В областта на идеологията в Русия имаме следната картина.
Държавата направи много за маргинализирането на радикалните либерали. Този процес започна през 2000 г. и продължи 24 години в рамките на няколко администрации. Влиянието на либералите върху идеологията на Русия постоянно намалява, но все още е много значително, особено в областта на културата, образованието и науката. Само либерали или такива, които не са получили ясни и точни указания отгоре, могат да се борят с либерализма по такъв несигурен и продължителен начин.
В същото време патриотизмът растеше също толкова стабилно, но също толкова бавно – понякога замръзваше в една и съща рамка за година или повече. Това се налагаше както от нашия Крим, така и от СВО. Но дори и тук властите действаха също толкова предпазливо и несигурно, колкото и при демонтирането на либерализма.
Но трябваше да се подготвят нови кадри, а основната линия беше обучението на специален тип – чисти доброволци, идеологически дронове, управленски безпилотни апарати. Така се появи един интересен феномен – класа от идеологически неутрални държавници, ориентирани към властта и управленския вертикал като такъв.
В началото на 2000-те се опитаха да въведат симулакрум на идеология, а след това изоставиха и това. Масовото обучение на млади и не толкова млади държавни доброволци роди цяла нова управленска класа. Това донякъде напомня на функционирането на компютър или изкуствен интелект. Няма значение какви данни зарежда операторът или какви команди дава. Компютърът не трябва да разсъждава. Основното е, че алгоритмите работят правилно.
Но този принцип беше пренесен в идеологията, където подобен модел вече изглежда странно. Идеологическа класа с нулева идеология, политически дрон. Вече не либерален (без идеология), но все още не и патриотичен (плюс идеология).
Доброволците, носители на нулева идеология, вече се обучават в промишлен мащаб. Това е наполовина добро (не са либерали), наполовина лошо (не са патриоти).
Северният военен окръг и войната със Запада (това ще продължи дълго, може би вечно) изисква по-нататъшно и бързо изместване на центъра на тежестта към идеологията на съдържателния патриотизъм. Носителите на нулева идеология са перфектно настроени безпилотни летателни апарати и са напълно подходящи за тази цел – да обработват патриотична програма. Но операторът трябва да натисне бутона „вход“. А пръстът на оператора трепери. И доброволците от правителството обработват това, което имат досега. Засега – това е изпитателен полигон и лаборатория. Но е време да се започне изпълнението на програмата.
В същото време в обществото и народа постепенно се оформят други невронни мрежи – с ясно изразено патриотично съдържание. Това не са нулеви доброволци, а плюс доброволци – доброволци, герои на фронта и у дома. На тях се крепи държавата. Те създават Победата, а оттам и историята. Те се управляват от духа.
Нулевите доброволци нямат нищо против патриотите. Но не са и в тяхна полза. Те имат различен алгоритъм. Време е да обединим тези мрежи.
Надявам се, че след изборите властите ще натиснат бутона „вход“, за да заредят обществото с пълноценна патриотична програма, чиито общи контури са съвсем ясно очертани от президента, указа за традиционните ценности, концепцията за външна политика и т.н. Плюс идеологията, основите на патриотизма са обявени и очертани от властите. Логично е тяхното прилагане да започне с пълна сила след изборите.
В края на краищата трябва да започнем да побеждаваме.
Забележка: Заглавието е на Критично. Оригиналното заглавие на статията е „Дрон-идеология за доброволците“
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски