Санкциите на Запада изолираха Русия от обичайните ѝ западни търговски партньори, което наложи насочването ѝ към нови пазари. Това включва преди всичко държави и региони, чиито правителства не са участвали в санкциите срещу Русия. На фона на този стремеж да диверсифицира икономическите си отношения Москва демонстрира жив интерес към Африка, където все повече се стреми да се включи в редица отрасли.
За западните политици и наблюдатели на динамиката и ангажираността на Москва с Африка е забележителна; отчасти поради геополитически съображения, отчасти поради съображения за икономическа конкуренция и отчасти защото помага да се подчертае това, което мнозина на Запад смятат за провал на политиката: невъзможността да се нанесат по-сериозни икономически щети на Русия отчасти се дължи на факта, че останалата част от света не е била готова да последва примера на Запада.
Как и в какво инвестира Русия в Африка?
В интервю в края на миналата година руския академик Наталия Пискунова посочи, че процесът на формиране на руската политика по отношение на инвестициите в Африка се разделя на две нива: това, което прави руската държава, и това, което правят частните руски предприятия.
Според Пискунова в годините преди 2010 г., когато Москва започва да проявява по-открит интерес към Африка, руски компании с интереси на африканския пазар като „Русал“, „Роснефт“ и „Лукойл“ безуспешно са лобирали за държавна подкрепа за дейността си на континента. Едва след като руското правителство постепенно започна да проявява интерес след 2010 г., държавата и компаниите започнаха да си сътрудничат повече.
Руските компании, независимо дали са частни, държавни или с определено държавно участие, получават помощ от Кремъл под формата на субсидии и споразумения за освобождаване от данъци. Освен че компенсира загубеното време, тази подкрепа позволява на руските бизнес интереси да се установят по-добре и да разширят дейността си. Това заслужава да се отбележи, тъй като Москва е особено заинтересована от някои специфични ключови области и отрасли.
Много африкански пристанища са от съществено значение за логистиката на международната търговия, включително тези в Северна Африка (Египет, Тунис и Алжир), Източна Африка (Кения) и Южна Африка (Южна Африка). По същия начин африканските летища, особено регионалните авиоцентрове като Кайро, са полезни и за Москва, тъй като руските предприятия и туристи използват полети до Африка. Пример за това са Етиопските авиолинии, които подновиха полетите си до Русия през август 2022 г. Този достъп е важен за Русия, тъй като ЕС е затворил въздушното си пространство за самолети, притежавани и регистрирани в Русия.
В по-прозаичен план търговската инфраструктура на Африка служи и за избягване на санкциите. Тези държави не подкрепят западните санкции и за разлика от Европейския съюз не са забранили на руските кораби да използват техните пристанища. По този начин руските кораби могат да се ремонтират в тези пристанища, ако е необходимо, и да плащат за тези услуги. Тъй като на Китай и Индия се падат 40 % от руския износ на петрол, а Червено море е важен транзитен маршрут за петролните танкери, достъпът до пристанищата в крайбрежните държави на Червено море – Египет, Судан, Еритрея и Джибути – също е от решаващо значение. Освен това пристанище Кейптаун в Южна Африка е полезно за руските олигарси – те избягват конфискацията на луксозните си яхти, като ги стоварват в страни, които не са се присъединили към санкциите.
От финансова гледна точка доминираният предимно от държавата банков сектор на континента може да помогне на Русия да извършва международни банкови и финансови транзакции в условията на санкции в други страни. Африканските финанси използват китайската система за разплащания UnionPay, която е от съществено значение за Русия, като се има предвид, че Visa и Mastercard са напуснали руския пазар.
Политическата и военната подкрепа, която Русия оказва на различни режими на континента, ѝ осигурява и допълнителна финансова изгода: достъп до злато от Судан и диаманти от Централноафриканската република. Тези ресурси са от съществено значение за руския бюджет, като правят икономиката на страната по-устойчива на чуждестранни санкции, още повече че златото и диамантите не се замразяват и конфискуват толкова лесно, колкото други финансови активи.
Добивна промишленост, селско стопанство, нефт и газ
За Кремъл африканското злато и диаманти не са просто финансови активи. Руската минна индустрия, която разполага със значителен експертен опит, е постигнала значителни успехи на континента и играе важна роля при формирането на политиката на Москва.
В Ангола руската компания Alrosa, най-големият производител на диаманти в света, е един от собствениците на Catoca, четвъртата по големина диамантена мина в света. Страната е важна за Москва заради запасите си от мед, които са от решаващо значение за производството на машини и високи технологии, особено като се има предвид фактът, че руската медна руда се добива трудно. Съществуват опасения, че санкциите срещу Русия и „Алроса“ могат да нарушат минните дейности поради липсата на резервни части и машини. Междувременно в Гвинея „Русал“, една от най-големите алуминиеви компании в света, собственост на санкционирания руски олигарх Олег Дерипаска, притежава „Диан“ – най-голямото находище на боксит в света. Около половината от производството на боксит от алуминиева руда на Русал идва от минните ѝ дейности в Гвинея.
Африка е богата и на „редкоземни“ минерали, които са от съществено значение за производството на високотехнологични устройства (като смартфони и монитори), системи за преобразуване на енергия (вятърни турбини, фотоволтаични панели и електрически машини) и военно оборудване (лазери и радари). Докато Западът, особено Съединените щати, се пази от експлоатацията на тези елементи поради екологични съображения, руснаците и китайците навлязоха в Африка, за да си осигурят тези жизненоважни ресурси. В резултат на това Русия има лостове за влияние върху Запада, тъй като технологиите, необходими за преминаване към екологична икономика, зависят от тези минерали. Дори руската „Вагнер груп“, частна военна организация, свързана с Кремъл, често предоставя сигурност на африканските правителства в замяна на достъп до природни ресурси. Тя най-вероятно ще получи компенсация за сътрудничеството си с военната хунта в Мали например чрез достъп до уранови, диамантени и златни мини.
Руската селскостопанска и торова промишленост също се радва на успех в Африка, което ѝ осигурява голяма тежест при формирането на политиката в Москва. Руското министерство на земеделието разглежда африканските страни като достойни партньори в областта на селското стопанство. Важността на министерството се отразява и на неговото ръководство: самото министерство се оглавява от Дмитрий Патрушев, син на Николай Патрушев, който е секретар на руския Съвет за сигурност.
Във връзка с това Русия е основен партньор на континента по отношение на износа на храни и торове. Хранителните продукти представляват 40% от потребителската кошница в Африка, която е пряко засегната от войната в Украйна, тъй като Русия и Украйна осигуряват близо 30% от световния износ на пшеница. Повече от 50 % от вноса на пшеница в Бурунди, Уганда, Руанда, Танзания, Судан и Сомалия идва от Русия и Украйна. Освен това, през 2021 г. Русия, е водещ износител на азотни торове, най-използваните торове на континента, и вторият по големина износител на калиеви и фосфорни торове, съставляващи 14% от световния износ.
Донякъде, макар и неочаквано, руската петролна и газова промишленост не е толкова успешна в Африка, колкото другаде, поради съображения за политическа сигурност. Това е така, защото процесите на работа с нефт и газ – добив, рафиниране, транспортиране и т.н. – изискват специализирани съоръжения, които сами по себе си изискват значителен капитал и време за разработване. Например руски енергийни гиганти като „Газпром“ и „Роснефт“ се завърнаха в Либия, след като напуснаха страната поради намесата на НАТО там през 2011 г. И все пак, въпреки че страни като Либия са привлекателни за Русия като инвестиционна дестинация, Москва също така разглежда сигурността и политическата стабилност като предварителни условия за приток на капитали, като по този начин поставя определени ограничения.
Ядрена енергия
За разлика от петролната и газовата промишленост, руската ядрена индустрия отбеляза успехи в Африка. Росатом, държавната компания за ядрена енергия, активно строи ядрени електроцентрали и помага на африканските държави да посрещнат нуждите си от енергийни доставки. Както в икономически, така и в политически план проектите за атомни електроцентрали са подходящи инвестиции за Москва, тъй като създават зависимост от нейния опит и материали в областта на ядрената енергетика.
След няколкогодишно забавяне, през юли 2022 г. беше излят бетонът на първата атомна електроцентрала в Египет, която Росатом ще построи в град Ел-Дабаа. Проектът беше договорен през 2017 г. от руския президент Владимир Путин и египетския президент Абдел Фатах ел-Сиси и е „най-големият проект за руско-египетско сътрудничество“ от 50-те години на миналия век насам. Въпреки че Южна Корея въведе санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна, държавната корейска компания Korea Hydro & Nuclear Power ще предостави оборудване, свързано с турбините, и строителни услуги в централата El-Dabaa.
Други държави също са потенциални партньори на руската ядрена енергетика и Росатом занапред, тъй като нарастващото население на континента го принуждава да се занимава с въпроса за енергийните доставки, като сред потенциалните клиенти са Южна Африка, Нигерия, Етиопия, Гана, Замбия и Руанда. Заслужава да се отбележи, че Южна Африка планира да построи още атомни електроцентрали, като руският „Росатом“ е един от участниците в търга. Един от проектите беше обявен от бившия южноафрикански президент Джейкъб Зума, но през 2018 г. беше отменен от неговия наследник Сирил Рамафоса поради това, че е твърде скъп. През 2017 г. Южноафриканският върховен съд обяви за незаконен договора между Южна Африка и „Росатом“ за увеличаване на ядрения капацитет на единствената ядрена електроцентрала в Южна Африка – Koeberg.
Отбранителна промишленост
Говорейки за създаване на зависимости, руската отбранителна промишленост играе важна роля в икономическото сътрудничество на Москва с Африка. Между 2015 г. и 2019 г. руското правителство подписа деветнадесет споразумения, свързани с военно сътрудничество с африканските правителства, с акцент върху продажбите на оръжие. Присъствието на Русия на африканския оръжеен пазар се ускорява от факта, че много арсенали на националните армии произхождат от Съветския съюз, когато Москва беше основен доставчик на оръжие за континента. Освен това Русия не поставя условия за сделките с оръжие, свързани с правата на човека и стандартите за управление. От 2017 г. до 2021 г. Москва е осигурила почти половината от внесеното в Африка военно оборудване (44%), следвана от Съединените щати (17%), Китай (10%) и Франция (6,1%). Алжир, Ангола, Буркина Фасо, Египет, Етиопия, Мароко и Уганда са сред най-големите купувачи на руско въоръжение.
Обръщането на Русия към Глобалния юг, включително и особено към Африка, може да се окаже едно от най-определящите наследства от войната в Украйна. Все още не е ясно доколко войната в Украйна, западните санкции и нарушенията в глобалните вериги за доставки през последните години са оказали и ще окажат допълнително влияние върху руския износ на оръжие за континента, както по отношение на доставките на ново оборудване, така и по отношение на осигуряването на поддръжка на старото оборудване. Русия обаче изглежда готова да се бори за своите пазари. През август 2022 г. тя проведе военното си изложение „Армия 2022“ с посетители от седемдесет и две държави, по време на което Путин заяви, че е готова да сподели своите оръжия със съюзниците си в Латинска Америка, Азия и Африка.
Туризъм и фармацевтика
Туризмът е един от печелившите. Да разгледаме например руския туризъм в Египет. Преди войната в Украйна туристите от Русия и Украйна съставляваха около 40 % от почиващите на плажа в Египет. В началото на войната обаче заетостта на хотелите в египетските курорти на Червено море спадна с 35 до 40 процента. Този спад сега се обръща: през август 2022 г. Египет е втората най-популярна дестинация за руските туристи след Турция и преди Обединените арабски емирства. По отношение на по-заможните руски туристи, от началото на руската инвазия в Украйна в края на февруари 2022 г. до декември 2022 г. премиум пътуванията от Русия до Египет са се увеличили със 181%. Това подсказва, че египетският туризъм е спечелил от войната в Украйна до такава степен, че Египет обмисля въвеждането на руската платежна система Мир в курортите на Червено море.
Фармацевтичната индустрия на Русия е отбелязала по-малък успех. Добър пример за това са опитите на Москва да популяризира своята ваксина Sputnik V срещу COVID-19 на африканския континент чрез така наречената „ваксинална дипломация“, които до голяма степен се провалиха. Това се дължеше на проблеми с ефективността на ваксината, високите цени и забавените доставки – както и на факта, че Световната здравна организация не я е одобрила.
Последиците от войната
Като се има предвид, че африканските държави все още се развиват и че основната икономическа цел на Русия в краткосрочен и средносрочен план е да устои на въздействието на западните санкции, съществува ограничение за икономическата ангажираност на Москва с континента. Въпреки това Русия и африканските държави ще използват всяка възможност за засилване на икономическите връзки.
Като цяло обръщането на Русия към Глобалния юг, включително и особено към Африка, може да се окаже едно от най-определящите наследства от войната в Украйна. Страните от Глобалния юг може и да не разполагат с финансовата мощ на западните икономики, но тяхната суша, население и ресурси ги правят важни партньори за незападни сили като Русия и Китай. Това е нещо, което западните политици трябва да имат предвид.
Д-р Вук Вуксанович е старши изследовател в Белградския център за политика на сигурност (BCSP) и сътрудник в LSE IDEAS, мозъчен тръст за външна политика към Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE). Следвайте го в Twitter на @v_vuksanovic. Тази статия се основава на доклад, чийто автор е той за Южноафриканския институт по международни отношения (SAIIA).
Заглавието е на Критично БГ
Източник: Nationalinterest