Във вцепенената ни държава от политическа глупост и арогантност се случиха няколко събития за последните 24 часа. Та тя взе че потрепна. В конвулсия, предполагам.
Най-напред се нарежда обръщението на Ахмед Доган към членовете на Централния съвет на ДПС. В него той още в началото дава да се разбере да не се възлагат социални „свръхочаквания“ от краткото му завръщане в оперативната политика. Че да няма разочаровани.
Но, дали не трябва да има основания за сериозни вътрешнополитически промени?
През годините името на Доган се свързва, като един от хората, които могат сериозно да променят политическия курс в страната. Правил го е в миналото и то не веднъж. Прави го и сега, мисля.
В обръщението си той напълно затвори вратата и отписа бившия председател на ДПС Мустава Карадайъ, като му пожела 30-годишната инвестиция от партията в него „да му помогне и в следващата страница на неговия живот.“
И веднага после отвори вратата на Делян Пеевски и го записа за лидерството в ДПС: „Г-н Делян Пеевски за мен е феномен в българската политика през последните 5-6 месеца. С неговата хиперактивност, комбинативност и медиаторски умения той успя да върне центъра на властта в българския парламент. И от най-обругавания се превърна в значим партньор за всички парламентарни групи.“
Не знам до каква степен тази възхвала към Пеевски имаше за цел да стигне до висшия ешелон на ДПС. Ясно е, че ще гласува за лидер на партията , както му каже Доган. Но със сигурност посланието беше насочена към всички нас.
Факт е, че за последните няколко месеца Делян Пеевски е министър-председател в сянка. Денков се подвизава като секретарката му в Министерския съвет. Академикът често получава и писма през медиите от реалния си началник, а той му пише, за да не се налага да вдига телефона и да го чува. Вероятно. Пък и с този акт показва, кой наистина е шефът в схемата.
След изявлението на Доган не е изключено да е въпрос само на няколко хода след които Пеевски да стане реалният премиер на България.
Обръщам внимание, че той набързо успя да изпере образа се на „най-обругания“, както казва Доган. И това стана не заради някаква особена пиар хитрост от негова страна, а защото той се възползва от това, че неолибералите се вкараха в капан с чутовната си глупост.
Както отбеляза Петър Волгин за Борислав Михайлов, ако повтаря думата „евроатлантизъм“ в публичните си изказвания, като Пеевски ще царува до края на дните си в БФС. Много точно Волгин е хванал фокуса на бъдещият председател на ДПС. Освен всичко бих добавил, че Пеевски сиропира ушите на неолибералите, като почти всеки ден каже нещо анти-Путин. Шекер! Проста работа, щом има евроатлантизъм и анти-Путин, десните са в гърч от екстаз. Сиреч, те ще са първите, които ще го възпеят, ако стане и министър-председател. Нищо, че скачаха срещу него по площадите от 2013 г.
Другият важен елемент в обръщението на Доган е за демографската криза в страната и призова всички парламентарни групи да имат предвид проблема, като преправят бюджета на Асен Василев. Преди да стигне до този въпрос, почетният председател на ДПС уточнява, че „България все още няма ясен проспект за своето развитие“.
Напомнят ли ви думите му изказването на друг, който не е в реалната политика в България от доста време? „Новата национална цел е да променим демографската картина и тенденция, защото става дума за оцеляването на България и работещи общество и икономика“. Думите са на Сергей Станишев пред бТВ от 1 ноември тази година. И още: „Демографската криза трябва да е водеща кауза и да залегне в бюджета.“ Това са вече думи на Бойко Борисов ден преди казаното от Станишев.
Думите на Доган, Станишев и Борисов се припокриват едно към едно. А аз не вярвам в случайности. Липсва само един Симеон Сакскобургготски, че съвсем да си върнем усещането за Тройната коалиция.
Важно е да се отбележи, че преди да бъде сформирана една власт, тя трябва да има кауза – цел!
И като споменах Тройната коалиция, да припомня, че тя заяви като основна национална цел влизането на България в ЕС. Абе ние, че влязохме влязохме. Но не разбрахме, че сме там. Повечето. Една много малка част от обществото добре осребри националната цел.
Първото правителство на Борисов обяви за национална цел строителството на магистрали въргу магистрали и под магистрали. Толкова магистрали не видяхме за всичкото това време. Ние може да не сме ги видели, но една много малка част от обществото добре осребри националната цел. После Борисов нямаше нужда от национални цели, за да ни убеждава да гласуваме за него. Беше хванал всички власти в страната. Изборите бяха детайл.
Правителството на Денков си постави за цел влизането на България в еврозоната и Шенген. Нито едното, нито другото ще се случи като гледам по времето на това правителство. Но една малка политическа шайка добре осребрява и нереализираните национални цели.
Да си дойдем на думата. Едно следващо правителство вече е задало претенцията си за властта – борбата с демографската криза. И тази цел ще е като другите – добре осребрена и нереализирана. Защо нереализирана ли? Защото няма, как да борим и демографската криза и да налагаме ЛГБТ-пропагандата. Двете по механични и биологични причини не вървят в една посока. Но пък сигурно доста пари ще изкара и тая национална цел. За едни. Вече стана ясно, че за всички други – няма!
И още едно събитие се случи днес ГЕРБ, ДПС и “Продължаваме промяната” се разбраха да падне дерогацията. Това събитие ще поправи едно друго – вече ще си прегласуват вота на недоверие, към който имаше нулев депутатски интерес от управляващите партии. И правителството ще си продължи с устремен и блеснал поглед (докато не дойде онова-новото с идеалната за слушане и попиване национална – демографска цел).
Както каза Слави Трифонов: „те са се събрали да печелят, а не да управляват. Тоест, да печелят като управляват.„
От цялата работа, по думите на Тошко Йорданов – едни 3 милиарда ще се пренасочат.
Сега се сещам колко беше мрачен погледът на Асен Василев до Десислава Атанасова, докато казваше новината за падането на дерогацията. Пари са си това, ей!
***
И не на последно място ще спомена протеста на футболните запалянковци. Няма да коментирам погрома в центъра на София. Естествено, че не го одобрявам. Но, както отбелязаха мнозина от читателите на стената ми във Фейсбук, ако същите протестираха с такава страст срещу убийствените властови решения към страната и народа, нямаше да сме на този хал.
Тези млади хора протестираха за спорта, който им носи удоволствие. Докато държавата е в немилост!
Искрено се надявам, че скоро ще излязат да протестират и за един по-добър и достоен живот. За справедивост.
Приписват на Нерон думите „Народът е гладен за хляб и зрелища”. Каза ги е поетът-сатирик Ювенал, но не това е важно. А, че народът е приспан именно с този стар похват. Затова и държавата ни вцепенена от политическа глупост и арогантност.
И ще се събуди скоро, когато хлябът свърши и зрелищата няма да вършат работа.