На 27 юли се навършват 70 години от подписването на Споразумението за примирие в Корея. Преди този възпоменателен ден американска подводница с ядрени балистични ракети посети Пусан, Южна Корея – първото посещение на американска подводница от 1981 г. насам. Някои американски конгресмени открито заявиха, че тази стъпка е не само предупреждение към Северна Корея, но и възпираща мярка срещу Китай, пише в редакционна статия китайското издание Global Times.
Изглежда, че САЩ не са се замислили сериозно върху научените тук уроци, а вместо това изглежда повтарят грешките, допуснати тогава. Заради това, на прага на 70-годишнината от примирието в Корейската война, е от голямо значение и от изключителна спешност да се преразгледат поуките, извлечени от тази война.
Корейската война е един от най-дълбоките регионални конфликти след Втората световна война и се смята за „най-голямото поражение в историята на американската армия“.
По ирония на съдбата обаче това „най-голямо поражение“, което беше наречено „кошмар“, се превърна в „забравена война“ в САЩ, умишлено пренебрегвана от Вашингтон.
Това пренебрегване и забравяне може да остави американския народ без съзнание за извличане на поуки от миналото, когато е изправен пред нови кризи, което го прави податлив на повтаряне на минали грешки. Но още по-сериозно, по-лошо и опасно е, че някои американски политически елити са извлекли напълно погрешни поуки от Корейската война, използвайки ги за неправилно насочване на външната политика на САЩ днес, което води страната до активно подстрекаване и провокиране на кризи и дори войни.
На 26 юли американското списание Foreign Affairs публикува статия, написана от Майк Галахър, председател на „Специалната комисия на Камарата на представителите за стратегическото съперничество между САЩ и Китайската комунистическа партия“, озаглавена „Защо Америка забравя – а Китай помни – Корейската война“. Този вашингтонски политик, известен с последователната си антикитайска позиция, обобщава три „урока“, които Корейската война е дала на САЩ.
Първият е, че „Вашингтон не трябва да пренебрегва възпирането и готовността“ и трябва винаги да е готов да воюва и да увеличава военния си потенциал. Той директно спомена, че „САЩ не са успели да направят достатъчно военни инвестиции“ в Тайван. Вторият урок е, че „политиката и бойните действия са дълбоко преплетени“. Третият, че „след като веднъж са избухнали бойни действия, прекалената сдържаност може да предизвика по-нататъшна агресия“.
И трите „урока“ са насочени към Китай, като се отнасят конкретно до тайванския въпрос. Неговата арогантност и лудост са сравними с тези на Дъглас Макартър. Виждаме, че когато на повечето американци им липсват познания и проницателност относно Корейската война преди 70 години и днешния тайвански въпрос, те лесно могат да бъдат заблудени от няколко силни и радикални гласа, което води до „стаден ефект“ в американската дипломация.
Тъй като САЩ са свръхсила, грешките, които допускат, често водят до силни странични ефекти, които вредят не само на самите тях, но и натоварват региона и дори целия свят.
Всъщност САЩ могат и трябва да извлекат ценни поуки от Корейската война. Първият е да зачитат легитимните мнения за сигурността на регионалните големи сили; вторият е да сдържат импулса и амбицията си да се намесват в делата на други държави. И накрая, САЩ никога не трябва да подценяват решимостта и способността на Китай да защитава своята родина. Пренебрегването на тези три поуки се оказва основна характеристика на настоящия американски хегемонизъм. Корейската война накара САЩ да плати болезнена цена, но ако днес те не успеят да си вземат поука от нея, в бъдеще ще допуснат още по-големи грешки.
Преди Китай да реши да се противопостави на американската агресия и да окаже помощ на Северна Корея по време на Корейската война, той многократно отправи строги предупреждения, че ако американските сили преминат 38-ия паралел, Китай няма да остане безучастен. Въпреки това САЩ не го приеха сериозно, смятайки, че Китай отправя само празни заплахи и няма да предприеме действия. В резултат на това бяха изненадани, когато се сблъскаха с Китайската народна доброволческа армия на бойното поле.
Днес във Вашингтон се наблюдава подобна сериозна грешна преценка по отношение на Китай. Най-голямата разлика между настоящето и епохата на Корейската война е, че силата на Китай значително се е увеличила. Последиците от нарушаването на интересите на Китай в областта на сигурността и националния суверенитет несъмнено ще бъдат много по-тежки.
Тогава, когато генерал Макартър заплаши да пренесе войната на китайския континент, тогавашният председател на Обединения комитет на началник-щабовете Омар Брадли заяви, че един по-широк конфликт ще въвлече САЩ „в погрешна война, на погрешно място, в погрешно време и с погрешен враг“. Иронията на историята е, че 70 години след примирието по време на Корейската война САЩ отново се намират в положение, опасно близко до допускането на такава ужасна грешка. Въпреки това трябва да е ясно, че ако този път се стигне до нова стратегическа грешка, цената, която ще платят, със сигурност ще бъде много по-висока, отколкото преди 70 години.
Източник: Global Times