Зорница Илиева: Събитията в политическия живот на Франция, в страната и навън, заслужават специално внимание. Не само заради ролята на Париж в ЕС, но и заради зачестилите коментари в западни медии, че „Франция е на ръба на банкрута”.
След Гърция и Италия страната е третата най-задлъжняла държава в ЕС със съотношение на дълга от 110%.
63% от този дълг се държи в чужбина от частни и държавни инвеститори. За да изплати дълговете си, Париж ще трябва да увеличи данъците, да намали публичните разходи и да провежда политика на строги икономии. Отделно са заплахите на Брюксел, че може да наложи наказателна процедура заради прекомерния публичен дефицит. Е, Париж не е Будапеща и едва ли ще се осъществи, но знае ли човек на днешно време как могат да се извиват ръце.
Това на фона на информацията, че льо Пен е обещала нови избори през следващата 2025 година.
А френският еврокомисар Тиери Бретон подава оставка от екипа на Урсула фон дер Лайен в ЕК заради несъгласие с водената от нея политика. След поредица от скандали и уточнения, оставката е приета.
Всъщност едва два месеца след парламентарните избори президентът Макрон най-после назначи премиер, на който предстои да представи кабинета си.
Когато Макрон загуби мнозинството си на проведените парламентарни избори, Габриел Атал, министър-председател, подаде оставка, но Макрон го помоли да остане на поста си. Олимпийските игри са оказаха отличен мотив за това. За съставяне на правителство по закон са необходими 289 депутати. Нито една от влезлите в парламента партии не е в състояние да има мнозинство за съставяне на правителство.
За първи път от 1958 г тези резултати от изборите потопиха Франция в правителствена криза.
Макрон прояви завидно лъкатушене из партии и лобисти, вътрешни и външни, за да посочи премиер, който няма да бъде свален от вот на недоверие. И да е удобен като следва неговата „макронистка”, както казват, политика.
Марин льо Пен
Парламентът в резултат на получените гласове на изборите е разделен на три фронта – социалдемократичен Нов народен фронт, т.н. леви, които са формирани от социалисти, комунисти, еколози и „Непреклонна Франция” с лидер Меланшон, дясноцентристкият фронт на Макрон и националистическият фронт „Национално единство” на Марин льо Пен. „Народният фронт” получи първото място със 7 млн гласа и има 193 депутати. Блокът на Макрон е с 6 млн гласа и 168 депутати, а „Националното единство” на льо Пен, макар и със спечелени 11 млн. гласа има 143 депутати и е на трето място.
Всички срещу партията на льо Пен и Жордан Бардела осигури резултати, които няма как да отговарят на настроенията на повечето французи.
Като заели първо място на втория тур на парламентарните избори, „Народният фронт” заяви желание за съставяне на правителство и имаше своите предложения за премиер, включително Бернар Казньов, премиер при Франсоа Оланд и от социалистическата партия. Но е далеч от мнозинство и внасянето на вот на недоверие от страна на партията на льо Пен, например, е почти сигурно действие.
Има за какво да си връща льо Пен. Макрон положи невероятни усилия за сформиране на „голяма коалиция”, която да включва социалдемократи и зелени /сянка на Сорос, все пак/, но без „Непокорната Франция” на Меланшон. За льо Пен е ясно, няма я в схемата. Но и Макрон не успя.
Социалдемократите предварително бяха обявили, че няма да подкрепят дясно правителство. И по ирония на съдбата партията на льо Пен се оказа решаваща за съставяне на правителство. Макрон бе принуден да посочи такъв премиер, който хората на льо Пен няма да бламират. Така се стигна до избора на Мишел Барние, за когото казват, че имал политика, която по редица въпроси съвпадала с тази на „Националния съюз” на льо Пен и Бардела.
Мишел Барние
Но кой е Мишел Барние? Политик с традициите на ген Дьо Гол, на 73г, депутат при Ширак от 1978г с четири мандата, министър при президентите Митеран, Ширак, Саркози, включително и като външен министър, депутат от ЕП и преговарящ с Лондон при напускането на ЕС от Кралството. Завидна кариера на политик от региона на Савоя, на границата с Италия. Пресата във Франция твърди, че Барние „се застъпва за програма, близка до тази на льо Пен, по отношение на националния и икономически суверенитет, миграцията и чужденците”.
Известно е, че той е искал мораториум от 3-5 години върху миграцията в ЕС, но с изключение на студентите и търсещите убежище.
Идеите му включваха и строги ограничения върху събирането на семейства, забрана за носене на забрадки на обществени места и университети и други такива мерки. Неговата партия, „Републиканците“, се класира на четвърто място на отминалите избори, но ето че той е избора на Макрон.
Интересното е, че той защитава т.н. суверенитет на Франция т.е. върховенството на френското право. Социалдемократите в лицето на Оланд веднага оповестиха, че назначаването му е станало със съгласието на льо Пен. Даже е наречен „съвместим с „Националния съюз”.
Един вид Макрон е в ръцете на льо Пен и тази ситуация е „дамоклев меч за Макрон”, защото всеки момент националистите могат да свалят правителството, ако не се съобразяват с техните изисквания.
Спорно е доколко Барние е съвместим с льо Пен, но все пак на този етап Макрон може да е сигурен, че няма да се иска вот на недоверие на правителството от страна на „Националния съюз”. Не бива да се пренебрегва фактът, че Барние е неолиберален политик, привърженик на ЕС, подкрепя Макрон за увеличаване на пенсионната възраст от 62 на 65 години и въвеждане на единна програма за социално подпомагане, която да замени социалните помощи. Казват, че бил смесица между Макрон и льо Пен.
Но това правителство ще е правителство на малцинството. Ако „Народен фронт” и „Националният съюз” решат да гласуват заедно, могат да свалят това правителство. Но само партията на льо Пен е единна в парламента. Другите са коалиции и всяка партия си има своя група в парламента и действа самостоятелно. Социалдемократите вече обявиха, че ще искат вот на недоверие към правителството на Барние. Партията на льо Пен пък оповести, че „ще изчака и ще наблюдава програмата на правителството”.
Нищо друго освен постоянно „под наблюдение”. Бардела от своя страна заяви, че „ако новото правителство се превърне в нов фронт на макронизма и продължи политиката на Макрон, която беше жестоко наказана на изборите през юли, тогава правителството ще падне”. На това му казват „дамоклев меч”.
Барние вече обяви, че ще се стреми към „широкообхватно правителство, което да обхваща всички сектори и да включва министри от всички партии”. Социалдемократите обявиха, че няма да участват и ще работят за сваляне на правителството на Барние. Но партията на льо Пен ще е наблюдаваща. Предполага се, че в правителството ще бъдат министри от партията на Макрон и от партията „Републиканци”. Но сигурно ще има и от социалдемократите, защото те са разделени на различни групировки и всеки действа по свое усмотрение.
Именно в такава обстановка ще се разглежда бюджета на Франция за 2025 г. Това е голямо предизвикателство. Позната ситуация, нали? Не е сигурно и че ще се приеме увеличаването на пенсионната възраст, защото и „Националният съюз”, и социалдемократите искат отмяна на този закон. Льо Пен предлага референдум за отмяна на закона. Също позната ситуация. Барние пък предлага законът да се обсъжда, „без да се засягат неговите основи”.
Медиите подчертават, че предизвикателството ще са и растящата инфлация, енергийната криза следствие санкциите към Русия, безработицата, намаляването на жизнения стандарт, миграцията и проблемите с чужденците.
Проблемите са толкова много, че е трудно да се повярва как едно правителство на малцинството ще успее да се справи. Но Макрон не се отказва. А ще трябва да се справи и с одобрената в долната камара на парламента проекторезолюция за негов импийчмънт. Проекторезолюцията е внесена от „Непокорна Франция” на Меланшон. Причината е, че е отказал да избере премиер от левите, които се класираха на първо място при втория тур на изборите. Предстои да се наблюдава и тази френска дилема, но и Макрон е играч. Ще видим.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски