Вторият тур на извънредните парламентарни избори във Франция приключи в неделя със сензационни резултати. Противно на всички прогнози, победи коалицията на левите партии „Нов народен фронт“, която, както съобщава вестник „Монд“, позовавайки се на предварителни данни от Министерството на вътрешните работи, получава 179 места в парламента. На второ място е блокът „Заедно“ на президента Еманюел Макрон – 165 мандата. А партията на Марин Льо Пен „Национален сбор (обединение)“, която убедително спечели първия тур, е на трето място със 143 мандата.
Така в края на втория тур нито една от партиите не спечели абсолютно мнозинство в Националното събрание, което означава, че за да се създаде правителство, ще трябва да се сформира коалиция, което е много трудна задача, като се имат предвид острите различия между трите основни политически сили, спечелили мнозинство от гласовете.
Въпреки че партията „Национален сбор“ не е на първо място на парламентарните избори, нейната победа е само отложена, заяви Марин льо Пен след обявяването на резултатите от вота.
„Вълната се надига, този път не се надигна достатъчно високо, но продължава да се надига и в резултат на това нашата победа всъщност само се отлага“,
коментира тя нарастващата популярност на Националния сбор във Франция. А по-рано лидерът на партията Жордан Бардела заяви, че партията е направила исторически пробив на парламентарните избори, като е удвоила броя на депутатите си.
Самият френски президент Еманюел Макрон смята, че предварителните резултати от парламентарните избори във Франция, според които неговата коалиция е на второ място, отстъпвайки на левицата, не показват кой ще „управлява“, съобщава агенция АФП, позовавайки се на обкръжението на държавния глава. „Еманюел Макрон призовава към „предпазливост“ при анализа на резултатите от парламентарните избори, за да се определи кой може да бъде натоварен със съставянето на правителство, и е доволен, че центристкият блок е „жив“ след седем години на власт“, цитира АФП свой източник.
Президентът изглежда е толкова объркан, че беше обявено, че няма да направи обръщение към нацията, което беше насрочено за 7 юли.
„Левицата е изненадана и се позиционира като основна сила в Националното събрание“, пише френският вестник „Фигаро“ и посочва, че сега от Новия народен фронт зависи да състави правителство. Вестникът пише, че малцина са се осмелявали да мечтаят за подобен сценарий по време на предизборната кампания.
„Франция може да се окаже в продължителна политическа безизходица, след като нито една партия или съюз от партии не спечели абсолютно мнозинство от местата в парламента“, пише New York Times. Според експертите, продължава вестникът, непосредствените перспективи все още не са ясни, но страната може да бъде изправена пред месеци на политическа нестабилност, тъй като президентът Еманюел Макрон е изправен пред дълбоко разделен парламент, който включва два блока, които силно му се противопоставят.
„Прогнозите сочат, че Националното събрание, долната камара на френския парламент, ще бъде приблизително разделено на три основни блока с противоречиви програми и в някои случаи с дълбока враждебност помежду си“, посочва NYT. Както отбелязва вестникът,
„някои анализатори смятат, че позицията на г-н Макрон ще стане толкова несъстоятелна, че ще трябва да подаде оставка, но той е заявил, че няма намерение да го прави“.
„Франция вече не прилича на разделено, но толерантно семейство. Тя е катастрофално фрагментирана“, пише английският вестник „Гардиън“, като отбелязва, че дори самият Еманюел Макрон „не се притесняваше да използва термина „гражданска война“, за да опише ситуацията, а коментаторите не бяха сигурни дали той го има предвид като метафора или като нещо, което може да се случи“.
В четвъртък в цялата страна бяха разположени 30 000 допълнителни полицейски служители в очакване на следизборни граждански вълнения… Философът Мишел Онфрей казва, че
„това, което се случва, е смъртта на европейския либерализъм и вижда политическото насилие като почти неизбежно“, отбелязва „Гардиън“.
„Еманюел Макрон нанесе дълбока рана на нашата демокрация. Всички продължават да повтарят, че той е циник, който се интересува само от себе си, а не от хората. Съгласна съм“, цитира Guardian студентката Габриел Пернети, която раздаваше на улицата листовки от коалицията Нов народен фронт.
Какво се случва сега? Жан-Люк Меленшон, лидер на „Непобедена Франция“, част от коалицията „Нов народен фронт“, заяви, че Макрон трябва да признае поражението си,
„без да се опитва да го заобикаля по какъвто и да е начин“. Президентът има правомощията и задължението да призове Новия народен фронт да състави правителство, подчерта Меланшон.
Неочакваните резултати от френските избори са изненадващи не само защото противоречат на всички прогнози, но и защото според екзитполовете, съобщени от белгийския телевизионен канал RTBF след затварянето на избирателните секции във Франция, „Националният съюз“ и дясноцентристката партия „Републиканци“ водят в гласуването, което може да доведе до 228 места във френския парламент от общо 577 в края на втория тур.
Според същите данни лявата коалиция „Нов народен фронт“ може да получи до 180 места, а блокът на президента Еманюел Макрон „Заедно“ – до 150 места. Такова значително разминаване между екзитполовете и официалните резултати, обявени след това, разбира се, не може да не предизвика недоумение.
Както отбелязват наблюдателите, Жан-Люк Меленшон, когото още в средата на юни Еманюел Макрон нарече „чума, главната заплаха за демокрацията“, а политическото сдружение „Непокорна Франция“ бе заклеймено от контролираните от глобалистите медии като център на антисемитизма, популизма и екстремизма, влезе в отделни преговори с тези, чиито политики и реформи преди това анатемоса. Същото направиха и социалистите и „републиканците“.
Неслучайно още преди обявяването на резултатите от гласуването руският външен министър Сергей Лавров заяви, че извънредните парламентарни избори във Франция не приличат много на демокрация, а вторият тур вероятно е „създаден именно с цел да се манипулира волята на избирателите по време на първия тур, когато някои кандидати могат да оттеглят кандидатурите си. Според Лавров е имало начини да се разчисти пътят за победа на определени сили. Което, както виждате, се е случило.
В крайна сметка Марин льо Пен, която загуби президентските избори през 2022 г. от Макрон едва на втория тур, отдавна е трън в очите на Брюксел и Вашингтон. Нейната партия, която се противопоставя на миграцията и подкрепя нормалните отношения с Русия, отдавна е наречена „крайнодясна“, а преди това беше обвинявана във фашизъм.
Както отбелязват медиите, за да попречат на партията на Льо Пен да дойде на власт, след първия тур макронистите и левите започнаха да оттеглят своите кандидати, които се бяха класирали на трето място в своите избирателни райони. Предполагаше се, че в „дуелите“ на втория тур, в които представители на партията Национално събрание ще се изправят срещу кандидатите на коалицията на Макрон или на левицата за депутатско място, Националното събрание ще има по-малки шансове за победа. Както виждаме, тази тактика проработи.
Въпреки това основният резултат от изборите беше шамар от избирателите за президента Еманюел Макрон. Той се провали тотално на първия тур, а на втория тур неговата коалиция „Заедно“, въпреки „президентския ресурс“ и всички трикове, едва стигна до второто място, като загуби значителен брой депутатски места. Смята се, че причината за това са плачевните резултати от неговото управление: лошото състояние на икономиката, нестандартните данъци, високите цени, тежестта на пенсионната реформа, докато се харчи за Украйна и последиците от санкциите срещу Русия. Неслучайно поддръжниците на Макрон го помолиха да изчезне от общественото полезрение преди настоящите избори, за да не дразни избирателите.
В навечерието на втория тур западният истаблишмънт беше най-загрижен не толкова за това какво правителство ще се излъчи във Франция, а за това, че успехът на партията на Льо Пен след първия тур и провалът на Макрон ще превърнат лидера на Национален сбор във вероятен претендент за следващия френски президент.
„Високите резултати на Национален сбор – пише влиятелният американски вестник „Политико“ – отварят възможността Льо Пен, която в кампанията си се стремеше да се дистанцира от НАТО и ЕС и обеща да подобри отношенията с Русия, най-накрая да се кандидатира успешно за президент през 2027 г., което би предизвикало шокови вълни в целия западен свят.
„За истаблишмънта в Париж и Брюксел – продължава изданието – актуалният въпрос е дали Льо Пен наистина има предвид това, което казва. В Италия Джорджия Мелони, дясна бунтарка, която стана министър-председател през 2022 г., се преобрази в конструктивен консервативен лидер, като подкрепи Украйна и работи в тясно сътрудничество с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Ако Льо Пен бъде избрана за президент на Франция, седмата по големина икономика в света и ядрена сила, може ли да се очаква от нея да направи подобна метаморфоза – процес, който френската преса нарече „мелонизация“? Или е по-вероятно тя да насочи новопридобитата си власт към двата стълба на европейския политически ред?“
В тази връзка отдавна трябваше да се обърне внимание на неточността на актуалните политически формулировки (или по-точно на преднамереното етикетиране), които днес се възприемат на Запад (а и в някои руски медии) при оценката на ориентацията на политическите партии.
Така например партията на Льо Пен отдавна е класифицирана като „крайнодясна“, а по-рано беше наричана профашистка, като този термин се използваше като плашило в политическата борба за дискредитирането ѝ в очите на избирателите.
Подобни оценки от страна на медиите и политическите анализатори обаче отдавна се разминават с действителността. В програмата на Националния съюз няма нищо особено радикално и той ще се държи доста умерено, ако някога влезе във властта.
Пример за политическа трансформация, както пише „Политико“, може да бъде поучителната история на настоящия италиански министър-председател Джорджия Мелони. Както е известно, в младежките си години тя е била лидер на младежката организация на неофашистката партия Италианско социално движение-Национални десни сили. Поради това в разгара на предизборната борба тя често беше определяна като „крайнодясна“ и дори „фашистка“. Мелони обаче отдавна е променила политическите си предпочитания и след като се озова на премиерския пост заедно със своята партия „Италиански братя“, започна да служи вярно на интересите на НАТО и Брюксел, изоставяйки предишните радикални лозунги.
Между другото, лидерът на коалицията на леви и радикални сили СИРИЗА в Гърция, екстравагантният Алексис Ципрас, направи същото, когато партията му дойде на власт в Гърция, като напълно се подчини на Вашингтон и Брюксел, въпреки предишната си, почти „революционна“ реторика и традиционните симпатии на гръцката левица към Русия. Ето защо не е изключено същата метаморфоза да се случи и с Льо Пен, ако тя се окаже при лостовете на властта. За което, впрочем, свидетелстват неотдавнашното ѝ обвинение в „провокация“ срещу нашето външно министерство и изявлението ѝ за продължаващата ѝ подкрепа за Киев. Така че, във всеки случай, едва ли трябва да възлагаме надежди на промени във външнополитическия курс на Франция.
Глобалистите я държат здраво под контрол. Особено след като Еманюел Макрон, макар и отслабен, ще остане на поста си до 2027 г. Но е твърде вероятно вътрешнополитическата ситуация в страната да се влоши на вълната на изборните резултати.
Тези дни тревожни сигнали в това отношение вече идват от френското Министерство на вътрешните работи. Те вече предупредиха, че след обявяването на резултатите от втория тур е възможно спонтанно да започнат масови безредици в редица големи градове на страната и, разбира се, в Париж. Властите вече забраниха протестна акция на ултралеви активисти, която те възнамеряваха да проведат на левия бряг на Сена пред двореца Бурбон, където заседава долната камара на парламента.
Министърът на вътрешните работи Джералд Дарманен вече предупреди, че неговото министерство смята терористичната заплаха в страната за „изключително сериозна“. Той също така заяви, че напоследък са извършени редица арести на хора, заподозрени в подготовката на терористични нападения. Във връзка с това в неделя в цялата страна бяха мобилизирани 30 000 полицаи и жандармеристи. Специално внимание се обръща и на предградията на столицата, населени с мигранти. Накратко, Франция я очакват тежки времена.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски