Първо Байдън, после Макрон, а следващата седмица – злополучният Риши Сунак. Японецът Кишида, германецът Шолц и канадският Трюдо остават на поста си само защото изборният цикъл не изисква от тях да правят анализ на настроенията на избирателите.
За първи път, откакто съвременните европейски държави са определени от Вестфалския договор, всяко правителство на всяка голяма западна държава пада или би паднало, ако се наложи да проведе избори.
Какво колективно проклятие е сполетяло лидерите на Запада, така че всички техни избиратели да ги презират толкова много на изборите?
Има просто обяснение за колективната разруха на западните правителства: Всички те се съгласиха с програма, която избирателите им отхвърлят, защото е влошила качеството на живота им. Спонтанно и едновременно избирателите на Запада се надигат, за да отхвърлят своите лидери.
Щетите, нанесени на световната политическа класа, спират дъха.
Резултатите от първия парламентарен изборен тур във Франция сочат, че партията на Еманюел Макрон – балон в центъра, е събрала едва една пета от гласовете в страната на първия тур на предсрочните избори, които той свика след катастрофалните избори за Европейски парламент на 9 юни. Националното обединение на Льо Пен, тенденциозно наричано от медийното ехо „крайната десница“, получи 34%, а лявата коалиция – 28%.
Междувременно 72% от американците смятат, че Джоузеф Байдън не е психически годен да бъде президент (останалите 28% вероятно включват голям брой хора, които също страдат от деменция). 56% от американците не одобряват работата му.
Трите партии, които съставляват германската управляваща коалиция, събраха заедно едва 30% от гласовете на изборите за Европейски парламент на 9 юни. Втората по големина партия в страната, Алтернатива за Германия (AfD), има 16% от гласовете, което е достатъчно, за да се наложи в коалиция, която досегашните основни партии се заклеха никога да не си и помислят.
Министър-председателят на Япония Фумио Кишида има рейтинг на одобрение от едва 13% и подкрепата на само една десета от избирателите в собствената му партия. Канадският Джъстин Трюдо изглежда като „прокаженият“ с най-висок рейтинг на одобрение от 28%.
Какъв е дневният ред, който избирателите на Запад отхвърлиха? След падането на комунизма през 1990 г. американският елит реши да преобрази света според собствените си представи и имаше достатъчно власт, за да вкара в плана си останалата част от индустриалния свят.
Първият е глобално споразумение за изолиране и отслабване на Русия, като НАТО се разширява до руско-украинската граница. Както Доналд Тръмп заяви на 21 юни, именно това провокира руската инвазия в Украйна.
През март 2022 г. Байдън обеща, че санкциите ще намалят руската икономика наполовина; вместо това руската икономика е нараснала и сега е по-голяма от японската, според Световната банка, а Москва има предимство в една изтощителна война. Войната е крайно непопулярна в Европа и рязкото нарастване на подкрепата за алтернативните европейски партии на 9 юни беше до голяма степен вот за мир.
Вторият е глобалното споразумение за поставяне на дневния ред на изменението на климата пред индустриалната производителност. В САЩ администрацията на Байдън възпрепятства добива на въглеводороди. Износът на петрол от САЩ се удвои по време на управлението на Тръмп; при Байдън износът едва се възстанови до пика на Тръмп след рязък спад.
Фото: Faktor.bgАнгела Меркел
В Германия войната в Украйна отряза достъпа на Германия до евтина руска енергия, след като правителството на Меркел се съгласи с програмата на Зелената партия и затвори ядрените електроцентрали в страната. Цените на енергията изиграха основна роля за инфлацията през последните три години.
Третото споразумение беше в отговор на демографския спад на индустриалните държави. Всички лидери на големите западни държави се съгласиха, че ще поемат голям брой имигранти от бедните страни на юг от тях – мюсюлмани от Близкия изток и африканци на юг от Сахара в случая на Европа, американци от Централна Америка в случая на САЩ.
Това не е точно така наречената „Голяма теория за подмяната“ от конспиративните теории. Но все пак се доближава до нея: Елитът си представя нов глобален свят с културни примеси, който ще разреди и разгради културите на Запада.
Имиграцията е най-важната от тези три теми: Тя предполага пренастройване на социалния и икономическия живот в индустриалния свят и ерозия на националната основа на развитите държави.
Неслучайно популисткият (политически) бунт срещу този глобален пакт сред елитите се съсредоточи върху имиграцията, като Доналд Тръмп в САЩ и Виктор Орбан в Унгария оглавиха борбата. Това е и въпросът, заради който елитите ще се хвърлят под влака.
Апропо социалистите са глобалисти от друг тип, които имат сериозни възражения срещу управлението на икономиката от олигархията, но са също толкова враждебни като тях към националния суверенитет. Глобалистите от ранга на Макрон (или Ангела Меркел, или Риши Сунак) са съгласни със социалистите по най-належащия въпрос: Разпадането на националните граници, националните култури и народи в голямата миграционна вълна, за която те направиха толкова много.
Сега Франция е с 8-10% мюсюлманско население; според проучването на Pew до 2050 г. то ще бъде 18% при сценарий с висока миграция, докато в Германия мюсюлманското население ще бъде 20 %.
Мигрантите са основни избиратели на левите партии, което поставя социалистическата левица в съюз с капиталистическия център.
Отчайващият лявоцентристки съюз във Франция не може да управлява Франция. Нито пък подобна коалиция може да управлява Германия, където отцепилата се от традиционната левица („Die Linke“) партия, водена от Сара Вагенкнехт, в момента събира вече 9% от федералния вот.
Групата на Вагенкнехт съчетава традиционната социалистическа политика със силна антиимиграционна позиция и отнема част от гласовете на AfD, която сега има 17% от общия брой гласове. Германия има силна антиимиграционна левица, която изключва лявоцентристкото подреждане, което Макрон се опитва да насърчи.
Дали съюзът на отчаянието между бившия инвестиционен банкер Макрон и левия Меленшон ще попречи на Националното обединение да спечели на втория тур на 7 юли, или не, далеч не е ясно.
Може би Франция просто ще изпадне в хаос, вместо да се обедини около популистко правителство. Германия е изправена пред дълго безвремие преди следващите си национални избори в края на 2025 г. AfD води с голяма преднина в проучванията на три ключови местни избори, насрочени за 1 септември.
Междувременно американската политика е в хаос след смайващата проява на слабоумие на Байдън по време на дебата му с Тръмп на 27 юни. Демократите не могат да продължат с Байдън като кандидат, но не могат да съществуват и без него, което прави избора на Тръмп много вероятен.
А Тръмп няма никаква полза от глобалния дневен ред, който американският елит наложи на света след 1990 г. Посланието, което идва от Вашингтон, е:
Вие сте сами и всеки е сам за себе си
Дейвид Пол Голдман е американски икономически стратег и автор, най-известен със своята поредица от онлайн есета в Asia Times под псевдонима Spengler. Псевдонимът е алюзия към немския историк Освалд Шпенглер, чиято най-известна работа, Упадъкът на Запада (1918), твърди, че западната цивилизация вече умира.
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски