Според неотдавнашно проучване на Investopedia класическата американска мечта на средната класа вече струва над 3,4 милиона долара. Това са приблизителните разходи за целия живот за брак, две деца, коли, жилища, здравеопазване, образование и пенсиониране. За много американци това вече е напълно недостъпно. Какво мислите за това? Как се е случило това?
Дъг Кейси: Въпреки факта, че стандартът му на живот се е понижавал през последните 50 години, средният американец днес живее много по-добре и по-дълго от един крал в прединдустриалните времена. Никога не е имало гаранции, че американците ще живеят в разкош през целия си живот.
Постигнахме този висок стандарт на живот по две причини. Първо, хората обикновено произвеждаха повече, отколкото потребяваха, и спестяваха разликата. И второ, през последните 200 години технологиите се усъвършенстваха почти със скоростта на закона на Мур (законът на Мур е прогноза за броя на транзисторите, които могат да се поберат на силициев чип – с напредването на технологиите броят ще се удвоява на всеки две години. Това води до невероятно бързо разрастване на изчислителната мощ без съпътстващи разходи, бел. ред).
Въпреки това няма гаранция, че нито един от тези насоки на прогреса ще се запази, особено след като спестяванията се изтриват от унищожаването на долара. Липсата на спестявания означава, че няма да има капиталов фонд, който да финансира по-нататъшния напредък в технологиите.
Но има и други фактори, които разяждат основите на цивилизацията. За американците е станало обичайно да смятат, че е нормално някои хора да изживеят целия си живот, без да произвеждат нищо, и да живеят за сметка на други. Голяма част от страната е на социални помощи. А много други са затънали в потребителски дългове, което означава, че или живеят от капитала, който други са спестили в миналото, или залагат собственото си бъдеще.
Освен това от около 1980 г. насам основният износ на САЩ не е самолети Боинг или соя, а долари.
Чужденците са приемали тези хартиени долари в замяна на реални богатства. Всъщност те са просто друга форма на дълг.
В някакъв момент – скоро – те ще ги върнат обратно в замяна на собственост върху земя и компании.
Капиталът се унищожава и от постоянните войни, които САЩ водят срещу слаби държави на другия край на света.
Факт е, че нашите институции – от корпорациите до академичните среди и правителството – са корумпирани, неефективни и раздути. Вторият закон на термодинамиката ни казва, че във физическия свят нещата неизбежно деградират с течение на времето. Това важи и за света на човешките взаимоотношения. Като цяло всяка институция остарява и се разпада. Това е вярно за самите САЩ и е очевидно за всички – поне за всички извън Вашингтонския пояс.
– Докато американската средна класа продължава да се свива, изглежда, че „новата американска мечта“ е просто да се справяш и да свързваш двата края. Хората ще трябва да наемат жилище, вместо да го притежават. Те може да не могат да си позволят деца, домашни любимци, пържоли или пенсиониране. Ще им се наложи да поемат много повече дългове. „Новата американска мечта“ прилича по-скоро на „няма да притежаваш нищо и ще бъдеш щастлив“ според Световния икономически форум. Какво е вашето мнение?
Дъг Кейси: Доста е шокиращо, че в традиционно общество на средната класа като САЩ „единият процент“ (има предвид свръхбогатите, бел. ред) – основно са тези, които са свързани с държавата и големите корпорации. Този 1% вече притежава около една трета от общото богатство.
Още по-шокиращо е, че най-ниските слоеве на обществото притежават само 2% от богатството на страната.
Подобен дисбаланс води до нестабилност. Не е чудно, че се говори, че средният човек не може да извади от джоба си дори 500 долара в брой, ако има някакъв спешен случай.
Не е чудно, че престъпник като Клаус Шваб може да популяризира своя идеал „Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи“ и да не бъде обесен на уличен стълб. Дори много хора сега смятат, че в такъв свят би им било по-добре.
Все по-често богатството на страната е собственост на корпорациите и техните висши мениджъри. Някога се казваше, че „това, което е добро за General Motors, е добро за Америка“. Вярвах в това, защото General Motors действително създаваше автомобили и това беше добре. Но ние сме деградирали. General Motors и други големи корпорации се превърнаха в оръжия на държавата дефакто. Данъците, зашеметяващите регулации, субсидиите и спасителните мерки унищожиха капитализма на свободния пазар.
Капиталистическата система в САЩ отдавна не съществува. Превърнахме се в класически фашизъм в стил Мусолини, тоест в държавен корпоративизъм, при който корпорациите и държавата работят ръка за ръка.
Това евфемистично наречено публично-частно „партньорство“. Хората от правителството и хората от висшите корпоративни нива си пазят гърбовете и укрепват позициите си. Те се захранват взаимно с власт и пари. Това води до силно политизирано общество, в което са важни връзките, а не производството.
Например на последните избори 14 милиарда долара бяха похарчени за кампании, за да накарат хората да гласуват за една или друга партия. Но само една пета от тези пари са от дребни дарители – останалите са от богатите и корпорациите. Разбира се, богатите стават все по-богати, а бедните – все по-бедни, тъй като нашето силно политизирано общество деградира.
– Много хора в миналото са смятали, че днес ще имаме летящи коли, наред с други футуристични екстри. Вместо това имаме намаляващ стандарт на живот и хората си спомнят за добрите стари времена. Накъде според вас се насочва тази тенденция?
Дъг Кейси: Вървим в грешна посока с все по-бързи темпове, защото в обществото се наблюдава разпад на моралните устои.
Хората като цяло вече не разбират кое е правилно и кое не – или кое е добро и кое е зло. Те поемат все по-малко отговорност за индивидуалните си постъпки и за това, което се случва около тях.
Преминахме от общество с високо доверие помежду си, в което нямаше нужда да заключвате колата или входната си врата, към общество с ниско доверие, в което всички сме постоянно наблюдавани и сигурността е от решаващо значение.
В същото време страната като цяло премина от очакване за по-добро бъдещето, но не веднага, към: „Искам всичко и то сега“. Хората днес нямат поглед към бъдещето и очаквания.
Връщайки се към въпроса за разпадането на моралните устои, икономическият наблюдател Торстейн Веблен създава фразата „видимо потребление“. Хората искат да се похвалят със скъпи коли и дрехи, за да рекламират пред другите, че са по-успешни. Но сега, поради всички дългове в обществото, всеки може да има хубава кола. И никой вече не се интересува от хубави дрехи; всички носят тениски и дънки.
Тенденциозните хора са преминали от притежаването и демонстрирането на несериозни стоки към демонстрирането на несериозни идеи – например уокизма (Идеология на „събудените“. Към нея спада и ЛГБТК културата, отхвърляне на символи от колониализма, в т.ч. събаряне на паметници и пр.). Всеки приема тези идеи, за да покаже, че е модерен, в час с нещата и е част от интелигенцията. В миналото, ако възприемаха стила на живот на висшето общество, останалите под него щяха да обеднеят. Възприемането на тези дегенеративни идеи (на „събудените“) от мнозинството днес го прави глупаво и неморално – което е много по-лошо.
– Какъв съвет имате за борещите се за оцеляване хора от средната класа, които са на път да бъдат изхвърлени в по-ниската класа?
Дъг Кейси: Първо и най-важно, не ходете в колеж, освен ако не се нуждаете от диплома по STEM – наука, технология, инженерство или математика. Ходенето в колеж днес не води до нищо друго, освен до неправилно прахосване на четири изключително важни години от живота ви, до трайно задлъжняване и до разваляне на съзнанието ви с идиотски идеи, които професорите и администрация набиват в главите на студентите. Самообразовайте се, като четете постоянно.
След това работете, за да независими, но заети, а не за да „си намерите просто работа“. Не искайте да разчитате на работа, която някой друг ви дава. И спестявайте парите си – но не във фиатни долари. Спестявайте в злато. Когато имате достатъчно спестявания, научете се да спекулирате и да инвестирате.
– Както отбелязахте, Голямата депресия е период, в който ще има значителен спад в общия стандарт на живот. Има ли някакъв начин да се направи лимонада от тези лимони (да се извлече полза от проблема, бел.ред)?
Дъг Кейси: Вече сме навлезли в това, което отдавна наричам Голямата депресия. Но искам да отбележа, че повечето от реалните богатства в света все още ще съществуват – просто ще бъдат притежание на различни хора.
Ще има възможност за пъргави предприемачи и спекуланти да се справят добре, дори когато стандартът на живот на повечето хора спада. Но големият въпрос е: Колко дълго ще продължи тенденцията на спад в обществото, в която се намираме сега?
Когато Рим се е сривал в продължение на няколкостотин години, да се живее добре и мирно е ставало все по-трудно. Така ще е и сега, докато Европа навлиза в Тъмните векове. Тогава в Рим и да са имали хората много пари, те не са им донесли кой знае каква полза (прави алюзия, че и сега ще е така, бел.ред.). Ето защо е важно да запазим това, което е останало от идеята за Америка.
Дъглас Робърт Кейси е американски икономически писател, основател и председател на Casey Research. Описва себе си като анархо-капиталист, повлиян от творчеството на писателката Айн Ранд. Писател и икономист. Прогнозите му бяха точни за последната финансова криза
Последвайте нашия канал в социалната мрежа Телеграм: КритичноБГ и се абонирайте за нас в YouTube: Критично с Кардамски