Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски!
Нарастващото участие на армията на Съединените щати в продължаващите военни действия между Израел и палестинските милиционерски групи в Ивицата Газа, разполагането на нови средства за противовъздушна отбрана в Близкия изток като част от по-широкообхватното увеличаване на регионалното военно присъствие на страната разкриха нарастващото натоварване на американската противовъздушна отбрана по света. Недостигът на налични средства е водещ фактор за този проблем и изглежда малко вероятно да бъде преодолян поради ограничения производствен капацитет на съществуващите системи за противовъздушна отбрана, пише в свой анализ срециализираното американско издание Military Watch Magazine.
САЩ разчитат на наземни системи за противовъздушна отбрана не само за ангажиментите си в Близкия изток, но и на множество други терени, най-вече в Източна Европа и Тихия океан, като в първия случай са изправени пред големи руски ракетни арсенали, а във втория – пред арсеналите на Русия, Китай и Северна Корея взети заедно. Това означава, че разпределянето на нови единици в Близкия изток, а по-рано през годината и на дарения за Украйна, има сериозни последици за баланса на силите в други региони. Тъй като Китай, Северна Корея, Русия и Иран, наричани в докладите на Пентагона четирите „велики сили противници на Америка“, продължават да разширяват значително ракетния си потенциал, много бавният темп, с който американската армия успява да придобие нови системи за противовъздушна отбрана, гарантира, че способността ѝ да разчита на такива средства непрекъснато намалява.
При неотдавнашното подсилване на американските и съюзническите сили в Близкия изток американската армия разположи два от своите 15 фронтови батальона с ракетни системи „Пейтриът“ – или 13% от общия арсенал. Други два батальона са предназначени за обучение, а поне четири от активните батальони са разположени в Германия, Япония и Южна Корея. Даряването на системите „Пейтриът“ на Украйна, някои от които са претърпели загуби в боевете, допълнително изтощи арсенала, докато много по-голямото изтощаване на изградената в СССР мрежа за противовъздушна отбрана на Украйна само увеличи значението на получаването на нови системи. Всеки батальон „Пейтриът“ се състои от щабен елемент и от три до пет огневи батареи, всяка от които разполага с до осем пускови установки за ракети земя-въздух, монтирани на ремаркета. Всеки батальон включва и радар AN/MPQ-65 и различно поддържащо оборудване, като например комуникационни системи. На „Пейтриът“ се разчита особено много поради липсата на еквивалентни западни системи, способни да осигурят сравнима защита срещу тактически балистични ракети с малък обсег, които летят на по-малки височини от ракетите с по-голям обсег. Такива ракети се разполагат в много големи количества не само от „великите противници“, но и от по-незначителни потенциални цели за американски атаки като Сирия, Беларус, Алжир и ливанската милиция Хизбула, които са ги придобили от Русия или Северна Корея.
Уязвимостта на американските цели към нападения с балистични ракети с малък обсег беше демонстрирана от ограничен ирански удар в началото на януари 2020 г., който причини 109 американски жертви при нападение срещу база в Ирак с местни ракети. Сирия също така е използвала своите балистични ракети за прецизни атаки срещу съоръжения за добив на петрол в североизточната част на страната, които са под турски контрол и са добивали незаконно сирийски петрол, за да подпомагат финансирането на подкрепяните от Турция милиции там. Възможността за подобни удари по американски съоръжения в Северозападна Сирия, където незаконният добив на петрол е значително по-голям, е широко застъпена, като размерът на сирийския арсенал може да представлява безпрецедентна заплаха за американските сили. Въпреки това иранският и сирийският арсенал са по-малки от арсеналите на Русия, Китай и Северна Корея, което означава, че пренасочването на „Пейтриът“ към Близкия изток само ще направи американските сили по-уязвими в Източна Азия и Източна Европа.
От началото на 2022 г. Русия не само продължава да произвежда ракети земя-въздух в мащаби, няколко пъти по-големи от тези на Съединените щати, но и многократно разшири мащабите на производство на усъвършенствани балистични ракети за своята система с малък обсег „Искандер“. Това значително увеличи натиска върху и без това ограничените западни способности за противовъздушна отбрана в Европа и Североизточна Азия. Трите водещи противника извън Близкия изток все повече разполагат с ракети, за които се смята, че не са в състояние да бъдат надеждно прихванати от „Пейтриът“, използвайки неправилни полубалистични траектории като корейската KN-23 и руската „Искандер“, или дори хиперзвукови летателни апарати като китайската DF-17 „Пейтриът“ може би ще успее да окаже по-голямо въздействие в Близкия изток, където арсеналите все още се състоят предимно от по-малко усъвършенствани ракетни конструкции.
Наред с „Пейтриът“, през октомври Съединените щати пребазираха една система за противовъздушна отбрана THAAD на голяма височина от Форт Блис в Тексас на неразкрито място в Близкия изток. THAAD е значително по-скъпа система, проектирана да осигурява защита срещу атаки с по-голям обсег и по този начин да поразява ракети на много по-голяма височина. В експлоатация са само седем единици, а с оглед на бавните доставки се очаква следващата единица да влезе в експлоатация едва през 2025 г. Следователно всякакви потенциални загуби в бойни действия ще бъдат сериозен удар и ще ограничат способността на армията да реагира на по-широк кръг от заплахи с нови развръщания. И четирите „велики сили противници“ разполагат с балистични ракети със среден или среден обсег, за защитата от които ще са необходими системи THAAD, въпреки че Русия разполага с такива ракети само като платформи „въздух-повърхност“ и все още не разполага с тактически ракети „земя-повърхност“ с по-голям обсег. Най-значимите други разгръщания на системите THAAD бяха на остров Гуам, където те бяха разположени при администрацията на Барак Обама, за да се защитават от новите поколения севернокорейски балистични ракети със среден обсег. От 2016 г. системите бяха разположени и в Южна Корея, което се считаше за изключително спорно поради последиците за китайско-корейските отношения и потенциала му да въвлече страната в потенциална въоръжена конфронтация между Америка и нейните регионални противници.
Ефективността на разполагането на THAAD извън континенталната част на Съединените щати все повече се поставя под въпрос, тъй като не само Китай и Северна Корея въвеждат на въоръжение хиперзвукови летателни апарати, които позволяват нанасянето на удари твърде бързо, за да бъдат надеждно прихванати, но и тъй като Иран показва признаци, че е разработил такава ракета с евентуална корейска помощ. Въпреки че липсата на ядрени оръжия на Иран ограничава заплахата, която неговите ракетни удари могат да представляват за американските сили, високата степен на прецизност, която той демонстрира дори при атаки с по-голям обсег, все още повдига сериозни въпроси относно достатъчността на американските средства за противовъздушна отбрана, разположени в Близкия изток. По-специално „Пейтриът“, за разлика от конкурентните руски, китайски и севернокорейски системи, не е в състояние да осигури широкообхватна защита или да стреля на 360 градуса около себе си, което сериозно ограничава териториите, които може да защити.
Докато по време на Войната в Залива през 1990-1991 г. Съединените щати успяха да разположат по-голямата част от силите си, включително тактическите си средства за противоракетна отбрана в Близкия изток, където те бяха предназначени да противодействат на много оскъдния и остарял арсенал от балистични ракети на Ирак, макар и с много съмнителен ефект, днес едновременното напрежение с множество много по-страшни военни сили постави Америка в много по-слаба позиция за противодействие на потенциални ракетни атаки.