Чаках да стихне врявата от конференцията на НАТО във Вилнюс, Литва, проведена на 11-12 юли 2023г., в очакване някой — който и да е — да посочи очевидната причина защо украинският кокаино-зависим, талисман-президент Зеленски, който беше възвишаван само преди година, внезапно изпадна в немилост от тази организация. Да, Украйна все още може някой ден да бъде поканена да започне дългия и труден процес на присъединяване към НАТО, но само след като някакъв неопределен брой членове на НАТО решат, че е направила достатъчно, за да се покрие „стандартите на НАТО“ (ще обясня какви са те са по-късно) и още куп други неясни неща. Имайки предвид, че още на 20 септември 2018 г. украинският парламент одобри промени в конституцията, които превръщат присъединяването на страната към НАТО и ЕС в централна и основна цел на външната политика, подобен обрат на събитията е крайно неудобен за талисмана-президент и неговите поддръжници и ръководители.
О, превратности на съдбата! Много анализи и коментатори предложиха готови обяснения за този обрат. И все пак нито един от тях не сметна за уместно да разрови още малко и да открие крещящо очевидната причина за тази кардинална промяна. Може би всички те, по различни причини, не искат да признаят реалността , а именно:
-Какво е НАТО? Какво прави? И защо Украйна внезапно се превърна в заплаха, а не в дар за основната му мисия.
Ако искате да прочетете целия този коментар в свободното си време (и ако имате проблеми със заспиването) – тук е цялото, официалното комюнике от срещата на върха на НАТО
Фантастично многословен и изпълнен с безсмислици текст, подходящ за сънотворно четене.
И така, какво направи Украйна, за да изпадне в такава немилост? Може би е направила нещо, което е застрашило основната мисия на НАТО? Това изглежда като добро предположение. Но тогава каква е основната мисия на НАТО?
Във филма „Мълчанието на агнетата“ Ханибал Лектър се позовава на цитат от Марк Аврелий, когато казва на Кларис Старлинг: „Първите принципи, Кларис. Простота. Прочетете Марк Аврелий. За всяко конкретно нещо попитайте: Какво е то само по себе си? Каква е природата му?“. Цитатът е от трета книга на „Медитации“ на Марк Аврелий и подчертава важността на разбирането на същността на нещата.
НАТО е създаден на 4 април 1949 г. с подписването на Северноатлантическия договор, по-известен като Вашингтонския договор, уж с цел да осуети Съветския съюз в Европа. СССР отговори, като сформира Организацията на Варшавския договор – политически и военен съюз, създаден на 14 май 1955 г. между Съветския съюз и няколко източноевропейски страни с изричната цел да ги защитава от НАТО. Варшавският договор беше разпуснат на 1 юли 1991 г. и малко след това, на 26 декември 1991 г., го последва и самият СССР, но НАТО продължава да съществува. До този момент Варшавският договор е съществувал малко по-малко от половината от времето, от което е съществувал НАТО, а СССР е съществувал само малко повече от това. Ясно е, че комунистическата заплаха като обосновка за съществуването на НАТО беше само хитрост, димна завеса… диверсия.
И така, каква беше истинската цел на НАТО? Има много начини да се отговори на този въпрос, но внезапното изпадане в немилост на Украйна предлага, може би най-нагледното обяснение.
• Да не би войната там се проточи твърде дълго? Не, бавно горящ конфликт бе точно това, което Пентагонът нареди, така че да има шанс да навакса с трескавото темпо на Русия на доставки на оръжия и боеприпаси.
• Да не би защото Украйна губи войната? Не, Украйна не губи- просто не печели. Например атаките срещу руските отбранителни линии, които руските войници наричат „атаки на месо“ поради огромните и безполезни загуби, които понася украинската страна, изглеждат доста безполезни.
• Може би факта, че Украйна е на път да бъде победена? Отново не – руснаците са щастливи да напреднат няколко километра тук и там, като основната им цел е създаването на достатъчно широка буферна зона, така че украинската артилерия да спре обстрела на, вече де факто, руските цивилни райони.
• Дали защото оръжията и амунициите, които НАТО може да даде на украинците са на привършване? Отново не. Все още има доста полубракуван скрап, който може да бъде даден на украинците.
И така, какво направиха украинците, за да предизвикат толкова внезапно гнева на Пентагона и като пряко следствие на това да изпаднат в немилост пред НАТО? Накратко – украинците показаха, че оръжията на НАТО са безполезни. Доказателствата за това се натрупват бавно с течение на времето. Първо се оказа, че различните, произведени в САЩ системи за стрелба от рамо – противовъздушни Стингъри, противотанкови Джавелини и т.н. – са напълно безполезни на съвременното бойно поле. След това се оказа, че гаубицата M777 и ракетният комплекс HIMARS са доста чупливи и не подлежат на полева поддръжка.
Следващото чудо-оръжие, хвърлено върху украинския проблем, беше ракетната батарея Пейтриът. Тя беше разположена близо до Киев и руснаците бързо я превърнаха в майтап. Те атакуваха батареята със своите супер евтини дронове Geranium 2, карайки екипажа на батареята да включи активния радар, като по този начин демаскират позицията си и след това да изстрелят целия си товар от ракети (на стойност милион долара!), след което батареята просто си постояла там, без маска и без защита и беше унищожа от един-единствен руски прецизен ракетен удар!
Това със сигурност е вбесило сериозно министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, чиято основна лична дойна крава се оказа Raytheon, производителят на Пейтриът (бел. Преводач – Лойд Остин е бивш служител в компанията Рейтеон). Да, Пейтриът се оказа безполезен при Първата война в Персийския залив, където не успя да защити Израел от остарелите иракски ракети Скъд. И пак се оказа безполезен по-късно, когато не успя да защити саудитските петролни инсталации срещу остарелите йеменски ракети Скъд… но този факт не бива да се рекламира. А сега и това!
И като капак на всичко, дарените от Германия танкове Leopard 2 и дарените от САЩ пехотни превозни средства Bradley, да не говорим за глупавите френски „танкове“, се представиха абсолютно мизерно по време на неотдавнашните украински опити да се приближат, да не говорим да пробият, до първата отбранителна линия на руските войски. Натривайки сол в раните, Путин отбеляза ненатрапчиво, че западната броня гори доста по-лесно от старата съветска техника.
Последният отчаян ход би бил да се дадат на украинските военновъздушни сили (които, между другото, вече не съществуват) някои по-стари изтребители F-16. Те могат да бъдат на възраст до 50 години и са особени с това, че имат въздушно засмукване, което бидейки много близо до земята, ги прави много ефективни прахосмукачки за писта по време на излитане. Те не могат да действат от мръсните и продупчени писти, които са типични за Украйна, защото отломките ще бъдат засмукани в двигателя и ще го унищожат. Ако украинците се опитат да положат нови писти за тях, руснаците моментално ще забележат това от геосинхронния сателит, който е постоянно насочен към украинска територия.
Вместо да поставят няколко нови бомбени кратери на тези нови писти, те биха могли да направят нещо по-фино: да използват един от техните супер евтини Geranium 2 дронове, за да разпръснат метални стружки които двигателите на F-16, да засмучат… и да изгорят по време на полет. И тъй като това е едномоторен самолет, няма възможност да докуцука у дома с останалия двигател: пилотът ще трябва да катапултира и самолетът ще се разбие. Но има още по-важна причина, поради която идеята за предоставяне на F-16 на Украйна е неосъществима: тези самолети могат да носят ядрени бомби и Русия вече обяви, че ще приеме тази стъпка като ядрена ескалация. Но провокирането на ядрен конфликт с Русия е забранено, така че и F-16 са забранени.
Защо всъщност провалът на безкрайно пропагандираните западни оръжия е по-важен от почти всичко друго, включително все по-ужасното състояние на западните финансови системи, нелепия провал на антируските санкции, неприлично огромния брой украински жертви или общата умора на Запада от всички неща свързани с Украйна и особено с потопа от украински бежанци, с които Западът вече не може да се справи?
Причината е проста: НАТО не е отбранителна организация (не забравяйте, че СССР го няма повече от 30 години); нито е офанзивна организация (е да, те наистина бомбардираха Сърбия и няколко други сравнително беззащитни страни, но не може да се мисли за изправяне срещу Русия или друга добре въоръжена нация).
Всъщност НАТО е клуб на пленници – купувачи на произведени в САЩ оръжия. Това е целта на прехвалените стандарти на НАТО, с които Украйна трябва да се съобрази, преди да бъде счетена за достойна да бъде поканена да се присъедини към НАТО: За да отговаряте на тези стандарти, вашите оръжия трябва да бъдат предимно произведени в САЩ! Това е и причината за избора на всички различни войни, от Сърбия през Ирак през Афганистан до Либия и Сирия: това бяха демонстрационни проекти за американски оръжия, с допълнителната цел да се използват натрупаните оръжия и боеприпаси, така че Пентагонът и останалата част от НАТО да трябва да ги поръча и закупи наново. Геополитическите обосновки за тези военни конфликти са просто рационализации. Например между 1964 и 1973 г. САЩ хвърлиха повече от 2,5 милиона тона бомби върху Лаос по време на 580 000 бомбардировки – което се равнява на самолетен товар с бомби на всеки осем минути, 24 часа на ден, в продължение на девет години. Каква беше геополитическата обосновка? Никой дори не може да си спомни дали изобщо е имало такава! Но сроковете на годност на тези бомби щяха да изтекат и следователно те трябваше да бъдат изразходвани и наново поръчани, за да поддържат паричните потоци.
В следствие на такива странни стимули, произведените в САЩ оръжия се характеризира с това, че са излишно усложнени (така че производителите им могат да таксуват повече за безполезните допълнителни функции), доста крехки (никога не са тествани срещу равностоен противник като Русия или Китай, или дори срещу Иран), разработвани твърде бавно (за да посъберат и финансиране за научноизследователска и развойна дейност), произведени бавно (защо да бързаме?) и с много скъпа поддръжка (така че американските отбранителни компании да могат да станат още по-богати, доставяйки резервни части и поддръжка). Тези оръжия трябва да бъдат тествани внимателно – например като се излива Ад над изостанали племена, въоръжени най-много със стари Калашници и РПГ-та.
Украйна е съвсем друга история. Там се очаква от украинците и тяхната неадекватна, подарена им от Запада, бронирана техника, да пробият три усилени защитни руски линии. След около месец усилия и огромни загуби на хора и оборудване, те все още не са успели да достигнат първата отбранителна линия. Гледката на горяща западна броня не прави добра реклама. В следствие, американските отбранителни компании сигурно са много нетърпеливи да спрат този постоянен поток от негативна реклама за техните продукти, и то на мига – преди репутацията им да се окаже напълно съсипана; оттук и необяснимата прибързаност, с която осиротява целият украински проект.
Алтернативата на активната война, сега, когато това се провали, е това, което на Запад обикновено се нарича „преговори“, но в действителност би включвало признаване на руските искания, направени през ноември 2021 г. (които включват връщане на границите и оръжията на НАТО до мястото, където те бяха през 1997 г. ), плюс по-нови изисквания, като денацификация, демилитаризация и неутралитет за това, което остава от Украйна, признаване на новите граници на Русия (които включват Крим, Херсонска, Запорожка, Донецка и Луганска области) и преследване и съд за всички украински военнопрестъпници, включително всички онези, които измъчват военнопленници и обстрелват цивилни още от 2014 г. О и нека добавим премахването на всички тези недомислени санкции!
Но това е доста голямо залък за приемане на едно заседание и затова НАТО реши да раздели порцията на малки хапки. Официалният документ на НАТО, представен с линк по-горе, е максимално многословен и пълен с празни приказки, но внимателното четене на тази помпозна бюрократичност ще разкрие доста отстъпки или поне намеци за отстъпки:
• „Ще бъдем в състояние да отправим покана към Украйна да се присъедини към Алианса, когато съюзниците се съгласят и бъдат изпълнени условията.“ Казано чрез една руска народна поговорка, това ще се случи, „Когато рак в планината засвири“ — т.е. никога. Тоест Украйна никога няма да стане част от НАТО.
• „Обстоятелствата, при които може да се наложи НАТО да използва ядрени оръжия, са изключително далечни.“ Превод: Предаваме се! Моля, не ни убивайте! Очевидно ръководителите на НАТО са били информирани за възможностите на новите стратегически оръжия на Русия, както нападателни, така и отбранителни, и не искат дори да мислят за каквато и да е пряка военна конфронтация с Русия.
• „Призоваваме всички страни да не оказват никаква помощ на агресията на Русия…“ Превод: Много ни се иска те да спрат, въпреки че вече сме ги молили много пъти и те не са ни слушали, така че не таим особена надежда, че и сега ще чуят.
• „Задълбочаването на стратегическото партньорство между КНР и Русия и техните взаимно подсилващи се опити да подкопаят базирания на правила международен ред, противоречат на нашите ценности и интереси.“ Но задълбочаващото се стратегическо партньорство е напълно в съответствие с ценностите и интересите на Русия и Китай и те нямат намерение да питат никого за разрешение. Мрънкането за „международен ред, основан на правила“, въпреки че той вече не съществува, е малко жалко, но какво друго им остава? Бу-ху!
• „Задълбочаващата се военна интеграция на Русия с Беларус, включително разполагането на сериозни руски военни системи и персонал в Беларус, има последици за регионалната стабилност и отбраната на Алианса.“ Е, именно това е предназначението на тази военна интеграция и е добре, че те са забелязали. Изводът е, че НАТО никога повече няма да заплашва Беларус.
• „Оставаме готови да поддържаме отворени канали за комуникация с Москва, за цел управление и намаляване на рисковете, предотвратяване на ескалацията и увеличаване на прозрачността.“ Това наистина е добре дошла новина! Обадете се на Кремъл всеки път, когато искате да си припомните изискванията за сигурност на Русия, за да опресните паметта си.
• „Заявените амбиции и принудителни политики на Китайската народна република заплашват нашите интереси, сигурност и ценности.“ А интересите и ценностите на НАТО заплашват КНР и нейната сигурност, така че сме в задънена улица. В други новини Русия току-що прие закон, забраняващ всички операции за смяна на пола. Как това отговаря на „западните ви ценности“? Хайде, размахайте малките си юмручета в безсилен гняв!
• „НАТО не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. В светлината на нейните враждебни политики и действия, ние не можем да считаме Русия за наш партньор.“ И в светлината на враждебните политики и действия на НАТО, Русия смята страните от НАТО за враждебни нации (и със сигурност не партньори). По какъв начин даването на оръжие на украинските нацисти не представлява заплаха за Русия?
• „Ние потвърждаваме нашата ясна решимост, че Иран никога не трябва да разработва ядрено оръжие. Ние оставаме дълбоко загрижени от ескалацията на ядрената програма на Иран.“ И така, явно Иран е единствената страна, срещу която беззъбият стар НАТО все още може да намери смелостта да лае. Това изглежда безопасно, тъй като вече Иран дори не им обръщат внимание.
Е това е ситуацията. Европа гледа с ужас към САЩ, които все още са нейният доставчик на оръжия и гарант за сигурността, но те се ръководят от едва функциониращ сенилен старец, чиито яростни изблици карат членовете на кабинета му да избягват Овалния кабинет и чийто единствен възможен заместник – глупавата, кикотеща се Камала – едва ли би била по-добър избор. Може би вече бавно започва да просветва на някои от по-осъзнатите европейски лидери, че трябва някак си да се намери начин да се измъкнат от русофобската задънена улица, в която сами се набутаха и се намират сега, но те не виждат начин за постигане на това без огромна загуба на авторитет. Нека да изчакаме още една година и да видим дали дотогава все още ще имат авторитет за спасяване.
Дмитрий Орлов е роден през 1962 г. в Ленинград (днес Санкт Петербург), СССР. Емигрира в САЩ заедно с родителите си на 12-годишна възраст, където придобива бакалавърска степен по компютърно инженерство и магистърска по приложна лингвистика. През края на 80-те и средата на 90-те години прави няколко посещения в родината си, което му дава възможност да наблюдава колапса и настъпилите социални промени в бившия СССР и днешната Руска федерация. Около 2005 година започва да пише кратки есета, свързани с проблема за изчерпването на изкопаемите горива и неговите ефекти върху обществото. През 2008 година излиза първата му книга Преоткриване на колапса: съветският пример и американската перспектива.
Книгата му „Петте етапа на колапса“ добива световна популярност.
Превод за КритичноБГ, Димитър Апостолов
Източник: boosty.to/cluborlov
Заглавието е на КритичноБГ
КритичноБГ може да не споделя част от изводинте на автора и/или изданието