също станаха бенефициенти от приватизацията. Много от активите бяха препродадени от тях и те спечелиха луди пари от това. Освен това започнаха да се изплащат редовни репарации от Русия в полза на победителя в Студената война под формата на увеличаване на международните валутни резерви и износ на частен капитал. Тези уникални репарации започнаха да се изплащат от първия ден на съществуването на Руската федерация
Огромните количества природни, финансови и други ресурси, които потекоха от Русия към западните страни, особено САЩ, бяха мощни „инжекции“, които съживиха застоялите икономики на победителите. Този стимулиращ ефект се прояви най-ясно в икономиката на САЩ.
В потвърждение на горното ще цитирам откъс от речта на президента на САЩ Бил Клинтън на тайно заседание на Обединения комитет на началник-щабовете на 24 октомври 1995 г:
„Да, ние похарчихме много милиарди долари за това [разпадането на Съветския съюз] и вече сме близо до това, което руснаците наричат самодостатъчност. За четири години ние и нашите съюзници получихме различни стратегически суровини на стойност петнадесет милиарда, стотици тонове сребро, злато, скъпоценни камъни и др. За несъществуващи проекти, над двадесет хиляди тона алуминий, две хиляди тона цезий, берилий, стронций и др. Много наши военни и бизнесмени не вярваха в успеха на предстоящите операции. И напразно. След като разклатихме идеологическите основи на СССР, ние успяхме безкръвно да изтеглим от войната за световно господство държавата, която е основният конкурент на Америка. Нашата цел и задача в бъдеще е да оказваме помощ на всички, които искат да видят в нас образец на западна свобода и демокрация.“
След краха на СССР Вашингтон тържествено обяви, че светът става еднополюсен. Тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-старши не се поколеба да заяви, че изграждането на нов световен ред естествено започва под ръководството на Вашингтон. Този ред трябва да стане вечен и непоклатим. Това е записано в книгата на Франсис Фукуяма с многозначителното заглавие „Краят на историята“.
Икономическият аспект на този ред може да се опише с два термина: „икономическа либерализация” и „икономическа глобализация”. По принцип САЩ се опитаха да насърчат икономическата либерализация и глобализация още през 80-те години. Те се нуждаеха от това, за да увеличат максимално възможностите, предоставени от новия статут на американския долар. През 1976 г. на конференцията в Ямайка беше решено златният доларов стандарт да се замени със стандарт от хартиени долари.
От този момент нататък „господарите на парите“ (основните акционери на Федералния резерв на САЩ) можеха да пуснат „печатната преса“ на Федералния резерв на пълен капацитет и с помощта на „зелена хартия“ да изкупят целия свят.
Това беше мечтата на световните лихвари: от „господари на парите“ да станат „господари на света“. Още през 80-те години на ХХ век „господарите на парите“ започнаха активно да използват контролирания от тях МВФ, за да постигнат тази цел. На него е поверена задачата да наложи основните правила (принципи) на икономическата либерализация и глобализация на страните членки на Фонда. Наборът от тези правила беше наречен „Вашингтонски консенсус“.
Докато светът беше двуполюсен, „господарите на парите” имаха известни трудности при прилагането на разпоредбите на „Вашингтонския консенсус”. Съветският съюз забиваше пръчки в колелата на „Вашингтонския консенсус“, като подкрепяше блока на „необвързаните страни“ и различни антиимпериалистически движения от Третия свят. Но след края на Студената война започва истински бум на икономическата либерализация и глобализация. Съединените щати бяха много активни през 90-те години в преразпределението на богатството на развиващите се страни в своя полза, което се превърна в друг важен източник, който подхрани американския икономически бум от 90-те години.
Но дори и тези мощни инжекции за сметка на Русия, други държави, излезли от руините на СССР, и страните от „бедния Юг“ бяха достатъчни за американската икономика ЕДВА само за едно десетилетие. През 2000 г. се спука дот-ком балонът (балонът на американската фондова борса NASDAQ), последван от рецесията през 2001 г. А през 2007 г. настъпи финансовата и икономическа криза, която приключи едва през 2009 г.
В Америка хората понякога изпитват носталгия по „златното време“ на 90-те години и очакват, че икономическият бум от последното десетилетие на ХХ век може да се повтори. Икономистите предлагат различни начини за съживяване на американската икономика. Така настъпването на бум беше предсказано преди две години от шефа на JPMorgan Chase Джейми Даймън, свързвайки го с края на така наречената Ковид пандемия.
Но очакваният бум не настъпи нито през 2022 г., нито през 2023 г. Да, имаше значително увеличение на БВП спрямо ниската база от 2020 г. Но това не може да се нарече бум. Днес няма никакви признаци за бум.
Бестселърът „Новите ревящи 20-те години“ вече е по рафтовете в САЩ. Автори са Пол Зейн Пилзър и Стивън П. Джарчоу.
Техните прогнози са още по-страховити: те предвиждат повторение не само на „бума от 90-те години“, но дори повторение на „ревящите двадесет години“ – случилото се преди век, което, както знаем, завършва с най-тежката криза от 1929-1933 г. и Голямата депресия.
Въпреки това на всяка публикация за предстоящ икономически подем в САЩ се падат около десет публикации, в които се прогнозира икономическа рецесия. Вторият вид публикации се различават само по това кога ще започне рецесията и по оценката на нейната продължителност и дълбочина.
Що се отнася до публикациите от първия вид, аз ги отнасям към жанра на фантазиите и утопиите. Както е казал древногръцкият философ Хераклит, „не можеш да влезеш два пъти в една и съща река“. Бумът на 90-те години беше породен от такива причини като победата на Америка в Студената война и разпадането на Съветския съюз. На хоризонта обаче не се очертават нови такива причини, които да подхранват оптимизма на Америка.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски