Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!
Въпреки че отношенията на повечето централноевропейски държави с Китай се влошиха през последните години и съвместните инициативи отслабнаха, Унгария все още смята Китай за желан политически и икономически партньор. Това пише Вероника Йозвяк в свой анализ за Полския институт за международни отношения (PISM). Присъствието на министър-председателя Виктор Орбан на форума на инициативата „Един пояс, един път“ в Пекин на 18 октомври, на който той присъства като единствения лидер от Европейския съюз, допълнително укрепи тези отношения. Подобни жестове и нови китайски инвестиции с висока стойност в Унгария означават, че двете държави ще продължат да се противопоставят на намаляването на икономическата зависимост на ЕС от Китай.
Идеологическата основа на подхода на Орбан към Китай
Личните убеждения на министър-председателя по отношение на международните въпроси определят външната политика на Унгария. Откакто пое властта през 2010 г., той неизменно вярва, че Китай догонва САЩ в икономическо и технологично отношение, като същевременно става все по-доминиращ в международната политика. Орбан се отнася с голяма благодарност към тази промяна, посочвайки това, което вижда като икономическа и политическа деградация на Запада, както в Европа, така и в САЩ. Оттук идва и убеждението му, че Унгария трябва да търси баланс между отношенията със съюзниците си и отношенията с Китай, за да извлече възможно най-големи икономически ползи от сътрудничеството с тях. Тези ползи имат предимство за унгарското правителство пред съображенията за сигурност и двустранните отношения със САЩ. Поради тази причина Унгария подкрепя още по-тясното сътрудничество на ЕС с Китай и счита, че евентуалното му намаляване недвусмислено вреди на икономическата конкурентоспособност на Съюза.
След началото на пълномащабната война в Украйна през февруари 2022 г. и засилването на стратегическото сътрудничество на Китай с Русия тези възгледи не са се променили. Орбан ги е излагал подробно, за последен път през юли тази година на годишната среща на унгарската младеж в Бейле Тушнад, Румъния. Той представи картина на Китай, който освобождава стотици милиони хора от бедността чрез своя успешен социално-икономически модел. Орбан не спомена, че страната става все по-авторитарна, управлявана от Китайската комунистическа партия. Не изтъкна рисковете и опасностите от сътрудничеството с тази държава. Говореше безкритично за икономическия потенциал на Китай, като пренебрегваше проблемите, с които се сблъсква. В същото време той държеше САЩ отговорни за напрежението, което според него заплашва да избухне във война между тях.
Политически отношения
Унгария поддържа добри отношения с Китай чрез политически жестове. Правителството отделя специално внимание на тези двустранни отношения, които напоследък се активизираха. По време на тридневното си посещение в Пекин през октомври Орбан се срещна с президента Си Дзинпин и премиера Ли Цян (по този повод той проведе и двустранни разговори с Владимир Путин, с което Орбан стана първият лидер на ЕС, направил това, след като Международният наказателен съд в Хага издаде заповед за арест на руския лидер). През февруари т.г. Орбан прие в Будапеща най-високопоставения китайски дипломат Ван И (който по време на престоя си в Европа направи посещения и във Франция, Италия, Германия и Русия) преди разговорите си с външния министър Петер Сиярто. Консултациите между Сиярто и Ван И са редовни от 2020 г. насам, а през 2021 г. ръководителят на унгарското външно министерство връчи на китайския дипломат високо държавно отличие. Само през тази година Сиярто вече е посетил Китай три пъти. Всички тези разговори на високо равнище, освен икономическото сътрудничество, включваха и политически въпроси. Унгария заяви, че оценява „китайските усилия за мир“ в Украйна и увери в подкрепата си за поддържане на „взаимноизгодни“ отношения между ЕС и Китай, които „представляват възможност, а не заплаха“.
Унгария се превърна в един от основните защитници на китайските интереси в ЕС. Според анализ на Европейския парламент в периода 2016-2022 г. страната най-често от всички държави членки се е противопоставяла на решенията на ЕС в областта на външните работи или ги е забавяла. Тя е отговорна за 60% от всички такива случаи (18), повечето от които (6) са свързани с Китай, включително позиции по териториалните спорове в Южнокитайско море, правата на човека и Хонконг.
Някои от жестовете към Китай засягат и вътрешните работи на Унгария. Отношенията с Китай се превърнаха в един от елементите на спора между властите и опозицията. Въпреки че плановете за изграждане на кампус в Будапеща на китайския университет „Фудан“ бяха замразени след протести на опозиционните власти и жителите на столицата през 2021 г., правителството може да възобнови проекта в случай на победа на управляващата партия „Фидес“ на местните избори през юни 2024 г. Инвестицията трябваше да струва на унгарския бюджет около 1,8 млрд. долара, като 80% от тази сума трябваше да бъде покрита от китайски заем.
Икономически отношения
От 2010 г. насам Унгария се бори за ролята на най-важния член на централно- и източноевропейския формат за сътрудничество „16+1“ с Китай. Въпреки многостранните усилия за засилване на икономическото сътрудничество, през следващото десетилетие значението на Китай за унгарската икономика е слабо. Кумулативната стойност на китайските преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) е около 3,5 млрд. евро, повечето от които датират отпреди 2010 г. (за сравнение, германските ПЧИ са над 25 млрд. евро, а американските – над 5 млрд. евро). В същото време около 80% от търговията на Унгария се е осъществявала (и все още се осъществява) в рамките на ЕС. Въпреки че вносът от Китай постепенно се увеличава (през 2022 г. той възлиза на 7% от общия внос на Унгария), стойността на унгарския износ се е променила незначително и все още представлява по-малко от 2% от общия износ.
Това се промени след 2022 г. с притока на нови китайски ПЧИ, главно в сектора на електромобилността. Най-големият производител на батерии за електрически автомобили в света, CATL, прави инвестиция на стойност 7,3 млрд. евро – най-голямата досега в Унгария – в североизточния град Дебрецен. С това делът на Унгария от китайския капитал, инвестиран в Европа през 2022 г., достига 20% (от 1% през 2017-2021 г.). Още китайски компании обявиха нови проекти в Унгария в този сектор (Eve Power, Huayou Cobalt, Sunwoda). С тях, както и с вече функциониращите южнокорейски заводи на Samsung и SK Innovation, Унгария може да стане четвъртият по големина производител на литиево-йонни батерии в света през 2027 г.
Източникът на този успех може да бъде фактът, че в Унгария се намират и три големи германски автомобилни производители (Audi, Mercedes и BMW), за които китайските компании са доставчици. Бюрократичната помощ на властите при подготовката на инвестициите и преките държавни субсидии, които обикновено възлизат на около 10% от ПЧИ, също могат да бъдат от голямо значение за инвеститорите. Китайците могат да бъдат привлечени и от китайско-унгарските училища, създадени поради голямата им диаспора в Унгария и/или наличието на китайски банки.
Китайските проекти обаче се сблъскват с проблеми, например с финансирането на водещия проект на сътрудничеството „16+1“ – модернизацията на железопътната линия Будапеща-Белград, която се проточва вече почти десетилетие. Новите инвестиции предизвикват и съпротивата на част от унгарското общество, което се опасява от негативните им последици за околната среда (това може би е и причината процентът на унгарците, които имат отрицателно отношение към Китай, да се е увеличил с 15% за две години, достигайки 52% през 2022 г.). Освен това някои икономисти изтъкват, че тези инвестиции ще задълбочат структурните проблеми на унгарската икономика – те ще служат само за производствени цели на собствениците, без да прехвърлят иновативни технологии на местните предприятия, които също няма да бъдат доставчици на тези заводи.
Заключения и перспективи
Унгарската политика по отношение на отношенията с Китай е в противоречие с интересите на НАТО и ЕС. Унгарското правителство не се чувства задължено да вземе предвид перспективата, съдържаща се, наред с другото, в стратегията на Алианса, както и в позицията на Съюза, че Китай е не само партньор, но и икономически конкурент и „системен съперник“. Това означава, че той вижда интересите си другаде – изключително в икономическите ползи, както по отношение на западните структури, така и в други направления на сътрудничество.
Унгария също гледа на отношенията с Китай от гледна точка на потенциалните материални ползи. Ето защо, за да привлече допълнителни инвестиции, страната ще бъде готова да поеме допълнителни разходи, както политически (блокиране на инициативи на ЕС, които засягат китайските интереси), така и финансови (например кампуса Фудан). Унгария ще използва инструментите, с които разполага като член на ЕС, за да противодейства на политическите последици от нарастващия скептицизъм в Съюза по отношение на сътрудничеството с Китай.
В същото време Унгария не се стреми към представителна роля в централноевропейските отношения с Китай, като дава абсолютен приоритет на собствените си икономически интереси. Поради различната позиция на Унгария по много други въпроси, включително отношенията с Русия, Украйна или САЩ, засилването на унгарско-китайското сътрудничество няма да се отрази и на отношенията на Унгария в Централна Европа.
През последните години производството на акумулатори се превърна в един от ключовите сектори на унгарската икономика. През 2022 г. по-голямата част (64%) от ПЧИ са постъпили в тази производствена индустрия, неразделна част от която са германските автомобилни компании (по този начин се задълбочава съперничеството между Унгария и Полша за инвестиции в сектора на електромобилността). Едностранното развитие на унгарската индустрия в тази посока обаче е рисковано, тъй като предполага трудно обратима, дългосрочна зависимост на икономическия успех на страната от успеха на една индустрия, германските корпорации и Китай. Освен това ниската добавена стойност на този вид производство няма да даде възможност за дългосрочно икономическо развитие на страната.
Източник: Polski Instytut Spraw Międzynarodowych