Огромният проблем със законопроекта на Украинската рада под давлението на президента на страната с изтекъл мандат Владимир Зеленски за закриването на Украинската православна църква не намира място в нашите медии, включително и опозиционните, или е по-скоро е фиктивно.
Наскоро участвах в международна конференция по темата, в която взеха участие свещенослужители, богослови, юристи, експерти и прочее. Безспорни са аргументите за досегашните и предстоящите гонения на членовете на УПЦ, разграбването на имуществото на Църквата, апетитите към земите на църкви и манастири. Факт е и, че всичко тепърва ще ескалира, а геноцидът над представителите от каноничната църква ще стигне немислими мащаби.
Искам обаче да обърна внимание към проблема през призмата на вътрешнополитическия и геополитическия вектор за това безпрецедентно по мое усмотрение престъпление.
Днес вече са налице не два, а три военни фронта, като нямам предвид точки на стълкновение.
В началото, след системна и дългогодишна провокация от страна на Запада към Русия, конфликтът избухна с участието на конвенционалните оръжия, т.е. посредством огъня от дулата на огнестрелните оръжия.
В синхрон с първия, Западът и Киев активизираха втория фронт (Москва не отстъпи, но се оказа неадекватно слаба в това отношение), този посредством медиите и пропагандата. Той имаше за цел да героизира всяка малка победа на Киев, да омаловажава всяко сериозно настъпление на Москва, но като цяло да следва упорито внушението, че Западът побеждава и наказва Русия. Постепенно, с притискането на ВСУ и навлизането все по-дълбоко в украинска територия от руските сили, пропагандата ставаше все по-брутална и откровено излизаща от рамките на сериозността. Тук механизмът на въздействие бе чрез дулото на медиите, които индоктринираха бясно западните общества. Но, както вече обърнах внимание, пропагандата излезе от рамките на нормалното, стана истерична, после жалка, а накрая комична.
Третият фронт, който Киев преди дни откри, е този посредством вярата, като използва религията, чрез забраната на УПЦ. Този път дулото на това оръжие е директно насочено към Русия, не само към украинския народ.
Киев знае, че Москва ще реагира гневно и болезнено на това варварство. УПЦ беше част от Московската патриаршия. И това всъщност е целта. Украйна всячески се опитва да предизвика Москва да предприеме радикални стъпки срещу Киев, което да провокира открито военен отговор на НАТО. В същия контекст беше и нахлуването в Курск. Към този момент обаче, Русия бавно, търпеливо и настъпателно превзема територии и това, което постигна само Украйна е да елиминира възможността за скорошни мирни преговори.
По-големият проблем в забраната на УПЦ е, че вече няма никаква пречка, след като Западът мълчи на случващия се прецедент, да бъдат ликвидирани православни църкви и в други страни. След като веднъж се е случило и никой не е възразил, няма да има проблем това да се случи отново!
Не по-маловажен е въпросът, кой стои логистично зад подобен коварен ход на Киев? Мисля, че това е Лондон, вероятно с мълчаливото одобрение на Ватикана. Това не е първият случай, в който Великобритания провокира акт, чрез Киев, срещу Москва. Припомням, че в края на първата седмица на август стана ясно, че Украинските разузнавателни служби са готвили убийството на руският президент Владимир Путин и военният му министър Андрей Белоусов за 28 юли, по време на парада на ВМС в Санкт Петербург. След като руснаците разбраха, вторият се обади още на 12 юли на американският си колега Лойд Остин, който го уверил, че САЩ не са замесени в опита за покушение. За такъв по мащабите си ход може да стоят само две разузнавания, щом като не е ЦРУ и това са Мосад и МИ-6.
Предполагаемо (или сигурно) е и участието на Лондон в планирането на убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания на 31 юли (т.е. се случи само 4 дни след планираната дата за покушение на Путин и Белоусов), чрез Израел, макар Тел Авив да не признава. Това също навлече сериозни ядове на Вашингтон, който преди изборите всячески се опитва да потисне ескалиране на каквито и да е конфликти. САЩ, заедно с редица други държави, сред които Китай и Русия, увериха Иран да не отговаря, както се закани на Израел. Но в замяна САЩ отстъпи от санкциите си срещу Техеран.
И дни по-късно, на 3-4 август, във Великобритания избухнаха със страшна сила антимигрантските бунтове, които, макар и да са вече с понижен градус, съвсем не са стихнали. Помним, че те се случиха, заради закланите млади момичета от младеж, син на мигранти. Но в Обединеното кралство това е за съжаление поредното от многото убийства на местни от мигранти.
Не без основание можем да мислим, че това бе урок от страна на ЦРУ, както вече съм имал възможност да кажа.
Защо обаче Лондон прибягва до подобни отчаяни ходове?
Защото Вашингтон даде ясен сигнал, че ако Тръмп/Ванс спечелят ще се ориентират към изолационистка и протекционистка икономическа политика, в която Великобритания няма място. Каквото ще е за Европа, това ще е и за Обединеното кралство. Вчера премиерът им Киър Стармър заяви в интервю, че ситуацията в страната е много тежка, ще режат социални разходи, спомена няколко пъти, че всичко било гнило, а пенсионерите ще студуват, защото няма пари за помощи. С една дума изоставеният от Вашингтон Лондон потъва и отчаяно се опитва да въвлече всички с Киев във война срещу Русия, с последна надежда, че ще извлече дял от една победена Москва. Отчаян ход, който потвърждава размера на кризата, който предстои.
Белезите на задаващата се криза стават все по-ясни. Достатъчно е да видим ходовете на крупните инвеститори в САЩ, как разпродават в невероятни мащаби акциите си.
Светът не само се променя, той вече не е същият!
САЩ са самодостатъчни за валутна зона. Лондон се опитва да привлече част от страните на Западна Европа към себе си в своя валутна зона. Франция, под ръководството на Макрон, вече се е предала, даже подарила.
За една самодостатъчна и силна валутна зона, макроикономистите казват, че са необходими близо 500 милиона потребители. Както беше ЕС. Битката за привличане на партньори ще се разгори след войната с пълна сила. Под въпрос засега е решението на Германия. Не е изключено отново да се раздели. Предстои да видим.
Но най-големият въпрос е за Източна Европа – бедна, със застаряващо население, сриващо се ниво на образование, т.е. недостатъчно квалифицирана ръка, ширеща се корупция по всички властови нива и пещерен бандитизъм. България, струва ми се, че е най-ярък пример за това. Източна Европа може да бъде повече тежест, отколкото предимство за бъдещите валутни зони. И не е въпрос, дали това ни харесва, а дали е неоспорим факт. Струва ми се, че с ръка на сърцето, ще признаем, че е второто.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски