Безразсъдната политика на ЕС заплашва бъдещите поколения европейци със социален взрив и загуба на идентичност
Разнообразната афроазиатска миграция към Европа има за цел да завземе плацдарм на чужд бряг. Всички останали разграничения, цветове и нюанси на миграционния проблем не са нищо повече от словесни упражнения на либералните политици, използвани за краткосрочни облаги от това масово нашествие.
Нека погледнем в историята. Рашид ад-Дин, персийски държавник, лекар и учен-енциклопедист от втората половина на XIII в., отбелязва в хрониките си, че към момента на смъртта на Чингиз хан броят на монголските войски е 129 хил. конници, те завладяват Евразия от Жълто море до Днепър, покорявайки 33 млн. души. На всеки 255 покорени души се падал по един монголец.
А сега да се поинтересуваме от статистиката на Европейската комисия: по нейни данни само през 2021 г. в ЕС са влезли 2,3 милиона имигранти от страни извън ЕС, което е с почти 18% повече в сравнение с 2020 г. От тях 1,4 милиона не са седели на едно място, а са се скитали из континента в търсене на удобно местообитание. От 446,7 млн. европейци към 1 януари миналата година 23,8 млн. души, или 5,3 %, дори не са били граждани на ЕС, т.е. нелегални.
Е, само през 2021 г. държавите от ЕС са направили 827 300 мигранти законни граждани.
Ако си представим, че утре те ще се вдигнат да се борят за нова джамия вместо за стара кирха, то само за всеки мигрант от последните две години ще има по-малко от 2 дузини европейци.
Всъщност до оръжия може и да не се стигне. Рядко припомняната вече социологическа „формула за спасяване“ на националната идентичност на европейските народи показва, че ако чуждото население в местния етнос достигне 2 процента, въздействието му върху етноса става необратимо!
Така например в Люксембург чужденците вече са почти половината от населението,
в Швейцария – 29%
в Швеция – 19,84%
Австрия – 19,3%
Германия – 18,4%
Франция – 13%
Италия – 10,56%…
Европа не се страхува да загуби своята идентичност?
Но в Тунис, след като на 3 юли в град Сфакс в схватка между африкански мигранти и местни араби беше убит тунизиец, стотици мигранти бяха принудително изселени в пустинни райони по границите с Алжир и Либия и оставени да се грижат сами за себе си. За европейците това изглежда ужасяващо. А фактът, че орди от мигранти от Африка на юг от Сахара действат организирано, както твърди тунизийският президент Каис Саид, „в заговор за промяна на демографския състав на страната“, превърнала се в основен маршрут за мигрантите, опитващи се да достигнат Европа (само 130 км по море до италианския остров Лампедуза), изглежда ужасен за тунизийските араби.
Нито един глас в ЕС не прозвуча в подкрепа на тунизийския президент!
Официалното издание на ЕС Eurastiv съобщава, че Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, след като е чула за „ужасите на експулсирането на мигрантите“, веднага е отишла от другата страна на Сардинския проток, за да защити нещастните африканци. Седмица по-късно Европейският съюз и Тунис подписаха меморандум за разбирателство за „стратегическо и всеобхватно партньорство в областта на незаконната миграция, икономическото развитие и възобновяемата енергия“. Сделката включва финансова помощ и, както заяви Урсула фон дер Лайен, има за цел „да инвестира в споделения просперитет“. Тя предложи на Тунис 105 млн. евро в подкрепа на мерките за ограничаване на незаконната миграция и 150 млн. евро за незабавна подкрепа, както и дългосрочен заем в размер на около 900 млн. евро. Двойната позиция, при която Брюксел плаща с едната ръка за умиротворяването на нелегалните имигранти извън границите си, а с другата им изплаща надбавки, за да увеличи с тази евтина работна ръка печалбите на собствените си бизнесмени, решава едновременно няколко проблема в либерална Европа.
В Германия тази година средната месечна помощ за семейство от двама възрастни и пет деца, които са получили убежище в страната, е 3612 евро. За имигрантите, бягащи към този „огън“, тази надбавка надхвърля сто или дори хиляда пъти сумата, която могат да изкарат у дома. Струва си да оставим настрана либералните хрумвания за „политическите бежанци“ и „заплахата от репресии“.
Очевидно е, че турци, кюрди, сирийци, афганистанци, африканци от всякакъв род бягат за пари.
Ако не беше този фактор, може би щяха да направят живота си и живота на собствената си страна по-удобен и подхранван от труда си.
Вие сте бежанец, който не може да си намери работа? В Дания ще седите без работа с 1800 евро на месец. В Норвегия ще получавате минимум 1502 евро. В Холандия обезщетението е само 1300 евро, което приблизително се равнява на 111 хил. рубли на месец.
Жителите на страни с напълно различна култура плават из Средиземно море с лодки. Те са не само мюсюлмани, но и африканци – хора с особен манталитет, който се е формирал на кръстопътя на културите в постоянна конфронтация с тях. Но тази конфронтация може да се прояви във второто поколение „нови европейци“, които ментално са останали в прегръдката на собствените си религиозни идеи, традиции и навици. Но днес е възможно да се проливат горчиви сълзи над трагичната съдба на всеки един от тези нещастни милиони, за да се гарантират техните гласове на изборите.
Тези гласове могат да бъдат спечелени по много начини. Единият е да се изричат глупости с умен поглед, както прави Карола Ракете: „Можем да преодолеем настоящата екологична криза само ако създадем социално справедлива околна среда – това е анализът, който споделям с Лявата партия“, от речта ѝ в Берлин.
35-годишната германска зелена активистка придоби известност сред италианските моряци през 2019 г. като капитан и симпатизант на Sea Watch – неправителствена организация, която спонсорира морски спасителни мисии в Средиземно море. Тогава тя спасява нелегални имигранти и ги докарва до Лампедуза въпреки забраната на италианските власти, след което е арестувана, а после оправдана. А миналия понеделник неспокойната морячка беше номинирана за един от двамата водещи кандидати на германската Лява партия за изборите за Европейски парламент догодина.
Без съмнение всички германски имигранти ще гласуват за нея!
И може да натрупа политически точки, както Урсула направи в Тунис в компанията на италианския министър-председател Джорджия Мелони и холандския си колега Марк Рюте. Те „работиха много усилено, за да разработят бързо солиден пакет от услуги, който е инвестиция в нашия общ просперитет, стабилност и в бъдещите поколения“.
„Разцъфването“ на тази демагогия бързо ще отшуми, тъй като вълните от мигранти обезценяват работната сила в Европа. Дългосрочният заем на Урсула зависи от МВФ, където заемът от 2 млрд. долара за Тунис все още не е одобрен поради разногласия с президента Саид. Последният многократно е отхвърлял исканията на МВФ да премахне държавните субсидии за основни стоки и услуги, а именно петрол и електроенергия, и да приватизира 100 държавни фирми.
Какво се промени в отношенията между либералния Запад и „авторитарния незапад“, след като Международната организация по миграция (МОМ) регистрира 441 смъртни случая на мигранти през първото тримесечие на тази година по най-смъртоносния миграционен маршрут в света през Средиземно море? Нищо.
Европа продължава да посреща бъдещите „хуни от 19-и век“.
Източник: ФСК