Многополюсният свят е преди всичко философия. Основава се на критика на западния универсализъм.
Западът се идентифицира с човечеството по расистки, империалистически начин. Някога Великобритания обяви всички морета и океани за своя собственост. Западната цивилизация е обявила цялото човечество за своя собственост – на първо място съзнанието. Така се разви еднополюсният свят.
В еднополюсния свят има само едни ценности – западните. Има само една политическа система – либералната демокрация. Има само един икономически модел: неолибералният капитализъм. Има само една култура – постмодерната. Има само една идея за пол и семейство – ЛГБТ. Има само един вариант на развитие – техническо съвършенство до постхуманизма и пълното изместване на човечеството от изкуствения интелект и киборгите.
Еднополюсният свят, според неговите привърженици, е „триумф на световната история“, пълна победа на западното съвремие, либерализма, превърнал се в единствената и безспорна идеология на цялото човечество.
Многополярността е алтернативна философия. Тя се основава на фундаментално възражение: Западът не е цялото човечество, а само част от него, негов регион, негова провинция. Това не е отделна цивилизация, а една от цивилизациите. И днес има поне седем такива цивилизации – оттук и най-важното понятие на многополюсната теория – хептархията.
Някои цивилизации вече са обединени в огромни континентални държави, световни държави, държави цивилизации. Други тепърва ще го правят. Колективният Запад, страните от НАТО и васалите на САЩ са само един от полюсите.
Другите три са:
- Русия – Евразия,
- Голям Китай (Zhōngguó) или Tiānxià
- Голяма Индия.
Всички те са държави цивилизации, т.е. нещо повече от обикновени държави.
И след това има три големи пространства, интегрирани в различна степен:
- Ислямският свят, който е тясно свързан с религията, но все още е политически фрагментиран,
- Черна трансахарска Африка,
- Латиноамериканския свят.
Всичките седем цивилизации имат напълно различен религиозен профил, различни системи от традиционни ценности, различни вектори на развитие и различна културна идентичност.
А Западната цивилизация, противно на твърденията й, е само една от тях. Високомерна, арогантна, агресивна, измамна, хищническа и опасна. Въпреки това претенциите ѝ за универсализъм са необосновани, а господството ѝ се основава на двойни стандарти.
Мултиполярността се противопоставя не на Запада, а именно на претенциите на Запада за уникалност и универсалност. Тези твърдения са ни известни от първа ръка. Те проникват във всички системи на нашата култура, наука и образование. Западът проникна със своята токсична идеология в нашите общества, съблазни, прелъсти елитите, постави обществото ни под своя информационен контрол и се опита да отдалечи младежта ни колкото се може повече от вярата и традицията.
Но ерата на едноличната хегемония на Запада приключи. Тя завърши с позицията на Русия и лично на нашия президент Владимир Владимирович Путин, когато отказахме да пожертваме суверенитета си и влязохме в смъртоносна схватка със Запада в Украйна. Ние воюваме в Украйна не с украинците, а с еднополюсния свят. И предстоящата ни победа ще бъде не само наша, но и победа на цялото човечество, което ще види със собствените си очи, че властта на Запада не е абсолютна, че той и неговата политика на неоколониализъм и десуверенизация могат да кажат решително „не“ и да настояват за своето.
Русия е един от полюсите на многополюсния свят. Това не е връщане към стария двуполюсен модел. Това е началото на напълно нова световна архитектура.
Бързият растеж на китайската икономика и укрепването на китайския суверенитет, особено под ръководството на великия лидер Си Дзинпин, превърна Китай в друг напълно независим полюс. И като видя това, Западът, представляван от глобалисткия елит на САЩ, веднага му обяви търговска война.
Ислямският свят предизвика Запада предимно в религиозната и културната сфера. Западните ценности, които открито призовават за унищожаване на традициите, семейството, пол, културата, религията, са несъвместими с основите на исляма. Всеки един от близо 2 милиарда мюсюлмани разбира това днес. И днес ислямският свят има своя собствена война с глобалисткия Запад – в Палестина, в Близкия изток, където срамният геноцид над палестинския народ е в разгара си с пълното одобрение на Запада – избиването на палестински бебета, жени и възрастни хора.
Индия е друг полюс. Днес – особено при управлението на Нарендра Моди – това е цяла цивилизация, която се връща към своите ведически корени, към своята древна традиция, към своите основи. Той вече не е културна и икономическа колония на Запада, а изгряващ глобален гигант.
Африка и Латинска Америка последователно и методично, макар и не без проблеми, следват същия път.
Панафриканското движение подготвя пътя за единна и всеобхватна африканска интеграция, свободна от неоколониален контрол. То е нова теория и практика, включваща най-добрите аспекти на предишните етапи на освободителната борба, но основана на различна философия, в която най-важна роля играят религията, духът и традиционните ценности.
Латинска Америка също продължава своя път на антиколониална борба. И тук народите търсят нови начини да се консолидират и обединят – отчасти чрез преодоляване на остарелите модели, които разделят всички на десни и леви. В много страни от Латинска Америка привържениците на традиционните ценности, религията, семейството се обединяват с тези, които се застъпват за социална справедливост под знамето на обща борба – срещу неоколониализма на колективния Запад и неговата извратена античовешка култура.
Многополюсният свят днес не е утопия и не е просто теоретичен проект. Шест цивилизации от седем (от планетарната хептархия) се обединиха в нов блок в БРИКС. Има представители на всяка от тях. Имаме работа с институционализирането на многополярността. Великото Човечество се обединява, разбира себе си, започва да хармонизира своите традиции и своите ориентации, своите системи от традиционни ценности и своите интереси.
Единствено колективният Запад, опитващ се да запази хегемонията си на всяка цена, категорично отказва да бъде включен в този неизбежен многополюсен процес. Изправя се срещу него. Създава интриги, провокира конфликти. Намесва се. Опитва се да задуши всички центрове на независимост със санкции и пряк натиск. А ако не успее, влиза в пряка военна конфронтация – както в Украйна, в Газа и, не днес, а утре в Тихия океан.
Западът обаче не е монолитен. Има два Запада. Глобалисткият Запад на либералните елити и традиционният Запад – Западът на народите и обществата. Самият традиционен Запад страда от всемогъществото на извратените глобалисти и се опитва да се бунтува, където може. Народите на Запада не са врагове на многополюсния свят. Те са преди всичко жертви. И както показва интервюто на нашия президент с консервативния политик и журналист Тъкър Карлсън, между Русия и антиглобалистите от Съединените щати има много повече общи неща, отколкото на пръв поглед изглежда.
Ето защо истинската победа на многополярността няма да бъде поражението на колективния Запад, а неговото спасение, завръщането му към собствените му – западни – традиционни (а не извратени) – ценности, към неговата култура (а не културата на отмяната), към класическите му гръко-римски и християнски корени.Вярвам, че народите на днешния Запад, освободени от глобалисткото иго, някога в бъдеще също ще се присъединят към Великото човечество, превръщайки се в уважаван полюс на многополюсния свят. Прекратяването на ролята на хегемон е в интерес не само на всички незападни цивилизации, но и на самия Запад.
Приветствам всички участници на нашия форум. Ние сме тук, за да изградим бъдещето, да осмислим настоящето и да спасим славното си минало, като осигурим приемственост на културата.
Източник: Изборский клуб
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски